В момента чета ... 91

  • 44 247
  • 750
# 135
Радвам се за вас Simple Smile Ако бях чела тази книга, преди "Хавра", нямаше изобщо да пипна друга книга на Карабашлиев. Пъстър свят, вкусове разни Simple Smile
Виж целия пост
# 136
Довърших "Кутията на Гуенди" - странна новела, някак ми останаха много незавършени образите на героите, както и историята. Финалът изведнъж се разви за 5 - 6 страници. Повече от 3* и то заради това, че се чете бързо не бих й дала.
Виж целия пост
# 137
Може би е толкова незавършена, защото доколкото знам е трилогия. Дали образите не се доразвиват в следващите две книги? Предполагам, не съм я чела.
Виж целия пост
# 138
Преди време Плеяда сляха трите книги в една.
Виж целия пост
# 139
Много благодаря за разяснение то - не бях разбрала, че това е първа част от поредица... Имам изданието на Бард и никъде не видях да пише нещо за други книги...
Виж целия пост
# 140
Това е цялото издание:
Виж целия пост
# 141
Благодаря! Честно казано ще видя кога и дали ще прочета и другите две. ✌️
Виж целия пост
# 142
Радвам се за вас Simple Smile Ако бях чела тази книга, преди "Хавра", нямаше изобщо да пипна друга книга на Карабашлиев. Пъстър свят, вкусове разни Simple Smile
Виж колко си права. Аз пък на "Хавра" запецнах и не можах да дочета.
Виж целия пост
# 143
Радвам се за вас Simple Smile Ако бях чела тази книга, преди "Хавра", нямаше изобщо да пипна друга книга на Карабашлиев. Пъстър свят, вкусове разни Simple Smile
Виж колко си права. Аз пък на "Хавра" запецнах и не можах да дочета.

Аз я четох мотивирано Simple Smile
Виж целия пост
# 144
"Малък живот" продължава да върви бавничко, предполагам просто защото е доста дълга. Но историята започва да става по-интересна, приключва дългата експозиция. Харесва ми колко "леко" се сервират някакви обрати или сериозна информация. Просто се вмъква в разказа, в съвсем нормално изречение. Все едно е нещо съвсем очаквано и естествено. Харесва ми този похват, хваща ме неподготвена.

Купих си "Където пеят раците", не съм я чела досега. Звучи обещаващо. Отделно взехме и за вкъщи две на Стайнбек за попълване на колекцията. Има доста негови, които не съм чела, но си ги пазя. Един от любимите ми автори е. Чакам подходящия момент отново да си подаря преживяването от негова книга.
Виж целия пост
# 145
Ако човек успее да вникне в "Малък живот", ще усети цялата красота и тежест на книгата. Така добре е описано плавното потъване на главния герой в дълбините, въпреки всичката приятелска подкрепа и въпреки щастието, на което все пак (не успява да) се радва в един момент, че шапка свалям на авторката. Много по-реално е, отколкото героят да иде на психотерапевт/психиатър/психоаналитик и всичко да си дойде на мястото за шест месеца. Не, не става така. Има травми, които носиш цял живот и тук историята много достоверно описва теглото им. Между нас има привидно щастливи хора, които са в депресия, която не е видима дори за най-близките им. Това е истински проблем и не е рядко срещан.
Нищо интересно не чета напоследък и в момента, попадам все на посредствени книги, които не ме впечатляват с нищо.
Виж целия пост
# 146
Вейда, благодаря ти за най-задълбоченото и смислено ревю за "Малък живот'!
Неведнъж съм споделяла тоталната си омраза и ненавист към тази книга, към безнадеждността ѝ, към мрака, който тя носи.
Ти сега ме накара да се замисля ...
Виж целия пост
# 147
Има книги, които трудно се харесват. Към “Малък живот” не съм посягала, за да имам впечатления, но в друг жанр мога да кажа за “Гняв”, “Портокал с часовников механизъм” (а и други, по-приятни за четене вече творби), че са ме карали да се замислям защо някои хора са зли, откъде идва злото или защо се обръщат към него. След прочита на последната - моето виждане е, че просто го носят в себе си и това е техния свободен избор.
Виж целия пост
# 148
На мен "Малък живот " много ми хареса!
По-скоро ме разтърси!
Това е книгата, която по някакъв начин усещах физически (без да имам подобен проблем), толкова реалистично беше представено всичко.
 Книга, която се чете трудно, но не се забравя!
Виж целия пост
# 149
"Малък живот" я оставих недочетена - не ми се потъваше 700 стр в депресията и болката, редом с главния герой, не ми се съпреживяваха страданията и безнадежността. А и другите герои бяха достаръчно депресиращи, просто нищо хубаво не се случваше на никого и ми се струваше мазохистично да си губя времето с нещастието им. Не бих препоръчала на никого точно тази книга, въпреки че сигурно има своите качества, както и не бих прочела друго от тази авторка.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия