Скандинавска литература - тема №2

Стигнахме до "Под игото", защото то спасявало издателите с тиражите си

Два пъти проверих в коя тема сме, че се обърках и аз с това "Под иго"

Разсмяхте ме. 😂
Влязох да похваля Мария Турчаниноф, финландска писателка пишеща на шведски. Последната ми книга за 2025 беше "Чифликът"- прекрасна сага обхващаща 400 години, с лек и безкрайно поетичен фентъзи елемент.
Веднага потърсих други нейни книги, но на чешки още няма преведени. В България обаче са издадени "Хрониките на червеното абатство", и ще ги купя веднага като пристигна.

Едит: "Чифликът" е издадена от Хеликон под името "Наследена земя"- добре че проверих. Това четох. Прекрасна писателка. ❤️

Благодаря за препоръката, сложих си я в листата за закупуване Първата книга от "Хрониките" - "Наондел" се беше появила някъде електронна и ми хвана окото, може би ще я преместя за по-напред.

Не, няма да е за "Под игото". А за издателите и читателите (че да има рима).
Не глобализирам. Различни филми - различни планове и идеи, различен успех и проблеми. Но е истина и, че ако БГ пазарът беше по-голям, цените щяха да са по-ниски. Всъщност, тъй би трябвало, но вече не знам у нас дали има правила, които важат за каквото и да било.

ПП. Без да е нарочно, вмествам в темата (доколкото Дания е "някак" Скандинавия), че продължавам на хартия с предишната на преди прочетената, ама така се случва. Катрине Енгберг - Стъклени крила. (И ми е нещо позната, но не като "миналогодишна". Ще пробвам още малко.)
ПП.2 "ДНК" на Ирса (имам 3 нейни, тях мога да проверя) е в прев. от Айгир Сверисон; Водовъртеж - е прев. от немски (Ваня Пенева); Изкупление - пак е нейно от немски, като е посочен и преводачът от исл. на нем. (Тина Флекен).

Изобщо да не го чете. Само двете глави, които се учат и то от христоматия.

Аз се готвя за Милениум 4, да не е съвсем спам.

Spensa, мое мнение е, че няма да съжалявате. Първото тройно продължение - на Лагеркранс - не е лошо и е в стилистиката на Ларшон. Все пак, почти конкурс е имало кой да пише нататък. Давид Л. не е случаен автор (журналист също) и поне не е комерс или пародия.
Обаче второто продължение (на продължението), "орела" на Карин Смирноф - писах впечатления някъде в стара тема преди не повече от 6-8 месеца... и не ми хареса никак.
Препоръчвам и "Архивът на Стиг Ларшон" - Ян Стокласа. Документално разследване за антидесните разследвания на самия Стиг, за книгите му и конспирацията, че може да е убит.

Напомняме ви, че от 29.03. до 30.04. празнуваме 🎂 месеца на Ю Несбьо и можете да намерите всичките му книги с 10% отстъпка само на сайта на „Емас“.
Припомням само.

То хубаво, ама нас такова намаление не ни блазни 
Най-малко 20% трябва да е, за са има някакъв смисъл.
Особено при настоящите цени на книгите ...

Миж, мен ме изкушава много, защото исках да си събера книгите му. Имам последните три, другите съм ги чела електронни. И три пъти слагам и махам от кошницата, обаче ми се виждат много 9 книги наведнъж, не и на тая цена

10% просто не е намаление

Един нов ред в темата.
Чета "Паяка" на Ларш Кеплер - като я свърша ще отбележа в темата за четените книги.
Някои не харесват тандема Кеплер, но аз - да.
Бая отдавна не бях се "виждал" с Юна Лина, Сага и другите. Разказът тече на познатото ми ниво: текст като сценарий за сериал, кинематографичен изказ, техничарски подробности и вече 5 трупа за 150-а стр. На мен ми допада стила, нещо като "документалистика", ще се пошегувам - "измислен факшън". И в центъра - освен всички познати герои (с някои ще се разделим) - даже не е Юна, а Сага Бауер. Наследството на Юрек Валтер не изчезва и след смъртта му.

Няма пост под моя, тъй че ще продължа.
Ларш Кеплер - Паяка (2022; 2024 - Ентусиаст; 574 стр.)
В 9-тата книга за Юна Лина ни чакат 9 бели сребърни куршума и 8 трупа. 99 глави и точно 100 м страна в "картата" с жалони "M" или "W", където е погребано едно семейство..., но пресни жертви бележат точки по векторите. Особено ми допадна решението на авторите да "убият" вече "поостарели" известни - ала периферни - герои от разследванията. Тежко е четивото (и като томче, и като емоция в прочита), дилемата не е толкоз морална, всеки ли има право на отмъщение/възмездие. А ме навежда (за пореден път, четейки скандиноар от сканди действителността - няма дим без огън, нали и поне в Швеция полицията си носи пистолетите, за разлика от норвежките им колеги) на колебанието, че има нещо сбъркано в тяхната правоохранителна (и съдебна) система. Щом - въпреки огромните ресурси - един брилянтен, ала патологично травматизиран ум може да подготви и осъществи всичко това. Отделно, на фона на типичните там обществена психология и манталитет, за да не навлезе някой в твоето лично пространство - и ти в нечие чуждо..., че такива продължаващи престъпления се вихрят в атмосфера на "най-щастливите хора" (според класациите), живеещи в отчуждение. Трудно би се случило в реалността, мисля си.
Сага Бауер наистина е по-главен герой този път, но загадката и финала са отново за Юна Лина. И двамата обаче са затънали в един мрачен свят, където съзнанието им е увредено от спомени за действия и бездействия, свързани с антагониста от поне 5 романа - Юрек Валтер. И финалът - в който с математическо уравнение - геният-злодей обещава на Сага още по-тъмно бъдеще, носи любопитство, нетърпение и... от човешка гледна точка, само още по-лоши дни (т.е. страници в следващата книга).
Но за мен беше удоволствие. (Докато Хари Хуле, ммм, т.е. Несбьо, се натота за следващо приключение.)

