Баща на 50

  • 26 068
  • 690
# 315
Западняците обикалят света, а нашите да гледат внучета Simple Smile
Те доста пътуваха по чужбина, преди майка да се разболее от рак. Това ги ограничи за жалост, не внучето и робските вериги, които ги свързват с него.
Виж целия пост
# 316
Приятелка на голямата ми дъщеря си има татко, който е 50+. Тоест е бил на 50 като се е родила. Аз нямам различно отношение към него, не съм забелязала и детето да има. Чудесен баща е, не мисля, че е резонно да мислим от сега за внуци. Човек следва да живее в настоящето, миналото не се променя, бъдещето не е под наш контрол. Ако деца решат да се подиграват, то може да е абсолютно за всичко, без значение възрастта на родителите ти.
Виж целия пост
# 317
Ами моят баща се чуди къде да се разходи и какво да си измисли да посети. Това, че някой друг на същата възраст имал болки в коленете, не се отнася за него. Той няма.
Представете си, че хората не са еднакви.

Именно. Хората са различни. И моят баща на 70 е в добра форма и не му личат годините, ама сам си казва, че вече се чувства различно и силите му са други. Връстниците му обаче... не е за приказки. А аз искам максимално много време с него и си ме е страх... представям си ако бях на 20 и вече бяха надвиснали тези години. Като с всичко това казвам единствено, че е глупаво човек да си затваря очите за това какъв фактор е възрастта. Не значи, да не прави това, което е решил, но да го прави с ясното съзнание, какво може да значи.
Виж целия пост
# 318
И на 20 и на 50, болката от загубата на родител е еднаква. Разликата е единствено в самостоятелността на "децата".
Виж целия пост
# 319
И на 20 и на 50, болката от загубата на родител е еднаква. Разликата е единствено в самостоятелността на "децата".
Не е точно така.
Едно е да си на 15, а майка ти/баща ти да почине на 40 години, друго е да си на 65 например и родителят ти да си отиде на 90. Ако е по-рано, у децата остава усещане за неизживян живот (на родителя), за недостатъчно време заедно, за пропуснати моменти... Отделно, че шокът от загубата на млад човек е огромен, особено ако е станало внезапно. Когато родителят ти е на преклонна възраст, а самият ти вече имаш деца или дори внуци, можеш да приемеш нещата по-философски и да кажеш, че това е естественият ход на живота - родителят си е изживял живота, изпълнил си е мисията, казали сте си каквото сте имали да си кажете (един вид сбогували сте се), видял е няколко поколения след себе си и т.н.
Виж целия пост
# 320
И заради евентуалните пропуснати моменти е по-добре да не си се раждал, така ли?
Виж целия пост
# 321
И на 20 и на 50, болката от загубата на родител е еднаква. Разликата е единствено в самостоятелността на "децата".
Не е точно така.
Едно е да си на 15, а майка ти/баща ти да почине на 40 години, друго е да си на 65 например и родителят ти да си отиде на 90.
Абсолютно, нито е еднакво да загубиш родител като дете или юноша и като възрастен, нито е едно и също да умре млад или стар човек. Второто е естествено, първото е тъжно. Толкова по-тъжно, колкото по-млад.
Виж целия пост
# 322
И заради евентуалните пропуснати моменти е по-добре да не си се раждал, така ли?
Това вече е смислена тема за обсъждане/дебат/преценка. Всеки да реши за себе си. Да се отрича обаче, че няма риск от изпуснати моменти, е малоумно.

Не знам. Аз все си мисля, че е хубаво в тоя живот да се мисли малко като се върши нещо. Ето нА, мъжът на авторката се е хванал с абитуриентка, когато той е на 33. Мъж на тези години би трябвало да е наясно дали иска семейство и да си прави сметката, а не след години, олеее, ама аз вече може да съм твърде стар за деца. И ние да му кажем, ми, не, брат, супер си си, то и Робърт Де Ниро стана баща на 79, би било лицемерно.

Риск има също и като станеш родител на твърде ранна възраст. Ето, в съседната тема 20-годишна се чуди дали да направи аборт. И й се казва, че решението е нейно, но трябва да има предвид дали ще може да го издържа това дете, дали ще може да разчита на родителите си, дали ще може да завърши все пак някакво добро образование и тн. А не да й казваме, супер си, мацка, давай смело, то каквото стане.

Всеки родител трябва да се съобрази с обстоятелствата, а не да си затваря очите и да се прави, че не съществуват. След третата страница в темата започна едно тотално отричане и балансът в дискусията отиде на кино. То и на авторката въпросът беше инфантилен, ама както и да е.
Виж целия пост
# 323
И заради евентуалните пропуснати моменти е по-добре да не си се раждал, така ли?

То по тази логика, всички трябва нон стоп да раждаме, почваме от 13, та докогато можем, нали е по-добре човек да се е родил
Виж целия пост
# 324
Това не е сериозно. В случая коментираме семейство, което иска второ дете и имат своите притеснения. Не виждам защо се излива такава агресия върху тях. Изключително съм озадачена.
Виж целия пост
# 325
То някак излезе, че трябва да си в топ форма, за да станеш родител. Но това не зависи само от възрастта. Аз от млада имам хипертония. Моя колежка от млада има диабет. Родили сме и двете. Може би сме безотговорни, не знам. Но сме пропуснали да питаме форума (поне аз, за нея не знам).
Виж целия пост
# 326
Е, то и с на авторката образованието имаше подигравка.

Тъй като не ги познаваме двамата и нямаме кристална топка, трябва да се очертаят всички варианти. 🤷

Мен много ме впечатли мнението на жената, която в професионалния си опит се е сблъсквала с такива семейства и е видяла, че е по-разумно децата да са повече от едно. Бих й се доверила. На мнения, че е важно детето само да стане на 18 или че, ами, то кой е казал, че на 70 се увеличават болежките и че има риск да имаш нужда от грижи, глупости - грам не бих.

Да, хората са различни. Дай Боже всички на по 70-80-90 да сме живи и здрави, с акъла си, подвижни. Обаче е също толкова вероятно да се случи обратното. Затова на авторката й написаха да е с едно наум и да си прецени силите.

Ако нямаха те двамата поводи за притеснения, нямаше да има тема. 🤷 Мечешка услуга би било да им затваряме очите за реалността.
Виж целия пост
# 327
Между другото, покрай тая тема се сетих за един наистина тъжен случай, този на Брус Уилис. Човекът е на е на 69 и от няколко години се бори с тежко неврологично заболяване. Жена му е по-млада, на 46. Децата му от Деми Мур са около 30-те (не, че и това е много), тези от новата жена обаче са на 12 и 9. Материално е ясно, че ще се оправят, подкрепа също ще имат. Но ми е мъчно, че минават през всичко това и че една млада жена с малки деца ще остане без съпруг. Разбира се, това също не е масовият случай, но се случва, и то на хора с възможност за най-добрите лекари и лечение. Не значи, че хората не трябва да се събират с по-възрастни или да създават деца на такива години, нито че така ще им се развие историята, това просто е един допълнителен риск, който поемат. Авторката изглежда възпитана и разумна жена, поиска мнения и не смятам, че е обидно, че не всички ще й говорят само надъхващи думи.
Виж целия пост
# 328
Това не е сериозно. В случая коментираме семейство, което иска второ дете и имат своите притеснения. Не виждам защо се излива такава агресия върху тях. Изключително съм озадачена.

Казването на истината директно не е агресия
Виж целия пост
# 329
Много тъжно за Брус Уилис, сега видях - бори се с деменция.

Всяка възраст си има своите предизвикателства и особености. На 20-годишна ще й се очертаят нейните вероятни предизвикателства, на 50-годишен - други, съобразени с неговата възрастова група. Вече те какво ще направят си е тяхна работа. Но мисля, че е по-добре някой да ти каже горе-долу какви са, за да ги имаш предвид и да се подготвиш за тях, а ако може и да ти се разминат.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия