Баща на 50

Не е въпросът в остаряването и годините, а в това да сте на една вълна, за което естествено няма гаранция дори и да сте набори.

Ако сега мога да участвам горе-долу адекватно във форума (...надявам се), то е, защото последните няколко години рязко се сблъсках с доста неща. Хем винаги съм получавала комплименти, че съм зряла за годините си. Ако пишех тук на 20 например, не ми се мисли как щяха да ми се карат всички, а аз щях да се нацупя и никога да не вляза повече. 😂

На по-възрастния човек с право много от драмите на младия човек изглеждат глупави и детински, обаче за младия са краят на света и той също е прав за себе си. Някои може да ги кефи покровителствено/бащино отношение в романтична връзка, ама при непокорни огнени девойки не върви.

Аз съм на 40, съпругът ми на 47 и имаме син на 16г и дъщеря на 4 месеца. Всички опасения, изписани в темата, ги имах/имам и аз, съпруга ми- никога. Но аз съм обременена много от родителите ми (станали такива на 21г), според които на 30г вече си стар, а късното родителство безумие. Предпочетох да се съсредоточа върху позитивни примери на  семейства около нас.   
Щастлива съм, че не се отказахме от мечтата си и съм благодарна, че Бог ни дари с дъщеря ни след две загуби. Много искаме да сбъднем мечтата си за семейство с три деца, но не знам дали ще събера смелост.

Нали даваме все примери, които после се коментират като неадекватен. Ето ви такива неадекватни примери от най-близкото ми обкръжение.
Мъж на 47 години става баща, живее още 35 години, когато "детето" отдавна се е изучило и си е стъпило здраво на краката.
Друг мъж става баща на 28, умира 14 години по-късно. Майката не е в състояние да се грижи за детето по здравословни причини. Доотглежда го баба му, после то работи, докато следва и си е стъпило също така здраво на краката, не по-зле от другото "дете".

А има маса други случаи с млади родители, създали мързеливи деца, зависими деца и какви ли не други.

Всеки случай е за себе си, да, но само графа "възраст" на единия родител не дава никакви, ама никакви индикации какво ще стане по-късно.
Затова и тя не е фактор, за разлика от други неща, които са фактори.

Отново повтаряме, изключения винаги има, някои печелят от тотото даже. Но изключенията са си изключения и не бива на тях да се разчита.

Ами, хубаво, две от най-близките ми приятелки са с по-възрастни бащи, направили ги на 40+. За едната вече разказах, баща й преди две години си отиде от инфаркт. Другата ми приятелка е на 24, а баща й от година проявява симптоми на деменция и/ли преждевременна старост (лекарите не са убедени) и й е много притеснено, освен че комуникацията им отиде на кино.

Хайде сега, на кого анекдотите са по-верни?

Разбирам, че темата е много чувствителна, аз също не съм привърженичка на това да се правят деца от 20-годишни, но нека не си заравяме главата в пясъка и да се правим, че статистиката няма значение. Има рискове по-късното създаване на деца и мисля, че възрастните хора трябва да подходят отговорно към тях, а не да се правят, че не съществуват, защото Пешо от съседния блок е един от 96-те столетника в България.

Даде се пример най-възрастната родилка в България - тя почива, когато дъщеря й е на 13, а момичето е настанено в дом. Не ми изглежда като оптимален вариант, съжалявам. Вярвам, че повечето родители ги интересува какъв живот ще има детето им и дали ще могат да имат максимално много време с него, а не просто да имат дете, за да се отчетат.

На авторката пък не сме й виновни, че на 19 се е хванала с 33-годишен.

Какви изключения, бе, човек?
В близкото си обкръжение имам таман двама - баща ми и първият братовчед на майка ми, станали бащи на 49. Баща ми умря на 81, вуйчото (братовчедът) е жив и скоро ще стане на 85. Спечелил шестица от тотото не познавам и като гледам, малко хора познават, пък уж са почти еднакво често срещани.

------
И какво значи "не съм привърженичка да се правят деца на 20"? На 20 не е добре, на 40+ не е добре, ами то почти не остана възможност да се вместиш. Еле ако искаш повече от 1 или, не дай боже, повече от 2 деца, което също за някои е безотговорно, раждане на конвейер и т.н.

Тесен е интервала, тесен. На мен на 36 г. една лекарка ми каза, че съм възрастна родилка. Тъй че, бързайте, бързайте! Времето тече, за който ще прави нещо.

(Шегувам се де. В смисъл тя наистина така каза, но аз пък като се впечатлих...)

Е сега остава да кажем, че на 36 е млада родилката Млада жена, но за първо дете си е късно. Това ми е личното мнение, нищо че съм раждала и като по-голяма.

Персона, както виждаш авторката е щастлива с мъжа си вече 15 г.
Какво, като на 19 се е "взела" с 33 годишен...
Или ти изхождаш от имаше една тема подобна...
Абе, важното е да има любов.

Може, ама сигурно част от пишещите, които коментират как не се става баща/ майка на стари години, не си дават сметка, че и те в нечии очи са възрастни родители или по-лошо, евентуално бъдещи такива, които е безразсъдно да създават деца на солидната си възраст според други.

Моят баща, да ми е жив и здрав, тази година става на 60. Още е силен, жизнен, работлив, но определено вече си иска спокойствието, а беше бурен характер като бях дете. Представям си, ако му кажа да ходи да цъка футбол с 10-годишни.

По-възрастните бащи, за които разказах в последния пост, работят/еха "пенсионерска" работа като охранители и също не знам да са ритали топка в последните 10 години. Определено годините си личат/ха и като енергия, и като ум. Познавам само един мъж 70+, мой преподавател, който на тези години тръгна да учи нов език и да превежда стихосбирки от него, но такива хора са други вселени и са кът и сред млади, и сред стари.

Аз много добре разбирам, че тук са се събрали всички 70-годишни свежари, но от дете наблюдавам по-възрастните хора с интерес и уважение. Животът в България е труден, почти нямам познати семейства, които да не са имали трудни периоди на стрес, бедност и така нататък, и това неминуемо се отразява. 1/3 от българите са пушачи, включително мъжът на авторката. Повечето се хранят зле и не спортуват, което увеличава рискът от заболявания. Най-много при нас се умира от сърдечносъдови.

На авторката и мъжа й никой не може да каже какво да правят. Но бяха прави коментарите, че страховете какво ще кажат хората им е най-малкият проблем. На първо място мъжът може да започне да полага по-сериозни грижи за себе си и здравето си.

Винаги съм смятала, че е вселенска несправедливост, че жената е по-ограничена откъм време за създаване на деца, обаче след тази тема си мисля, че не е толкова лошо.

Revoker, от уважение към авторката и защото никого не го интересува и няма да е полезно, ще замълча.

B2022, между 35 и 50 все пак има 15 години.

 Баси дъртака и още няма внуче.

Има, просто не е от мен.
А представи си да ме беше направил на 50. Щеше да трябва да карам преждевременен пубертет, за да се отчета.

Действайте, щом и двамата го искате. По отношение на следродилната депресия - първо, може изобщо да не се случи този път, а и вече знаеш какво е и ще може да потърсиш помощ още щом се усетишш, че не си ок. Така или иначе, нямате безкрайно много време за чудене.
Човекът иска дете, не знам за какви внучета говорите. Със сигурност не им е на дневен ред.

От биологична гледна точка за една жена е най-подходящото да роди между 20 и 25 години, а за мъжете да правят деца - между 20 и 30. Чела съм медицински статии по темата. Друг е въпросът, че в днешно време младежите на тази възраст са студенти и в повечето случаи вятър ги вее, сменят гаджета и обикалят по купони.

Десетилетието 30-40 г. (хайде, за мъжете до към 45 г.) вече предполага хората да имат финансова стабилност и самостоятелност и макар вече не първа младост е подходящо да станат родители. Всичко извън този диапазон крие известни рискове.