Осми клас 2024/2025 - тема 2

  • 34 539
  • 757
# 240
Относно пътуването - в 6,35 ч. излиза от вкъщи. Всъщност, само с 10 минути по - рано от преди (от 5-ти клас е на смени и пътува с ГТ). Автобусите са претъпкани (свързващи с метростанция).
Моля се да няма разхождащи се кучета, защото миналата година уплашиха не малко деца, а едно дори беше нахапано. При нас не са бездомни, а на безхаберни стопани.
Виж целия пост
# 241
Айде и РС мина снощи, еми какво да ви кажа, искам да съм гимназистка, ама ако може на себе си да съм дете. Хареса ми училището и ръководството също, класната е бонбон, дано да е лют бонбон, че ще я схрускат тез тийнове. Училището спартанско и в стил бъдещи икономисти, не бях влизала до сега, много ми хареса, изчистено, спретнато без ненужен кич. Всеки си знаеше какво да каже нямаше алабализми, конкретно по точки се работи, веднага се намърдах в родителския актив, добре че беше останало едно местенце, че закъснях. Имаше една дама с претенции, че детето й знаело езика на много по-високо ниво и щяло да му е скучно, госпожата веднага я намести, че на тези, които не го го знаят на това ниво няма да им е скучно и че не е било тайна какъв език ще се учи като са записвали детето и темата се затвори.

Относно кутиите с храна - те мен ме затормозяват, все се чудя какво да приготвям. В един момент имах чувството, че цялото ми съществуване се върти около това какво ще има в кутията за обяд ScreamSatisfied иначе съм абсолютен фен на чистата храна с ясно съдържание. Никога не ме било срам да си нося кутии, не мисля че и момата я е било. Вчера забравих да попитам на родитеската за внасянето на храна от вън, но после наборката ми разясни, че не е желателно манджи, които миришат да се внасят, но иначе можело.
Виж целия пост
# 242
Нашите не могат да ядат в стаите и коридорите -само в лафката (която е прилично голяма и има масички) и на двора. Питам я всеки ден дали излизат в голямото междучасие, но ми каза, че ставало голяма бутаница навсякъде, вкл. голяма опашка за тоалетната и нямало никакво време нито до лафката да идат, нито да излязат. По цял ден си стояли в стаята целия клас... Поне стоят на отворен прозорец, че било топло.
Тя няма търпение да свали алайнерите, което е планирано за ноември, за да може да си хапва навън по-спокойно. В момента яде в 6.30 и после след 14ч.
Виж целия пост
# 243
Младежът всяко голямо междучасие ходят да си купуват храна от съседните магазинчета. Още не са проучили разни пекарни и кафета, сестра му го светна за една пекарна с хубави сандвичи, но още не са ходили.
Виж целия пост
# 244
Всеки говори според представата си - в квартала около нас си обикаля една глутница от 5-6 едри  бездомни кучета, едното от които обича да лае по хората настървено и разлайва останалите. Та само дете по тъмно не знам колко да е хладнокръвно в такава ситуация.
Виж целия пост
# 245
Имам фобия от кучета, в следствие на страхотна уплаха в детството. Когато те е страх те започват да те лаят повече, от което те става още повече страх. Въртя се постоянно в омагьосан кръг. Не рядко иначе кротки кучета са се настървявали срещу мен. А няма начин да не изпитам страх при вида на бедомно куче. Никога не съм правила рязки движение, аз се вцепенявам и продължавам бавно да вървя доколкото имам сили.
Имаме куче вкъщи, обичам кучета, галя всички съседски кучета. Но всичко това е само, когато са със стопанин. Видя ли само куче изпитвам почти панически страх. Преди време си бях купила кучегон и вършеше страхотна работа, мисля да си купя пак.
Виж целия пост
# 246
В нашия квартал уж няма , глутници. щерката обича кучета и то много, заради домашното ни куче, даже ходи,  гали , говори им, на разни кучета по улицата... и домашни и всякакви. Но няма гарацния, така е...
Виж целия пост
# 247
За кучетата и хората. Преди години харесвах кучета. С една приятелка срещаме неин познат с куче. Разговаряме се. Аз ядях някаква закуска. Спрях като го срещнахме. По някое време гледам кучето гледа закуската ми в ръката. Подадох му я, изяде я с апетит. И в следващата секунда ме захапа. Още си спомням захапката му, отмести ме, завлачи ме. Спасиха ме, де. Кучето се оказа питбул. Имам си белези по крака.
Виж целия пост
# 248
Имала съм няколко кучета като малка, но уличните ме притесняват, особено когато са на тумби, както и големи породи. В квартала ни улични не съм виждала скоро, но големи породи без намордник и пуснати свободно доста...
Виж целия пост
# 249
Моя ходи сам от 5клас, кучета няма бездомни около нас, и добре, че няма. Я е видял куче я го е загушкал. Кучета, котета, всякакви животни ...немога да ви опиша каква е любов. Прегръдки, целувки, скоро бяхме на един зоопарк и имаше декоративни кози, разнасяше едно козле 1час, такива прегръдки бяха. Та ако срещне животинка, няма да стигне до училището. Иначе той винаги е живял с куче. Никога не сме били без, не се страхува изобщо, не е хапан, куче не го е погледнало с лошо. Любовта е взаимна. Аз съм същата...
Виж целия пост
# 250
Имам фобия от кучета, в следствие на страхотна уплаха в детството. Когато те е страх те започват да те лаят повече, от което те става още повече страх. Въртя се постоянно в омагьосан кръг. Не рядко иначе кротки кучета са се настървявали срещу мен. А няма начин да не изпитам страх при вида на бедомно куче. Никога не съм правила рязки движение, аз се вцепенявам и продължавам бавно да вървя доколкото имам сили.
Имаме куче вкъщи, обичам кучета, галя всички съседски кучета. Но всичко това е само, когато са със стопанин. Видя ли само куче изпитвам почти панически страх. Преди време си бях купила кучегон и вършеше страхотна работа, мисля да си купя пак.

Като зачетох в началото, започнах да си правя планове да ти отговоря, че лечението за това е да си вземете куче. Но после дочетох до края Laughing При моя мъж това беше лекарството. Той минаваше на съседен тротоар като видеше бездомно куче. Дори най-старото, мързеливо и спящо да беше. Малката ми има белег на челото, заради неговата паника. Веднъж, след градина, я беше задърпал при вида на бездомно куче, а тя се изплъзнала и си паднала на челото. От както си взехме куче и я водим на поляна да играе с другите, всякакви размери, ела го виж! Ходи да ги дали, радва им се, а те са му до кръста някои. В интерес на истината, като тийнейджърка и мен ме е захапвало домашно куче. Ей така както си седеше до крака ми на каишка, без причина.
Виж целия пост
# 251
Моя ходи сам от 5клас, кучета няма бездомни около нас, и добре, че няма. Я е видял куче я го е загушкал. Кучета, котета, всякакви животни ...немога да ви опиша каква е любов. Прегръдки, целувки, скоро бяхме на един зоопарк и имаше декоративни кози, разнасяше едно козле 1час, такива прегръдки бяха. Та ако срещне животинка, няма да стигне до училището. Иначе той винаги е живял с куче. Никога не сме били без, не се страхува изобщо, не е хапан, куче не го е погледнало с лошо. Любовта е взаимна. Аз съм същата...
Твоят е за Ветеринарна Медицина Simple Smile
Виж целия пост
# 252
Моята я е страх от кучета, котки, гълъбите са и неприятни и всякави животинки, дори и малки, гледа да страни от тях. Ама направо ви казвам, че за нея все едно са извънземни. А пък аз съм кучкарка, никой не я е плашил, даже напротив, но в една определена възраст започна да се страхува или по-точно от това, че например кучетата скачат да се радват. В двора имаме Кане Корсо, което е по-мудно и с него няма проблем. Обаче немецът от снимката е много жизнерадостен и любвеобвилен, много скача и се вре по хората и тя направо откача. Като се наложи да е вътре е по-спокоен и тогава няма проблем. В общи линии дори и с две големи кучета, пак им се радва, ама отдалече.
Виж целия пост
# 253
Nelika, кучето вкъщи със сигурност ми помага много за фобията. Най-много ми помогна дъщеря ми. Бях започнала да страня от всякакви кучета, почти бях започнала да ги ненавиждам, но тя от малка толкова обича и се радва, че започнах и аз. Сега повече от нея се занимавам с домашните кучета в квартала.
Това, което всъщност исках да кажа е, че понякога не зависи от теб дали няма да те дострашее и кучето да те залае или дори нападне.
Виж целия пост
# 254
Мястото в испанската е заето с бал 483 👀
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия