Кристалните и индигови деца

В четвъртък сутрин само. 

Откровено казано смятам, че бъркаш българския ген - генът на болгора, с жителите, родени и населяващи територията на България днес. Древният, силен ген, за който говорим, отдавна е пръснат по света (от далечни времена!), а не само в България. И обратното - България съвсем не е само болгора. В този смисъл резултатите от твоето "анализиране" ми идват възповече националистични спрямо резултатите от моето "анализиране".

А за новата раса, дето казваш, че я няма... всъщност нямаме много избор. Или има нова раса, или няма никаква раса. Преди време бях гледала филм-научна проекция на това как ще изглежда Земята след 50 години (ерго къде две хиляди и петдесета), ако продължава да се стопанисва от настоящата раса. Не изглеждаше много как, ако трябва да сме честни - имаше Земя, ама нямаше раса. В началото на тази година споменът ми и гледката за това се подхраниха от преместването на стрелките на  "Часовника на страшния съд". И какво, ако не нова раса, би сменило зловещия крус, към който сме го подкарали?! Настоящата властна, военолюбива, икономическа, технократска, страдаща и онеправдана раса? И не е ли именно нова расата, която няма да въплъщава тези самоунищожителни качества?

Защото, ако не погледнем на нашите деца - а именно на всички деца по света - като на нова раса, ако не им повярваме и не ги приемем именно като нова раса, те ще станат продължение на нашата раса (справка the Doomsday Clock  ) Защото, докато си губим времето да търсим "най-интелигентната нация" или да се уповаваме на това, няма да усетим кога едикоя си подред раса ще разгръща митологичната си литература и ще чете за Лемурия, Атлантида и... Седемте континента.
"Айде няма нужда да ставам мит, докато анализирам каква интелигентна и онеправдана българка съм и как останалият свят се ужасява от моята интелигентност и иска да ме умори", си казвам наум тогава. Че съм интелигнтна - интелигентна съм, че съм българка - българка съм, ама че съм онеправдана и че целият свят се е съюзил и иска да ме изкара глупачка, с това не мога да се съглася. Ми не ми е целият свят виновен за глупостите, когато ги правя. Щом има инвазия, значи пробойната си е в мен. Щом съм на опашката (без значение дали е скалъпено или не!) и се чувствам на опашката, очевидно интелигентността и българското ми прилежание, не са достатъчни качества за моето щастие. Щом се оплаквам, значи духът ми не е болгора дух - дух на разбирането и на мъдростта, на присъдата и на милосърдието, на отражението и на вечността. Неща, които стоят много над интелигентността, много над нацията и народа дори. 

   Чаках твоят отговор,Деметра,с любопитство...
   Не говоря само за БОЛГОРА,защото ние сме една перфектна кръстоска,от много силни и мощни народи за времето си.Знам че са ни претопили.Но тези изследвания са много по-късни...Това е без значение!Няма да споря!
    Самата аз не се оплаквам,защото имам безгранично самочувствие,за това каква съм и от къде идвам,и какво мога... Трябва да сте го усетили...Малко самоирония!Но наистина не съм човек който чака друг да му свърши работата,и това трябва да сте го усетили.
     Но точно такива изследвания,като за индиговите деца,объркват представите ни за това какви сме!Както твърдя по горе,децата са същите като нас,но поставени в съвсем други условия.Това не значи,че не трябва да се възпитават,защото не подлежали на възпитание...Или да ги учим на това кое е добро и кое не,защото те усещали нещата интуитивно...Мисълта ми е че не трябва да се превъзнасяме,и да очакваме че природата ще ни свърши работата...Напротив,без значение какви казват че са децата ни,трябва много да работим над тях,и да не се предаваме,когато някое от децата ни има нужда от нас,ние да казваме,"То е индигово дете,природата си му е такава,аз какво мога да направя...".
    А иначе,ти знаеш вече какво мисля за сегашният си начин на живот,и големите градове...Но дали това ще се промени ,и светът ще стане по-добро място за живеене,ЗАВИСИ ОТ ВСИЧКИ НАС,НЕ САМО ОТ ИНДИГОВИТЕ ДЕЦА!
     Аз просто дадох друго направление за размисъл.Нали за това сме тук,да търсим,да мислим,да намерим най-доброто!!!Поздрави!!!

Разбирам, но това направление, което даваш, за мен лично е неприемливо. Имам предвид това да се обединяваме около интелигентността си като българи. Около болгора - да, но около интелигентността си като българи - не. Разликата е съществена. Защото не интелигентността може да дръпне напред, а духът на болгора. Интелигентността е преходно, недостатъчно и недоимъчно състояние. Честно казано, хич не ме е еня дали сме първи или последни в разните му там класации за IQ и колко те са конспиративни. Ама хич. Това има значение само за досегашния начин на живот на човечеството. Ако продължим в същия дух, петте минути ще се стопят и "интелигентната нация" няма да има никакво значение. "Конспиративните" също.
Ако изберем да се променим - като човеци, а не като българи, то нещата сами по себе си ще стъпят на съвсем нова основа, така че въпросното направление за доказано интелигентната нация, отново няма да има никакво значение.

Не съм съгласна също, че децата ни са си същите като нас и че единствената разлика са условията. Честно казано няма никакво значение, дали се наричат "кристални", "индигови" или каквото там ни хрумне. Те просто са различни. И тук въобще не става въпрос за мерене на аури или за духовно величие ("егото си казало - преди бях велико, а сега съм и духовно"    ). Става въпрос за различие, което, ако човек поне за миг се отърси от страховете си, може да усети със сърцето си. Със сърцето си, а не с ума си и с умствените си представи за себе си и за света.

Колкото и да са различни децата обаче, те имат нужда от помощта на възрастните, за да пораснат. Затова твърдението , че
е добре да се разгледа по-отдолу.

Децата имат нужда от възпитание. Те просто не подлежат на обичайните методи на възпитание, с които сме свикнали. Затова чрез поведението и изявата си ни ръчкат да търсим нов подход, адекватен на времето, на положението, до което сме се докарали. Затова ни ръчкат не само те. Ръчкат ни войните; ръчкат ни бомбите; ръчка ни изтреблението; ръчкат ни лъжите и измамите; ръчка ни болката и страданието; ръчка ни несправедливостта; ръчкат ни злободневните новини, които представляват криминално-военна хроника; ръчкат ни болестите; ръчка ни природата; ръчкат ни и учените с Часовника. Ръчки да искаш.

Просто трябва да променим някои неща със себе си, а също и с децата. Защото те представляват утрешното себе си. Новият подход е жизнено важен. Той е неизбежен. Но той не е и толкова нов. Истински новото е много добре забравено старо. Истински новото има дълбоки, много дълбоки корени в древността. Но древността не е моето детство, не е дори и детството на прабаба ми. Древността е в днешната митологията. За да почерпя мъдрост оттам обаче, аз първо трябва да се отърся от псевдодревността - моята и на прабаба ми.

Казваш също:


Ти вярваш ли на себе си, че наистина знаеш кое е добро и кое не? Аз, лично, колкото повече се обръщам към дълбините на себе си, толкова повече се разбиват илюзиите ми за добро и зло. Разбирам, че ако си повярвам, че знам (нещо, дето човек като Сократ дори не си е повярвал ), съм загубена всъщност. Много пъти обаче в неподправеното разбиране на децата съм откривала мъдрост, за която съм се била запушила към себе си. Един мъдрец е казал:

"Децата са носители на истината. Вие, които искате да разберете истината, само вашите деца могат да ви я разправят; вие, които искате да научите смирението, само вашите деца могат да ви го разправят."

Много други мъдреци са казали същото по различен начин и вярвам ти самата го знаеш.

Това съвсем не означава вдигане на ръце и че детето трябва са се самовъзпитава. Детето има нужда от помощта на възрастния. Но възрастният от своя страна има нужда от помощта на природата. Природата е извор на познание за доброто и злото. Достъпен, настоящ, истинен извор на познание за всекиго. Всеки опит да се пренебрегне нейното познание, води до омотаване в собствените ни идейни кълчища за това що е добро и зло.
Природата не може да ни свърши работата, но и ние не можем да свършим нейната. Второто важи с особена сила за първите седем години от възрастта на детето и от опита на родителя като родител. Ние не се раждаме научени деца, както и не се раждаме научени родители. Ако като родители изберем за наш учител  природата и, ако имаме късмета от деца да сме научени да се вслушваме в нея, то тя може много да ни научи. Иначе попадаме в клопките на собствения ни интелигентен ум и си мислим, че той е изворът на познанието за доброто и злото. Но той не е. Той е само спомагателно средство.

А ние пък от своя страна не сме хлебари, нито децата ни са тесто, което трябва да омесим и да опечем. Тестото се меси от много хлебари, а в немалка част си идва и омесено. Ние можем да напалим пещта, да изберем температурата, но не можем да го опечем. Това си е неговата работа. Вярно е, че колкото по-добре напалим пещта и колкото по-подходяща температура изберем, толкова по-добре ще се изпече. Ние имаме своя дан в това. Но не сме хлебари, не целият процес зависи от нас. Просто не сме толкова велики.

Темата е много интересна, ще я следя с интерес.

Би ли дал повече информация за методите на изследване интелектуалното развитие на децата! 

     С риск тази тема да се превърне в диалог между мен и Деметра,ще отговоря:
     Въобще не става въпрос да се обединяваме,на никаква основа...Аз изказах мнение...Наистина на природата не и пука какви сме и от къде сме...Тя си е една и съща,и законите в нея,не са се променили,само защото ние сме измислили примерно компютъра...Или индиговите деца...
      За възпитанието,вековете са наложили определени догми,и кои сме ние че да се противопоставяме?!И дали можем да си го позволим?!Единственното на което трябва да наблегнем,мисля,са природните закони...
       За доброто?!Както всеки си има своя истина,така и всеки си има свое добро...Отново за да сме по близо до всеобщата истина,и всеобщото добро,трябва да се водим от природата,и нейните закони,и от нашият дълбок опит като човеци...
       В общи линии,аз вярвам във децата,и смятам че наистина те са по-силни,по-мъдри,най-малкото по-необременени от нас,но биха оцелели в чистият си вид,само ако са част от природата...Тук в големите градове,в нашата цивилизация,те трябва да се научат да оцеляват по тези правила...Това е положението!!!А ако някой ден доживея,тези монолити наистина да се саморазрушат напълно...Едва ли ще съм по щастлива,и свободна...А вярвам и ти!Поздрави!!!

Червената Шапчица,
Според природните закони, оцелява най-силният. Какво предлагаш, да живеем по закона на джунглата и да съборим всички панелки ли - нещо ми се губи целта на изказването ти.

        
     Това изказване беше основно за Деметра,тя знае за какво говоря...
     А иначе,какво хубаво намираш в панелките?!
     И нима нашият свят не е по-лош от джунглата?!
     Но нека се върнем кам темата...

запис

Нещо в идеята за избрани деца ми напомня за чистата раса. За мен факта, че децата, родени в 21 век са различни е неоспорим. Те принадлежат на нова епоха. Докосвала съм се до източната мъдрост, търсила съм истината и смисъла в различни аспекти, и въпреки това нещо в идеята за кристалните и индигови деца ме смущава.

Светът ни не е по-лош от джунглата. Поне за хората - в джунглата няма да оцелеем.
А панелките дават подслон на половин България. Предлагаш ли алтернатива?

Реалността на живота е твърде далеч от евтиния популизъм. Трябва ли да затъваме в него?

Даааа,а това определение за 2та типа деца,не е ли поредният опит да бъдем натъпкани в някакви норми?Тази тема ме стресира,определено!

Това което се случва напоследък,със избиващите се деца,както у нас така и в чужбина,популизъм ли е?!По добре от джунгла ли е?!Или това са индиговите деца,които ние сме неспособни да разберем?!А панелките са част от проблема...Подслона не е всичко което ни трябва в този живот,за да живеем пълноценно...