Скандинавска литература - тема №2

Андерш Руслунд – „Спи спокойно” (пор. Евърт Гренс-Пийт Хофман, 10-та, посл.засега на български; 2020)
Вече стана дума в няколко поста – Руслунд е недооценен на родния книжен пазар. Което е жалко. И в тандема му с П.Хелстрьом, и в самостоятелните му след това романи, книгите му са пропити с толкова много чувственост и реални контури на героите. Евърт Гренс си е един същи Хуле, само че не опиянчен и нощта в главата му сякаш извира навън към преследваните престъпници, а не попива в характера му. И той търпи загуби, и той не се разбира с околните, и той е непримирим към злото. По-раним и по-човешки крехък в собственото си аз е от Хари и това го прави един особено популярен и приемлив герой.
Ето какво представлява Гренс от страниците на Руслунд:
„Спи спокойно” е красива и тежка история. Понеже става дума за педофили и жертвите им. Дори да не си родител, ако си нормален човек, няма как да не скърцаш зъби и да не копнееш за истинското възмездие. Струва си да се прочете авторовия послепис (даже и преди самия роман; не пречи), за да се стреснеш от реалността, която надхвърля с много измислената история и нашите герои в нея. Понеже това се случва реално, всеки ден, навсякъде и си даваш сметка, че трудно може да бъде преборено, а изкоренено – изобщо само като фантазия. И Пийт Хофман затова излиза уж за последно от уюта на семейството се, защото отново е нужен и само той – както е създаден от авторите в цели девет книги преди тази – е способен да се превъплъти в злодей. Без да изгуби съпружеско-родителското битие, към което на много висока цена някак се е завърнал.
Това е достатъчно за романа. За мен (ще се повторя) силно емоционално потискащ и въздействащ. И няма как да не опра (за пореден път, почерпан само от художествения сканди-ноар) до измислените някак по „социалистически” (макар като вид „западен социализъм”) бит, морал, порядки и правозащитни норми из Скандинавията. Ханибал Лектър или Колекционерът на кости си имат северни последователи – реални като Брейвик, или уж измислени като Юрек Валтер (при Кеплер) или НЛО-Гунар (при Де ла Моте). И отдавна не ми е чудно защо трилърите на сканди-романистите са толкова вълнуващи от една страна – ала и толкоз реалистично покъртващи.
Та, завършвам с пример от две съдебни системи, от книгата.