В момента чета ... 91

  • 44 286
  • 750
# 435
Tsugumi_, би ли споделила повече за новата на Пелевин? Преди няколко години го открих и се влюбих в стила му Heart
Виж целия пост
# 436
"Цветя за Алджърнън" е една от най-любимите ми книги!
A за нобеловата носителка не знам нищо, точно щях и аз да търся информация от вас.
Виж целия пост
# 437
"Вегетарианката" за мен беше голямо разочарование. Буквално нищо интересно, смислено или нещо, което да ти задържи поне малко вниманието няма в тази книга. Едвам я добутах докрай, това е една от книгите, който с удоволствие бих дала за подпалки.
Виж целия пост
# 438
“По-бяла от сняг “ на Самюел Бьорк. Много ми харесва стилът му. Радвам се, че поредицата продължава.
Виж целия пост
# 439
И аз не харесах Вегетарианката. Странен избор за Нобелова награда
Виж целия пост
# 440
И аз не харесах Вегетарианката. Странен избор за Нобелова награда
Момичета, тя не е спечелила Нобелова награда за тази книга.
Тази книга е печелила Букър 2016 и, доколкото разбрах е единствената издадена в България.
Виж целия пост
# 441
Да, Нобелова не се дава за книга, но в България е издадена само тази от авторката. Не бих чела друга нейна, не ми хареса
Виж целия пост
# 442
Tsugumi_, би ли споделила повече за новата на Пелевин? Преди няколко години го открих и се влюбих в стила му Heart
Трудно ми е да дам еднозначен отговор на читател, който не познавам. Зависи, кой Пелевин ти е допаднал, т.к. книгите му все повече се откъсват от първите му произведения, които бяха преведени у нас. Действието се развива в бъдещето, т.нар. "Зелена ера" и според мен трябва да се прочетат (поне) предишните три романа (от Transhumanism Inc.);  авторската терминология е трудна, той буквално създава своя лингвистика.
Според мен, Пелевин отдавна си позволява да си играе на зарове (ако сме цинични към известната фраза), без обаче да излъчва онази самовлюбеност, която би следвало да му дава ролята на божественото в играта на вселените, която създава. Дори издаването на книги (което може да си позволи да не прави) за него вече е част от играта.
Мненията за книгата са крайно полярни, за мен е сериозна, но добре прикрита критика.
Но аз харесвам винаги всичко на любимите ми писатели Simple Smile
Виж целия пост
# 443
Гледам новите ви книги в съседната тема и виждам, че сте си накупили "Синдромът на куклата", затова ми се прииска да я прочета още веднъж и сега отново виждам същата история, но с много по-дълбоки връзки и скрита последователност, която води до логическия край на историята, за която ни подсказват още най-първите думи, а въпросите, които оставя, са философски и ще се радвам, като я изчетете, да коментираме повече. Картините и описанията на градовете, в които се развива действието, са най-цветните и живи декори на театър, които разкриват представлението на своите герои. Много е хубава, направо не ми се оставя.
Виж целия пост
# 444
Започнах Жената, която чакаше от Андрей Макин и след първите страници ми се искаше да я зарежа. Добре че не го направих. Довърших си книгата с удоволствие и в тотален плен на красивия и фин език и стил. 100% поезия в проза. Авторът ме изненада. Първа среща с него. Проникновен и интересен. Чудесна находка.
Виж целия пост
# 445
Точно така бях и аз при първа среща с Макин - след първите страници зарязах книгата, обаче после си я прочетох и напълно промених първото си впечатление. "Отвъд границите" съм чела, а имам и "Престъплението на Олга Арбелина".
Виж целия пост
# 446
"Цветя за Алджърън" ми хареса много,  "Вегетарианката" я отворих, не ми допадна.

Чета си "Клети създания", допада ми.
едит: много ми харесва. Представям си как режисьорът и приятели артисти четат книгата и се вдъхновяват да направят филма
Виж целия пост
# 447
“Вегетарианката” може да се намери в съседната тема:)ел.вариант.
Виж целия пост
# 448
Чета "Градинарят и смъртта" на Георги Господинов в момента. Доста е тежка.
Виж целия пост
# 449
Тази сутрин започнах Пътуващото кино на мистър Сайто от Анете Биерфелт. Едва разтворих корицата, която е с една птичка и се сдобих с компания у дома.
Скрит текст:



Пратих снимки на моя близка и тя каза, че е като излетяло от книгата. И чак когато стигнах до с.162 прочетох тази част, в която едно птиченце се появява ненадейно:
То мижеше с очички, но иначе се държеше съвсем спокойно. Изглеждаше съвършено питомно…
- Това е вълнисто папагалче - каза той…


Много смешно и странно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия