В момента чета ... 91

„Къщата на духовете“ ... трудно ще намеря думи, с които да изразя щастието и удовлетвореността си, че най-накрая прочетох тази наистина зашеметяваща книга и че поправих пропуска си години наред да съм я подминавала без никакви конкретни причини.
Историята е вълшебна и драматична, със своя вътрешна динамика, на моменти – нереално красива, нежна, изящна и фина, а в други моменти действието става сурово, грубо и отблъскващо натуралистично. Романът е пълнокръвна семейна сага, в която Исабел Алиенде умело вплита елементите на този невероятно въздействащ южноамерикански магическия реализъм с житейски събития от всякакво естество.
В центъра на разказа е животът на семейство Труеба и обхваща съдбата на няколко поколения.  Главните герои са изключително добре изградени, запомнящи се, много ярки и колоритни.
Главата на фамилията Естебан Труеба, извървял трудния път от бедността към богатството, е двигателят на действието със своя властен, взривоопасенхарактер и необуздани страсти.
Съпругата му Клара е негова пълна противоположност. Тя е мека, ефирна, вярна. И подобно на същество от други селения тя притежава мистични качества и способността да разговаря с духове, да движи предмети със силата на мисълта и да предсказва  още неслучили се събития. Клара е ангелът, който пази семейството ..доколкото е по силите на един ангел.. И когато тя умира, всичко започва да се разпада. Семейството. Отношенията. Всичко. Включително и държавата...
Книгата е изпълнена с много събития: семейни, исторически, политически. Има и любови – нещастни, щастливи, споделени, несподелени... има и драма, и смърт, и жестокост... много жестокост, и  щастие, и трудности, а мистичните нотки , които държа да отбележа, че не дразнят по никакъв начин, допринасят за неповторимата атмосфера на тази невероятна книга!
Бях малко на около 50%  от романа, когато спонтанно реших да си припомня екранизацията му. Навремето филмът много ме беше впечатлил, но въпреки великолепната игра наголеми актьори като Джереми Айрънс, Глен Клоуз, Мерил Стрийп, Уинона Райдър, сега ми се видя постен и орязан вариант, подобно на семпла демо версия, на великолепието на романа.
След филма започнах паралелно с четенето и да слушам романа в Сторител и последните 30-тина проценти ги изслушах. Жадна за тази вълшебна атмосфера, исках да се потопя изцяло в нея и в този бурен океан от думи, който Исабел Алиенде сътворява и да я почувствам на всякакви нива – и визуални, и слухови, и всякакви. И мисля,че тази тройна комбинация в случая с „Къщата на духовете” ми се получи много добре!