Много ранен пубертет

  • 721
  • 19
Здравейте, децата ми на 4 и 6 години (най-вече баткото, но и малкият имитира) минават някаква страшно опака фаза на постоянни капризи, налагане и протестиране срещу родителя. Стига се до там, че нищо не можем да обясним на децата, защото той много по-добре знае всичко и се сърди, всичко му е лесно, всичко може. Вчера искаше да плува в езерото, а аз му казвам "Хайде да ходим на басейн, езерото е студено". На него  нямало да му е студено. Влезна в езерото за точно 3 минути излезна и каза, че му е студено и отидохме на басейн. И за всяко нещо така- докато сам не си счупи главата, не се съгласява.  Каквото и да обясняваме, че е опасно или вредно, трябва да го пробва. С колелото сме се разбрали, че трябва да ни чака и е забранено да пресича сам улици, пресича сам с колелото и се хили. Заплашваме, че ще конфискуваме колелото щом не слуша, сърди се реве, за 20 минути слуша и после пак същото.Не мога да чакам нещо да го блъсне, за да се увери, че наистина е опасно. Не искаме да сме строги, никога не сме били, не сме налагали особена йерархия,  искаме с диалог и обяснения да се разбираме с децата, по човешки, а не да им налагаме, но просто на глава не се излиза, не се вслушва по никакъв начин.  Малкият много гледа от батко си и съответно и той се прави на маймунка. Напрягам се, защото не знам нататък какво ще става. Какво правите с вашите бунтари?
Сега не искал да свири упражнението за цигулка, искал директно Сарасате "цигански напеви" ...(което е за виртуози).
Виж целия пост
# 1
Това не мисля, че има общо с пубертета.
При ранен пубертет (чисто физически) се посещава детски ендокринолог.
А тук става въпрос за поведенчески проблем.
Виж целия пост
# 2
Е, да,  няма хормонален проблем, но поведението е точно като на тийнейджър. Поведенчески проблем, права сте.
Виж целия пост
# 3
Ами явно трябва малко да ги стегнете. Свикнали са, че всичко им се позволява и ви се качват на главата.
Аз ако кажа, че не може в езерото, това просто означава, че не може и толкова. Пък да си се тръшкат, колкото искат. 4-5 пъти така, и на 6-тия разбират, че няма да стане на тяхното. Но ако, знаят, че всеки път ще се огънете, разбира се, че ще продължават да се пробват. И така докато видят докъде ви стигат границите. Вие трябва да ги сложите тези граници. Не повтаряте по 100 пъти. Казвате веднъж и това е закон.

А по отношение на пресичането с колелетата, не им ги давайте преди да пресечете улицата. Ние пресичаме всички заедно улицата пеша, бутайки колелета и като я пресечем им позволяваме да се качат на тях.
Виж целия пост
# 4
Има една възраст при малките деца - възрастта, когато често им се казва: НЕ! Вашите деца отдавна са я минали - тя е около 1-2 годишна възраст. Максимум 3.
Все още не е съвсем късно. Не е пубертет. Налагат ви се.
Ако иска да плува в езеро, няма как да стане, ако аз като родител преди това не съм го завела ДО ЕЗЕРОТО.
Виж целия пост
# 5
Ами ние живеем на езерото и всичко е ДО езерото, ние няма как да го избягваме това езеро. Иначе сте прави, че не сме ги стягали, но досега не сме имали такива проблеми, баткото винаги е бил много кооперативен, послушен и добричък и сега изведнъж започна много брутално да тества граници и да прави опити да се налага, което мен ме изморява, защото не ми идва отвътре да съм строга и ми е досадно. Преди не се е и налагало много да ги стягаме, защото баткото беше маниак на тема правила и всичко спазваше, като възрастен беше. А малкият и той си е добричък, при него глезотията идва от това, че гледа от батко си. Като е самичък си слуша. Това е нещо ново при баткото и не е било така-як бунт срещу мен и баща му. Досега сме разчитали точно на обяснения и кооперация, на човешко отношение и сме имали много разбрани деца.
Виж целия пост
# 6
Вие пак им обяснявайте, в моментите в които не крещят и са готови да ви чуят. Но като кажете “ не” за нещо си дръжте на думата, иначе няма да стане. “ Не може в езерото” означава не може и точка. Ако ще да се тръшка два часа за това езеро. И така с всичко, което наистина е Не. Трябва да намерите баланса за нещата, на които наистина държите и нещата за които може да им разрешавате при определения в условия.
Например с колелото навън, ако не пресичат улицата или ви чакат. При първо нарушаване - взимате колелото и наобратно. Минава се 1-2-3 дни и същото. Вашия инат във всеки случай трябва да в по-тежък от техния 😁 И всичко може да се случва без крясъци и нерви, просто бъдете категорични. Всички деца тестват граници, вие сте длъжни да ги удържите, иначе все по-тежко ще ви бъде.
Виж целия пост
# 7
Е, да,  няма хормонален проблем, но поведението е точно като на тийнейджър. Поведенчески проблем, права сте.
Повярвайте ми изобщо не е като на тинейджъри.
Минала съм с няколко през пубертета и сега имам един, няма нищо общо.
Вие сте абдикирали като родители. Детето ви разиграва а вие не усещате, че сте не си вършите родителската задача.
Йерархия има и ако вие не се вземете в ръце и не почнете да се държите като възрастни, проблемите те първа ще ви застигнат.
Тепърва ще имате големи проблеми с училище, учители и деца. Там има правила и който не ги спазва не е приет добре, а явно при вас правилата липсват.
Книги, психолог, курс за родители…..всичко е за вас не за децата. Вие не се справяте а те са вашето огледало.
Успех! Малко късно сте се сетили, дано да ви се получи.
Виж целия пост
# 8
Сама учиш детето си по този начин. Като кажеш "не", значи трябва да е не. Не става да забраниш нещо, и после въпреки забраната да го направите, както е в случаят с езерото.

Заплахите трябва да се осъществяват, иначе са празни приказки и децата бързо се научават, че реално нищо няма да се случи.
Следващият път му вземи колелото за две седмици, да му усети липсата и да разбере значението на думите. При първият случай на непослушание, вземи му го за още две седмици.
Така ще се научи, че думите имат тежест, а са не просто някакви глупости, които говори майка му.
Виж целия пост
# 9
Да, това трябва да направя, много добро обяснение. То и аз интуитивно си го знам, че така трябва и трябва да се стегна себе си и тях и за важните неща нито крачка назад. Но се надявах на някакви нинджа приоми да се разберем като големи хора, с разум и обяснения, а не санкции. Но явно няма да стане.
Виж целия пост
# 10
Няма как да се разберете като големи хора, защото децата не са големи хора. За да се възпитат, имат нужда от ясни граници, които се спазват.
Виж целия пост
# 11
Ами ние живеем на езерото и всичко е ДО езерото, ние няма как да го избягваме това езеро. Иначе сте прави, че не сме ги стягали, но досега не сме имали такива проблеми, баткото винаги е бил много кооперативен, послушен и добричък и сега изведнъж започна много брутално да тества граници и да прави опити да се налага, което мен ме изморява, защото не ми идва отвътре да съм строга и ми е досадно. Преди не се е и налагало много да ги стягаме, защото баткото беше маниак на тема правила и всичко спазваше, като възрастен беше. А малкият и той си е добричък, при него глезотията идва от това, че гледа от батко си. Като е самичък си слуша. Това е нещо ново при баткото и не е било така-як бунт срещу мен и баща му. Досега сме разчитали точно на обяснения и кооперация, на човешко отношение и сме имали много разбрани деца.

Аз не бих била така категорична, че нищо не са направили досега като родители, че трябва чак психолог..
Ето авторката казва, че детото е било послушно и маниак на правила. Дали не имитира някое приятелче? Някой лидер в групата? В първи клас ли е?
Понякога на тази възраст има и подражаващи модели.

За живеещите на море е много важно да научат бързо децата си на плуване, да плуват добре от малки. Така че съветът ми е да ги водете по-често на басейн, да изкарат пълния курс по плуване. Това ще ги изморява доста, няма да имат сили за капризи. Ще имат и другарчета там, това е стимулиращо.
Обясненията - за дълбокото, защо е опасно дълбокото, за плуването - кога се плува и кога не.. Защо температурата на водата е показател дали и кога да се влиза..

Относно правилата вече ви казаха по-горе. Добре е да купите онези игри за деца, които обясняват уличното движение - пластмасови, цветни картончета с основните знаци за движение. Децата се забавляват да ги подреждат, да научават значението им. Казвате му, че това е важно, когато после ще излезете с велосипедчето на улицата. И защо са важни правилата - за да няма ранени и убити хора. СПОРАЗУМЯВАТЕ се с детето, че като излезете след това с велосипедчето, ще спазва тези и тези неща.
А и момченцата по-принцип са по-палави, имат повече енергия. Някакъв спорт също ще го научи на дисциплина.
Успех!
Виж целия пост
# 12
И аз си мислех, че моето копира от приятелчета и иска да се доказва пред тях и затова почна да ми се отговаря... (На 9 г. е и също бивш маниак на правила)... Rolling Eyes
Много започна да му знае устата и се притеснявам да не изяде боя един ден от някого заради това, че не млъква когато трябва...
Вашия батко приятелчета има ли?
Виж целия пост
# 13
Да, има приятелчета. Ами мисля, че частично е от там. Те с приятелчетата много се съзтезават за всяко нещо -- можело да се удрят по корема, защото той имал много мускули. Всички са най-бързи, най-силни, най-велики...
 Синът ми сега ще бъде ученик и  смята, че вече е кажи-речи възрастен. Той е батман,хълк и терминатор в едно, и всичко може да прави най-добре, всичко знае най-добре и е безсмъртен. Говорил бил перфектно английски, днес буквално ми каза, че можел да спре вълните Simple Smile)) можел да изтича и той маратон. Абе все едно говори Тръмп. Най-добре чете, най-добре пише, ако нещо се опитвам да го поправя, се сърди и спори и реве.  Просто гони го максимализмът и няма ясна преценка за възможностите си, буквално смята, че заслужава същите привилегии като мен и баща си. Не искам да го мачкам, окуражаваме го, искаме да има самочувствие, но явно и в това трябва мярка. Той знае правилата за движение перфектно, но това не значи, че сме ок с това да пресича сам и то на колело, защото има завиващи коли, които могат да не го видят и тн. за секунда стават тези неща. Той е все още едно много малко дете.
Иначе правилата за движение не нарушава, но нарушава НАШИТЕ правила. Можел да готви и той, много внимавал бил, и тн и тн.
И аз не смятам, че сме тотал щета като родители, защото прекарваме много време с децата, много инвестираме в техните умения, много им се стараем за всяко нещо, просто с дисциплината сериозно сме отпуснали нещата и особено сега с баткото, който си въобрази, че е възрастен и той, нещата станаха тегави. Но на мен ми е и трудно да му обяснявам, защото той си вярва на глупостите Simple Smile)).
Ох нещо смешно да добавя, въпреки, че поне не е опасно. Бяхме с негово приятелче на пицария и приятелчето му пи фанта. Аз не позволявам газирани напитки ппц, но той естествено напира и той да пробва. Казвам му "Виж, ние не ти даваме фанта, но ти даваме други неща, които на Р. не му дават. Например, ние ти позволяваме да пазаруваш сам. Хайде, ако искаш, да отидем да пазаруваш, нали имаш парички. Сам ще избереш какво да купиш за вкъщи." И той оживен "Да, ще си напазарувам фанта" Simple Smile)).
Виж целия пост
# 14
Проблема е там, че го оставяте сам да се убеди в това, което забранявате! Когато нещо е забранено от мама и тати, то е забранено и точка! Разбира се, обясняват се причините, поради които е забранено. Ако реши да се тръшка ами ок, негово решение. Трябва да приеме ситуацията. Оставите ли веднъж да пробие, после много трудно ще си върнете властта.

И как така няма йерархия? Вие не сте само приятели, вие сте родители, които дават възпитание и правилна посока. Замислете се за авторитета на родители пред децата ви и поработете върху това. Старайте се да не си противоречите. Когато мама забранява, тати подкрепя мама и обратното. Успех!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия