В момента чета ... 91

  • 35 725
  • 695
"Есента е втора пролет, защото тогава всяко листо е цвете."

 Албер Камю




ВАЖНО!
Желателно е когато споделяте впечатление от дадена книга да внимавате как го правите. Това предупреждение не цели въобще да ви откаже от споделяне или питания, напротив! Но често, все още под въздействието на емоцията от прочетена книга се прибързва в споделянето. Нека коментирането на ключови моменти, развръзка, убиец и въобще всичко, свързано със съдържанието, което би разкрило важна информация, да бъде поставяно в скрит текст! За целта, вмъкнете текста, който искате да скриете между скобите [спойлер][/спойлер], на латиница - spoiler. Уважавайте правото на непрочелите все още книгата да й се насладят максимално, когато решат!
Как да поставите картинка в мнение:
- когато желаете да покажете корица на книга, която четете, е необходимо да копирате, сложите адреса на картинката между отварящ и затварящ таг за изображение, т.е. между img и /img, поставени в скоби - [имг] [/имг]. За намаляване на изображението, ползвайте img height=250 или img height=300, след това адреса и накрая /img, съответно пак със скоби, ето и пример:
[имг хеигхт=250]http://....................jpg[/имг]
Виж целия пост
# 1
Хепи може, много благодаря! Супер е новата тема!
Още си чета "Мария Антоанета", Стефан Цвайг
Виж целия пост
# 2
Благодаря за новата тема, Mijjj! 🌹

Аз си чета "Жажда" - Ю Несбьо.🤗
Виж целия пост
# 3
Някой препоръча Съдбовен път и я чета. Не е нещо Уау, но за плажа е чудесна
Виж целия пост
# 4
Почти довършвам "Изборът" Едит Егер.
Виж целия пост
# 5
Благодаря за темата!
Тепърва се запознавам с Абъркомби.
Виж целия пост
# 6
Снощи дочетох Кинг и рязко смених тематиката, започвайки Японският любовник на Рани Маника.
Виж целия пост
# 7
Аз чета новата книга на Георги Господинов "Градинарят и смъртта".
Признавам си, че отзивите, които прочетох за книгата са по-добри от самата книга и вероятно заради това съм леко разочарована. А съм от хората, които харесват стила на Господинов и съм му била фен още като беше неизвестен млад поет.
Виж целия пост
# 8
Прочетох "Градинарят и смъртта" на Г.Господинов. Няма да пиша поредното хвалебствено слово, защото даже ми е неудобно да коментирам нещо толкова лично, да го оценявам и изобщо чак ме е яд, че и аз на овчия принцип посегнах към нея. Но да, четох и се опитвах да си представя какво е преживял - резултатът е че адски се депресирах и замислих над някои въпроси. Второто наистина ми беше от полза.

Иначее, к'во да ви кажа, сетих се какво не харесвам в любовните романчета на повечето днешни писателници като Колийн Хувър и то е: твърде много полит-коректност. И на фона на тази политкоректност ( гей сред героите, не на насилието, непланиран секс със презерватив и тн.) имаме една майка на 1-годишно дете, жертва на насилие, която е готова да скочи в леглото на следващия, още преди да е отбила детето. Амиии, съжалявам другарко Хувър, ама вие сериозно ли?!
Виж целия пост
# 9
Миж, благодарности за темата!
Ее, ама тя Колийн Хувър пише за тийнове Simple Smile все пак.
Виж целия пост
# 10
А аз прочетох "Женският кръг на лейди Тан!!! HeartHeartHeartHeartHeart
Толкова много ми хареса тази книга, че направо нямам думи!!!
Слагам ревюто скрито , за да не заема място Simple Smile

Скрит текст:
„Като момиче се подчинявай на баща си, като съпруга - на мъжа си, като вдовица - на сина си.“

"Съпругът е небето. Съпругата е земята.
Небето е на почит, живеещо в простора над нас, докато земята е смирена, мръсна и утъпкана."

***
Обожавам как пише Лиза Сий! Още когато преди години прочетох първата ѝ издадена на български книга , а именно „Снежно цвете и тайното ветрило“ , се влюбих в деликатния ѝ, типично „дамски“, но и същевременно изключително информативен стил на писане.
Основна тема в творчеството ѝ е Китай и богатството на неговите необятни културни традиции, с които ни запознава с изключително красив и изящен език.

Всяка книга на Лиза Сий има за основна тема някакъв конкретен аспект от китайската култура и бит:
- "Любовта на Божур" - с древните вярванията за задгробния живот , за света на духовете и дълбоко вкоренените суеверия;
- "Снежно цвете и тайното ветрило" - с традицията на бинтованите крака , болката от превръщането на девойките в жени и за великата сила на женското приятелство;
- "Чаеното момиче" - с особеностите на традиционното производство на чай;
- "Момичетата от Шанхай" - за имигрантската участ на китайски съпруги в Америка..

„Женският кръг на лейди Тан“ има за тема китайската традиционна медицина.

Действието ѝ се развива, разбира се, в Китай през 15 век. Това е епохата на династията Мин, на бинтованите крака и господстващият идеал за женска красота - стъпала "лотосов цвят" с максимална дължина 9-10 см. С цел достигане на този идеал, гарантиращ изгодна женитба, краката на малките момичета са били чупени и бинтовани понякога на 5-годишна възраст, а около 10% от момиченцата са умирали през първите две години от началото на процедурата, а незнайно колко и след това.

Главната героиня на романа Юънсиен (по-късно – лейди Тан) е момиче с правилно бинтовани стъпала, произхождащо от заможно семейство и бива задомено в също такова богато семейство. Юънсиен е образована за своето време жена, която още от детството си е научена от баба си и дядо си на основите на традиционната китайска медицина. Като младо момиче въпреки класовите си различия, тя завързва дълбоко и трайно приятелство с Мейлин, дъщерята на местната акушерка, която научава да чете и пише. През целия си живот, дори след като се омъжва и се премества в къщата на съпруга си при свекърва си, Тан се опитва по всякакъв начин да се грижи за медицината и здравето на хората, докато на петдесетгодишна възраст не написва книга за лекарствата, използвани за случаите, с които се занимава.
Всъщност Лиза Сий е вдъхновена от живота на първата жена лекар в Китай, за да напише един прекрасен роман, който е изключително подробен и реалистичен, на моменти дори драматичен. Писателката провежда задълбочени изследвания по време на пандемията Ковид-19 и открива, че много от рецептите, изброени в книгата на главната героиня, се използват и днес; така тя се възползва от много от случаите, описани от Тан Юънсиен, за да ги включи в романа, като ги отрази точно.
Романът дава изключително подробна информация за животът на жените в императорски Китай, за съдебната медицина и правораздаването през онази епоха, наказанията и разследванията ... изобщо всичко е пресъздадено перфектно. Много ми беше интересно да прочета за начините на ваксинация срещу едра шарка – най-големият бич на онова време: Лечител, наречен „Майстор по засаждане на едра шарка“ обикалял градовете и с корички от рани от заразени от едра шарка е правил процедурата „вариолация“.

Съжетът е наистина завладяващ , много ярък и запомнящ се! Има много интриги, дори убийство, което придава и леко криминален привкус без това да е водещо събитие в никекъм случай, както и много други драматични събития – епидемии, тежки раждания, смърт и т.н.

Лиза Сий затвърждава мястото си като една от най-любимите ми писателки, която до сега никога не ме е разочаровала! Радвам се, че ме чака още една нейна книга – „Островът на морските жени“, но ще е малко по-нататък.

Започнах "Удушвач", третата книга на Фебер и Педерсен Grinning
Виж целия пост
# 11
Geia, аз и като тийн не съм чела такива книги. Твърде скептична бях за такива четива. Сега нещо се повредих.
Виж целия пост
# 12
Здравейте! В момента чета Пантера в приземието на Амос Оз. Чета я бавно, препрочитам отново и отново пасажи, не искам да свършва. Наслаждавам се на прекрасния стил на автора.
Ето един пасаж, в който сравнява английското "инг" със звън на чаши.
Цитат
Аз пък научих от него, че в английския има едно глаголно време, което няма съответствие на иврит — сегашно продължително време. Глаголите в това време завършват на „ing“ — „инг“, което звучи като лекия звън на чаши. Всъщност точно това подобие на звънтящи чаши ми помогна да го разбера по-добре. Представях си мелодията на това „сегашно продължително“, неизменно съпътствана от тихия звън на чаши. Този звук се отдалечаваше и отдалечаваше, отслабваше, ставаше все по-тих и недоловим, избледняваше с разстоянието с такава празнична продължителност, която гали ухото чак до края, до финалното му отзвучаване. И докато трае той, докато изчезва и глъхне, докато се разпръсква и гасне, не правиш нищо друго, освен да се вслушваш в далечния му шепот. Ето това вслушване е най-точното определение за „сегашно продължително време“.
Виж целия пост
# 13
Благодаря за темата!
Продължавам с "Виолета" и "Да срежеш камъка".
Виж целия пост
# 14
Благодаря за темата🌺🌺🌺!
Чета “Натуралистът”…горе-долу бива,имам книги за връщане в библиотеката и ги поприлиствам:)
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия