Православието като начин на живот 10

На някого случвало ли му се е да се откаже да пости, след като прочете, че постът не е телесен, а духовен, че няма полза да постиш, ако не си милостив и т.н. Попаднах на разни анекдоти и разкази, които не знам дали са се случили изобщо, в които се говори как някакъв свещеник преобърнал една купа с каша на постещи младежи и им се скарал и им казал да ядат месо, защото няма никаква полза да си измъчват тялото, понеже и Сатаната може да пости още по-добре. Ето такива истории често ме отказват да почна да постя и много ме объркват. Разбира се, че постът е духовен подвиг, но как да стане, ако не внимавам в храната и не отбягвам животинските продукти? И разбира се, че като знам, че трябва да ги отбягвам, се вторачвам в тях, в магазина гледам какво съдържат определени храни, не мисля, че може да се избегне такова "вторачване".
P.S. В един ютюб канал на някаква гръцка църква в Америка разказаха същото. Един монах ял парче пилешко по време на пости и останалите били шокирани. Когато го попитали защо така прави, той казал, "огледайте се наоколо" и видяли, че другите монаси били отрупали чиниите с морски дарове и хапвали големи количества със задоволство. Авторът на видеото, който е свещеник, каза, "не позволявайте някой друг да Ви казва как да постите".
Та... ако си поставя за цел да съм милостива, прощаваща, четяща молитви и акатисти и т.н. (неща, към които се стремя през цялата година), но ям месо... какво, това пост ли е?
Не знам за вас, но аз много се обърквам, откакто в Интернет се разпространяват всякакви мнения и изказвания за православието. Не визирам тази тема, разбира се.

Няма нужда от фанатизиране, и да прегрешиш нещо в поста не е чак такъв проблем.

Самият Господ е казал:“ Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост“ (Марк. 9:29).Съветвам ви да не четете почти нищо освен Евангелието,аз понякога чета и Лествица. Много от статиите в интернет,не са точно православни. Нормално е да се четат етикетите на храните,аз го правя и без да съм в пост. Всяко едно лишение е богоугодно,но не бива много да мъдруваме над това,да не ни изкушава дявола. Преди време със сестрите от Църквата,много си пречехме със това,коя какво прочела и как го разбира,затова спрях да чета и да се допитвам,а като нещо не ми е ясно питам изповядващия ме свещенник. Поста е много важен,както ни е казал Господ и с него стопяваме страстите. Ако можете прочетете Лествицата на св.Иоан Лествичник,там е описано много хубаво. Бог е с вас!:hugs:

Ами аз вече прегреших, дали да почна сега да постя? Не мога да говоря със свещеник, притеснявам се от тях.

Винаги може да почнеш. Не се фанатизирайте с малки прегрешения

Докато сме на тема пости, интересно ми е дали в православието е прието сам да решиш как да постиш. Децата и ММ са католици и от тях знам, че лишаването от някое удобство също се води пост. При малките деца е например, без телевизия,  шоколад или желирани мечета. При възрастните е, без автомобил, ако е възможно, разбира се, без социални мрежи, цигари, алкохол.

Не знам дали Църквата го приема или не, но аз също не се чувствам комфортно при мисълта, че по никакъв начин няма да постя и затова сама си реших, че няма да пуша и аз ще се опитам да съм по-редовна на Литургия и да отделям повече време за четене.
Джуд, разбира се,  че не е късно да започнеш поста, дори и да не успееш да изкараш целия. Знаеш ли, миналата година Великденския пост го започнах както си е по календар, но бях абсолютно сигурна, че няма да издържа до края. Просто си казах докъдето успея да издрържа ще постя. Слава на Бога,  това беше голяма изненада за самата мен, че издържах до край. Та, мисълта ми е,  че когато Бог вижда твоето искрено желание да правиш нещо заради Него,  Той самият ще ти помогне да се справиш.

Как ще се изповядвате тогава,за да се причастите? Нали всичко това го правим в крайна сметка за да се подготвим точно за това. В Църквата,често ни предупреждават да не минаваме на Причастие без изповед,защото ще ни е за осъждане.
Leonie.ако си се спазва всичко,което ни е задължително,не виждам защо човек да не се лиши от още нещо на своя глава,аз не гледам телевизия и не слушам музика например,но най-вече внимавам какво говоря и да не осъждам,което е много трудно.

А, аз си ходя на изповед, не я прескачам, казвам само, че нямам свещеник, с който да ходя да се съветвам или да искам благословия. Изповедите ми са при свещениците в местната църква, които едва ли ме помнят коя съм.
Иначе съм чувала от свещеник, че не може един път като си се "облажил" да почнеш да го спазваш. :/ Затова се чудя...

Можете,той поста тепърва започва,не съм чувала подобно нещо,а и няма логика да е така.

Три дни като постиш, може да вземеш причастие.

Това не е вярно и няма никаква логика.

Иначе аз всеки пост го почвам с притеснение. Поради различни обстоятелства ми е трудно да спазвам целите в пълното им ограничение, но си налагам други. Сега ми предстои пътуване за около 7-8 дни и няма да мога да постя, но като се върнем, живот и здраве, ще продължим. На този пост правя поклони, чета жития и се старая да съм по - различна, макар, че не винаги ми се получава.
Лек пост на всички и на всеки според силите.

Най-трудно е след като малко си съгрешил, да не си кажеш “А бе, аз така и така се поддадох, спирам да се старая.” Трудно е, защото вече си по надолнището, а по надолнището можеш да караш по инерция.

Не си позволявай това. Върни се в правия път. Не си губи времето.

"Осанна във висините, благословен Идещият в име Господне!”
Честит празник но всички!

Благодаря! Слава на Господ Исус Христос!