Матиас Едвардсон - Почти нормално семейство (2018; БГ-2019, "Ера"; 454 стр.)
Преди 2-3 дни само споменах в общата за прочетеното тема, че съм я започнал.

"Роман за едно престъпление" е подзаглавието от корицата - и се оказва, че е много повече от поредното шведско криминале (трилър не е). Към края вече можеш да включиш в списъка със заподозрените цялото "разказано" семейство, още едно момиче, и още едно - лабилно психически и идеално за целта. А едва 4-5 стр. преди последния ред, се забързах в редовете: добре, де, ясно какво ми казва авторът, ама - все пак - кой е убиецът? Научих и нова странност в шведското правосъдие - но тия неща вече не ме изненадват в скандироманите; тия там живеят друг живот, други хора са  и да ме прощават - но не от базата на моя български, а от общочовешкия морал и норми бая бих спорил с някой техен Мечо, ако ми падне. Хм, пояснение: често срещаното Бьорн - на български е като "Мечо".
Изследваната тема тук е твърде сложна, стряскаща и чувствителна. На самото четиво иначе всичко си му е наред. Интересно, увлекателно; сблъсъкът на бащата от "почти нормалното семейство" - свещеник и надскачащата типичното дъщеря - луда непримирима тинейджърка е тъжен и забавен за четящия (в нация, дето хем нормите са строги и постановени, хем свободията - доста, на фона на "нормално" алиенирани перковци...; спомнете си бащата на Лео Аскер, героинята на Де ла Моте - Перкото Пер, който изобщо не стърчи самотно сред сънародниците си). И няма значение кой е вярващ и кой - атеист. "Бялата якичка" е модерен свещеник от ХХІ век и едва ли би постъпил като Авраам. А семейството - и когато жарката любов вече само тлее - за онзи, който плати цената на това си разбиране - е всичко и единствено. Над обществото, над вярата, над Бог. И аз съм на негова страна. Ала повече съпричастие и симпатия отдавам на майката (адвокатка в случая). Заради още по-сложната дилема (само на вид: игра, рисков вариант), която сама избира в юридическия ход на сюжета. Може би  като изкупление и заради завръщането на любовта в нейния буренясал лабиринт на дълга.
Още мъничко за самата книга. Финалът е самото разкритие. Няма да ви държи будни нощем, не се ядосвах и на никого (който чете ревютата ми - знае какво съм споделял за срещани там герои). Много мислих, докато четях. Ние тук може да сме с друга народопсихология, но темата е всеобща и валидна навсякъде. Да речем - при всяко "почти нормално семейство"...
Препоръчвам като лесно четима по-сериозна откъм философия и житейски казус - книга.

Бьорн е Мечо, защото на шведски е използвана думата за плюшено мече – Nalle. Доколкото си спомням, така Стела наричаше галено учителя си в затвора, защото името му е Бьорн – мечка/мечок.

Но иначе се радвам, че се обръща отново внимание на тази толкова хубава книга. Аз прочетох и следващата на автора, тя не е преведена, и трябва да кажа, че беше смразяваща, особено към края, и изпитах дълбоко възмущение от развръзката.

Между другото, понеже в съседната тема стана въпрос дали бащата е протестантски свещеник – да, той е свещеник от Шведската църква, която по същността си е лютеранска, т.е. протестантска. И е доста напредничава, примерно църковните гей бракове са разрешени, жени също могат да стават свещеници.

Андерш де ла Моте – „Стъкления човек” [2025; 2-поредица Лео Аскер]
Продължението на историята от „Краля на планината” фабулно започва кратко време след опустошителния край (при който доста народ пострада) на запознанството ни с Лео Аскер и обкръжението и́ от роднини и колеги (смахнатия баща Перкото Пер, свестния Мартин Хил, обралия лаврите кариерист Юнас Хелман). А щом още в началните глави авторът ме ококори – освен със самата кримка – с наука и конспирации около криогенеза, НЛО, метеорит и мрачен скален остров…, основателно (за мен) предположих, че сюжетът ще ми хареса. Така и стана. Вкусове всякакви, аз нямам забележки.
Като шега: единственото ми читателско несъгласие с авторовите избори е около „наличието” (винаги) на по един Хелман (тук); инспектор, шеф или полицейски началник – кариерист, политикан или направо откровен боклук (като онзи при Хари Хуле), който трови живота и кариерата на „нашия човек”. Май само при Юна Лина – той си е възприеман на висотата на умения и постижения. При по-дълги книжни поредици, почитаеми автори, махайте ги тия злобари, бе! Ако ще, след тях да дойде следващия от кариерната верига. Ама читателят ще се чувства по-щастлив, когато доброто побеждава и в такава посока.