Здравейте, мили хора!
Създадох този профил, за да мога да отворя тема, която силно ме вълнува към момента и бих искала да обсъдя с някой със сходен проблем/ситуация, като моята.
Предварително се извинявам, ако на някой написаното му се стори дълго, отегчаващо и т.н. но наистина е важно за мен и щом решавам да споделя тук с напълно непознати хора и да търся съвети, гледни точки, помощ (малко или много), значи може да предположите, че имам нужда да споделя.
Започвам от там, че имам връзка с вдовец, който има дете, както се рзбира и от заглавието на темата.
Не бих искала да изпадам в много дълбоки подробности, за да не се обиди или засегне някой от обкражението или семействата на двама ни, но в случая не смятам, че от тяхна страна получавам адекватни съвети и обективно мнение, когато реша да се допитам за нещо.
Аз съм млада жена(нямам 30г. без собствени деца), която за съжаление изпадна в ситуацията на влюбване в "грешния" човек, винаги съм искала красиво, голямо и хубаво семейство, но ми се падна, аз да попадна във вече създадено семейство на мъж и дете, който имат предходен опит с друга жена, която не е майката на детето, но се е грижела от самото начало за тях, тъй като майката (бившата му жена) си отива от този свят малко след раждането на детенцето.
С въпросният мъж започнах връзка преди той да е приключил старата си такава и от началото бях съгласна да се грижа за него и детето му, но за съжаление тогава бях доста глупава и неопитна, и се "хвърлих" с двата крака в положението в което се намирам в момента.
Ситуацията е следната: Уж голяма любов, нечувана, невиждана и неизпитвана до този момент и за двама ни.. да.. ама не..
Започнаха се изневери, очаквания от негова страна, че аз ще изоставя моят живот в името на техния комфорт с детето му (7г.), което е възпитано с много пропуски от страна на бившата му приятелка, че ще го гледам безрезервно, че след като аз съм си го "избрала", ще трябва да нося бремето му от миналото и не трябва да имам много, много претенции, защото видиш ли аз съм причината, той да спре да желае старата си половинка и да я изостави, за да създаде семейство с мен..
Е да, ама нещата в началото седяха по доста по-различен начин, тъй като тогава твърдеше, че иска всички тези неща, който всеки влюбен мъж желае от жената до себе си, 3 години по-късно излиза, че съм само и единствено използвана и нищо повече. Напуснах работата си от която получавах за БГ стандарт доста пари в името на това да карам детето му на детска, училище(впоследствие), тренировки и общо взето да полагам някакви грижи, като уговорката ни беше той да ме издържа и да осигурява изцяло стандартът ми на живот, който съм имала до момента, като това така и не се случи.
Това, което стана обаче е, че ме завърза много лошо, изгуби ми вече няколко години от живота, отдръпна ме от близки, приятели и ми напълни главата с празни обещания, че нещата няма да седят по този начин.
Та в последствие разбрах, че съм в много токсичка връзка и няколко пъти слагам край на отношенията ни, след което той се моли, реве, оправя поведението си за няколко дни, след които, като види, че успешно ми е замазал очите се връща в изходно положение.
Няколко пъти вече го хващам да изневерява, намирам му чатове, снимки, и най-лошото е обаче, че среща и детето си с избранничките му, което мен до голяма степен ме отблъсна и от самото дете и извинете ме за израза, но вече едвам го гледам и търпя, тъй като дъщеря му си позволява да ме сравнява с тях и да ми казва, коя какво и как го прави, дразни ме всяка нейна и негова, дума и всяко тяхно действие.
Не ме питайте, защо позволявам и прощавам подобно нещо... тъй като в началото на връзката ни той ту се появяваше, ту изчезваше (разбираемо за все още обвързан мъж) и тогава взех решението, да опитам с друг човек, е не се получи, но поне опитах, та това е нещото, което той ми изкарва през.... и оправдава всяка негова изневяра.
След вече няколко годишни манипулации, раздели, събираници и т.н реших да взема живота си в ръже, събрах си багажчето (живеем заедно) и го напуснах, блокирах го, както и всички негови близки, което явно доста го стресна и след 300 мъки, идваници пред вкъщи, изпращане на букети, молби и..и..и...реших да му дам последен шанс, та вече един месец се държи така, както беше и в самото начало на връзката ни, но за съжаление вече наистина много ме е отблъснал от него и фикс идеята, която имах да сме заедно задължително. Предполагам други жени ще ме разберат, но когато търпиш нещо много дълго време накрая, се отвращаваш и вече каквото и да направи човекът, не го искаш.. е така стана и при мен, но сега ме мъчи другата мисъл, че се чувствам виновна да го оставя точно преди детето му да започне училище.
Това е серозен етап от живота на всяко семейство, но проблемът е, че аз не желая повече да съм им в помощ, тъй като за щастие наскоро поднових работа и сега искам да разпределям по друг начин времето си за тях, тъй като детето му няма никакъв режим на спане, хранене, ставане и аз естествено нямам желание след цял ден на работа да се прибера, да започна да мия "хилядите" чаши и чинии, които са ми "завещали" в мивката, знаейки, че ще ги оправя, пояснявам, че след това ме чака събиране на дрехи, чорапи, гащи, детски играчки, кърпи, боклуци и всичко което може да се разхвърля в един дом, от там перални на дрешки, оправяне на стаята ѝ, от там евентуално да се изкъпя и да ми остане някакво време да се видя с него, ако тя изобщо е легнала (като в повечето случай не е) и чакаме да заспи, за имаме време и за нас и така времето ми за сън става около 4/5 часа, а работя по 12..
Пояснявам, че родителите ми са доста заможни хора и имам и друг избор, да не ме нахулите сега, че съм с него за пари и да си трая... та и с него живеем луксозно в хубав огромен апартамент и всичко би следвало да изглежда по др начин, но..
Вече нямам абсолютно никакво желание за секс (въпреки, че имаме уникална сексуална връзка от самото начало), за разговори и за каквото и да било свързано с него, нито ми се чака детето му да заспи, и нямам каквото и да е желание да се занимавам с него, не ми се правят сладки закусчици/вечерки, започнах да виждам само лошите им страни и не мога да ги търпя, отделно и нямам желание да се грижа за домът му повече, също забравих да вметна, че пари от него не получавам!
Неговата грижа за мен опира до това, да плаща сметките ни ако ходим на ресторант и тук там да ми купи нещо, което не умалоуважавам по никакъв начин, но в крайна сметка, това са неща, които аз и сама мога да направя за себе си, или ако не мога, то родителите ми могат.
Въпросите ми са:
1. Трябва ли това, че е оставил старата си жена заради мен, да ме спира да го напусна, вие как бихте постъпили на мое място?
2. Трябва ли след като е започнал наскоро да се държи добре да дам последен шанс или да не се насилвам повече, след като усещам, че всичко е отишло подяволите ?
3. Трябва ли да се чувствам виновна, че вече всеки ден съм кисела и истерична и от най-малкото нещо късаещо него и детето му ?
4. Бихте ли поддържали домът и детето на някого без никакви дивиденти от връзката Ви без да имате общо дете ?
5. При какви обстоятелства сте съгласни да гледате чуждо дете ?
Извинете ме ако съм нахвърляла всичко, емоционална съм защото се чувствам объркана а и вече времето си минава и три години без никакъв градеж са доста време, което ме кара да бързам да взема решение в най-кратък срок, което ме изнервя допълнително.
П.с забравих да кажа, че винаги съм била като стериотип за красота със самочувствие (преди него), винаги съм била център на вниманието където и да отида, имам огромно чувство за хумор, т.е не съм опряла до този мъж, но някак си това всичко през което преминах ме смачка психически и виждам, че хората около мен им прави впечатление и това ме притеснява. Благодаря предварително на всеки, който ще се включи в темата !
Бъдете здрави!
Виж целия пост
Създадох този профил, за да мога да отворя тема, която силно ме вълнува към момента и бих искала да обсъдя с някой със сходен проблем/ситуация, като моята.
Предварително се извинявам, ако на някой написаното му се стори дълго, отегчаващо и т.н. но наистина е важно за мен и щом решавам да споделя тук с напълно непознати хора и да търся съвети, гледни точки, помощ (малко или много), значи може да предположите, че имам нужда да споделя.
Започвам от там, че имам връзка с вдовец, който има дете, както се рзбира и от заглавието на темата.
Не бих искала да изпадам в много дълбоки подробности, за да не се обиди или засегне някой от обкражението или семействата на двама ни, но в случая не смятам, че от тяхна страна получавам адекватни съвети и обективно мнение, когато реша да се допитам за нещо.
Аз съм млада жена(нямам 30г. без собствени деца), която за съжаление изпадна в ситуацията на влюбване в "грешния" човек, винаги съм искала красиво, голямо и хубаво семейство, но ми се падна, аз да попадна във вече създадено семейство на мъж и дете, който имат предходен опит с друга жена, която не е майката на детето, но се е грижела от самото начало за тях, тъй като майката (бившата му жена) си отива от този свят малко след раждането на детенцето.
С въпросният мъж започнах връзка преди той да е приключил старата си такава и от началото бях съгласна да се грижа за него и детето му, но за съжаление тогава бях доста глупава и неопитна, и се "хвърлих" с двата крака в положението в което се намирам в момента.
Ситуацията е следната: Уж голяма любов, нечувана, невиждана и неизпитвана до този момент и за двама ни.. да.. ама не..
Започнаха се изневери, очаквания от негова страна, че аз ще изоставя моят живот в името на техния комфорт с детето му (7г.), което е възпитано с много пропуски от страна на бившата му приятелка, че ще го гледам безрезервно, че след като аз съм си го "избрала", ще трябва да нося бремето му от миналото и не трябва да имам много, много претенции, защото видиш ли аз съм причината, той да спре да желае старата си половинка и да я изостави, за да създаде семейство с мен..
Е да, ама нещата в началото седяха по доста по-различен начин, тъй като тогава твърдеше, че иска всички тези неща, който всеки влюбен мъж желае от жената до себе си, 3 години по-късно излиза, че съм само и единствено използвана и нищо повече. Напуснах работата си от която получавах за БГ стандарт доста пари в името на това да карам детето му на детска, училище(впоследствие), тренировки и общо взето да полагам някакви грижи, като уговорката ни беше той да ме издържа и да осигурява изцяло стандартът ми на живот, който съм имала до момента, като това така и не се случи.
Това, което стана обаче е, че ме завърза много лошо, изгуби ми вече няколко години от живота, отдръпна ме от близки, приятели и ми напълни главата с празни обещания, че нещата няма да седят по този начин.
Та в последствие разбрах, че съм в много токсичка връзка и няколко пъти слагам край на отношенията ни, след което той се моли, реве, оправя поведението си за няколко дни, след които, като види, че успешно ми е замазал очите се връща в изходно положение.
Няколко пъти вече го хващам да изневерява, намирам му чатове, снимки, и най-лошото е обаче, че среща и детето си с избранничките му, което мен до голяма степен ме отблъсна и от самото дете и извинете ме за израза, но вече едвам го гледам и търпя, тъй като дъщеря му си позволява да ме сравнява с тях и да ми казва, коя какво и как го прави, дразни ме всяка нейна и негова, дума и всяко тяхно действие.
Не ме питайте, защо позволявам и прощавам подобно нещо... тъй като в началото на връзката ни той ту се появяваше, ту изчезваше (разбираемо за все още обвързан мъж) и тогава взех решението, да опитам с друг човек, е не се получи, но поне опитах, та това е нещото, което той ми изкарва през.... и оправдава всяка негова изневяра.
След вече няколко годишни манипулации, раздели, събираници и т.н реших да взема живота си в ръже, събрах си багажчето (живеем заедно) и го напуснах, блокирах го, както и всички негови близки, което явно доста го стресна и след 300 мъки, идваници пред вкъщи, изпращане на букети, молби и..и..и...реших да му дам последен шанс, та вече един месец се държи така, както беше и в самото начало на връзката ни, но за съжаление вече наистина много ме е отблъснал от него и фикс идеята, която имах да сме заедно задължително. Предполагам други жени ще ме разберат, но когато търпиш нещо много дълго време накрая, се отвращаваш и вече каквото и да направи човекът, не го искаш.. е така стана и при мен, но сега ме мъчи другата мисъл, че се чувствам виновна да го оставя точно преди детето му да започне училище.
Това е серозен етап от живота на всяко семейство, но проблемът е, че аз не желая повече да съм им в помощ, тъй като за щастие наскоро поднових работа и сега искам да разпределям по друг начин времето си за тях, тъй като детето му няма никакъв режим на спане, хранене, ставане и аз естествено нямам желание след цял ден на работа да се прибера, да започна да мия "хилядите" чаши и чинии, които са ми "завещали" в мивката, знаейки, че ще ги оправя, пояснявам, че след това ме чака събиране на дрехи, чорапи, гащи, детски играчки, кърпи, боклуци и всичко което може да се разхвърля в един дом, от там перални на дрешки, оправяне на стаята ѝ, от там евентуално да се изкъпя и да ми остане някакво време да се видя с него, ако тя изобщо е легнала (като в повечето случай не е) и чакаме да заспи, за имаме време и за нас и така времето ми за сън става около 4/5 часа, а работя по 12..
Пояснявам, че родителите ми са доста заможни хора и имам и друг избор, да не ме нахулите сега, че съм с него за пари и да си трая... та и с него живеем луксозно в хубав огромен апартамент и всичко би следвало да изглежда по др начин, но..
Вече нямам абсолютно никакво желание за секс (въпреки, че имаме уникална сексуална връзка от самото начало), за разговори и за каквото и да било свързано с него, нито ми се чака детето му да заспи, и нямам каквото и да е желание да се занимавам с него, не ми се правят сладки закусчици/вечерки, започнах да виждам само лошите им страни и не мога да ги търпя, отделно и нямам желание да се грижа за домът му повече, също забравих да вметна, че пари от него не получавам!
Неговата грижа за мен опира до това, да плаща сметките ни ако ходим на ресторант и тук там да ми купи нещо, което не умалоуважавам по никакъв начин, но в крайна сметка, това са неща, които аз и сама мога да направя за себе си, или ако не мога, то родителите ми могат.
Въпросите ми са:
1. Трябва ли това, че е оставил старата си жена заради мен, да ме спира да го напусна, вие как бихте постъпили на мое място?
2. Трябва ли след като е започнал наскоро да се държи добре да дам последен шанс или да не се насилвам повече, след като усещам, че всичко е отишло подяволите ?
3. Трябва ли да се чувствам виновна, че вече всеки ден съм кисела и истерична и от най-малкото нещо късаещо него и детето му ?
4. Бихте ли поддържали домът и детето на някого без никакви дивиденти от връзката Ви без да имате общо дете ?
5. При какви обстоятелства сте съгласни да гледате чуждо дете ?
Извинете ме ако съм нахвърляла всичко, емоционална съм защото се чувствам объркана а и вече времето си минава и три години без никакъв градеж са доста време, което ме кара да бързам да взема решение в най-кратък срок, което ме изнервя допълнително.
П.с забравих да кажа, че винаги съм била като стериотип за красота със самочувствие (преди него), винаги съм била център на вниманието където и да отида, имам огромно чувство за хумор, т.е не съм опряла до този мъж, но някак си това всичко през което преминах ме смачка психически и виждам, че хората около мен им прави впечатление и това ме притеснява. Благодаря предварително на всеки, който ще се включи в темата !
Бъдете здрави! 
) 
