Пубертетът при момичетата до 14 години

Гледането на видеа в ю туб няма да научи детето на добър английски, ако то няма основа. Не се заблуждавайте.

Мале, това е ужасно, как може малки деца да са толкова озлобени. Звучи ужасно

Искам да си сверя часовника относно дъщеря ми на 13 години (сега завърши 6 клас). В София сме и на нея с брат и съм и определила по 15 евро седмично за джобни. Брат и почти не ги харчи, даже върви към скъперничество, но момичето каквото получи, всичко изчезва. 3 пъти седмично наистина и се налага да обядва навън между курсове, на които ходи и училище. Проблемът е, че като я питам за какво отиват парите в останалите дни са все някакви боклуци - чипсове, дъвки, бонбони и т.н. В дните, в които не и се налага да обядва вкъщи пак не го прави - вместо да яде готвено вкъщи или дори да си намаже сандвич, тя предпочита да си купува бургери и пици. Заради всички тези боклуци не съм склонна да и увеличавам седмичните пари - те ще отидат за гадна храна. В къщи винаги има някакви подобни бонбони, ядки, понякога чипс - т.е не е като да и се забранява да яде такива, но тя определено прекалява и аз няма как да я контролирам. Ако излиза някъде през уикенда обикновено и давам допълнително. Проблемът е, че за нейната компания излизането значи мол - зяпане по магазините и храна тип бургер.
Наскоро обяви, че само тя няма Айфон и иска такъв. Твърдо и отказах - не може да обясни с какво точно този вид телефон е по-добър от сегашния и аз при липсата на логично обяснение, няма да задоволя поредния каприз. Тя каза, че ще си събере пари и ще си купи сама. С това се съгласих - проучила беше цената на старо, изчислила колко време трябва да събира и понеже показа някакво старание, реших че е добър начин да се научи как се спестяват пари и ще и се отрази добре. Съвпадна с рождения и ден, баба и и даде доста добра сума за подарък като начало и тя уж започна да събира. Да, ама то не е толкова лесно - събирането продължи точно 2 седмица с постоянно мрънкане колко било досадно и как 'коремчето и правило кър-кър, докато гледам другите как ядат дюнери' и се отказа. Даже по-зле - обяви, че смята да отиде да изхарчи сумата от баба и в мола за дрешки. Намесих се и и отнех сумата (около 100 евро) и и казах, че е крайно време да се научи на стойността на парите и че я задължавам да продължи да спестява по 1-2 евро на седмица докато не достигне целта си. Дрехи наистина и трябваха за лятото, затова и дадох отделно 50 евро и тя си купи сама разни неща. Едното беше бански, които не и стоеше добре и сама реши, че не го иска и ще го върне. Вече си беше харесала в онлайн сайт друг, така че поръчахме онлайн дрехи за още 40-50 евро. Отделно бяхме купували летни дрехи и в началото на май. Всички дрехи си ги избра съвсем сама - отдавна не и се меся в избора на дрехи. Не съм и давала и лимит колко да похарчи онлайн - купих всичко, което поиска. Изрично и казах обаче, че искам банският да се върне в магазина и тези пари да ми ги върне обратно. Трябваше да напомня 3 пъти да върне банския. Най-накрая в петък го върнала и понеже е от мола познайте какво стана с 13-те евро - купила си бургер с тях. Нито ме е питала, нито  съм разрешавала - категорично и бях казала, че тези 13 евро ги искам обратно. Е като разбрах, издивях тотално. Толкова не съм крещяла много отдавна - сигурно над час и крещях с почивки. Имам чувството, че това момиче в бъдеще ще има страшни проблеми с парите - тя каквото види, го пожелава и си го купува веднага и няма никакво чувство за мярка и бюджет. Резултатът от случката освен крещенето е, че и забраних да си направи маникюр за лятото. Приятелките и ходят редовно на маникюр, а аз на нея не и позволявам, защото мисля че е вредно за толкова малко дете (приятелките и са добри момичета, едното с маникюр е дъщеря на лекарка, завеждаща отделение в болница). За рождения ден се колебаеше между една рокля и маникюр и и казах, че може да си избере едно от двете и тя избра роклята. Към роклята и купих и една дамска чанта, пак избрана от нея - т.е не е била с малко подаръци, но исках да се научи да прави избор при харченето на пари и тя реши роклята. Сега ще ходи на море с класа и пак започна да говори за маникюра. Реших, че този път ще и разреша - само за морето и само еднократно, защото виждам, че много иска. Но като изхарчи 13-те евро без позволение издивях тотално и и казах, че е крайно време да разбере, че парите не падат от небето и че трябва да се правят избори какво точно да си купи. Тези 13 евро са били парите и за маникюр и сама се е прецакала, че ги е изхарчила. Сега няма да и позволя нито от нейните, нито от моите пари  да харчи за маникюр.
Резултатът е че от 2 дни не ми говори. Аз също съм много ядосана и почти не и говоря. Но в същото време ми е много жал - първо защото този маникюр много го иска, второ - разбирам, че компанията и просто е такава и ходят по молове и харчат за бургери и картофки и тя не иска да се дели (пак казвам - познавам момичетата, не са  лоша компания). Но искам да се научи, че не може да харчи безразборно, а да си прави сметката. Като знае, че в петък ще ходи в мола през останалите дни няма да си купува боклуци в училище, а ще си спести  7-8 евро специално за петъка или поне ще дойде да попита може ли да и дам допълнително.
По-принцип може да отменя част от наказанието - няма да и дам пари за маникюр, но мога да и кажа от следващите 2 седмици да си спести 15-те евро и точно ще и стигнат за ноктите (решила съм, че ще им давам по толкова и през лятото). Обаче не знам дали няма да дам смесени сигнали така. Какво бихте направили вие?

Аз със сигурност не бих направила драма за 13-те евро. За храна ги е похарчила, не за глупости, дори не дрехи. Всички деца обичат джънк, особено като са в компания, да стои да гледа другите ли. Само ще й кажа, че съм очаквала да ни ги върне, без викове и крясъци. За дрехи пък изобщо не засичам колко съм похарчила, купуваме ние, понякога си ползва и нейни пари. Не се вторачвам в такива неща, тя въпреки че каквото има като джобни го харчи, не мисля, че ще стане прахосник.

Много съжалявам, че имате такива неразбирателства в момента.
Лично на мен пътят, по който си тръгнала да я учиш ми се струва непродуктивен и дори контрапродуктивен. Децата най-добре се учат от собствен опит дори и болезнен, но лично преживян, а не като им е било казано как и правилно да правят, кога да го правят и как точно да го правят.
За 13те евро никога не бях крещяла. За мен това е доста обидно. Въпреки, че си била оправдано ядосана за мен това е сигнал, че 13те евро са доста по-важни и ценни и си “струва” заради тях да крещиш.
Сега правя уговорката, че ние не живеем в България и въпреки това нещата, които описваш са същите и тук.
Момичетата ходят по молове, ядат там храна, харчат за дрехи и това ги интересува много. Обичат маникюр също.
Ние даваме по 25 евро седмично, детето е на 14. Яде два пъти навън. Също получава пари за подарък от роднини и ги вкарваме в банкова сметка. От там тя харчи както прецени за добре. Какъв и проблема ако иска да изхарчи парите от баба си за дрехи? Защо това е лошо? Като ги изхарчи и няма повече пари ще се научи да си ги харчи разумно. Ако иска телефон ще спестява, ако не спести няма да има телефон. Ще се научи сама са си определя приоритетите. Ако ѝ вземаш подаръците и ѝ казваш как, какво и кога да прави с тях това как ще я научи на разумност? Никак. Ще я научи, че я контролираш, ограничаваш и наставляваш, но финансовата ѝ култура няма да се подобри. Ще пострадат само отношенията ви. Говориш за избор на дрехи и бански. Има ли вероятност да си леко контролираща, защото изтъкваш това като едва ли не голяма свобода да избираш дрехите си сам. Моето си ги избира от много години сама и изборите ѝ биват много рядко критикувани, защото са винаги уместни. Нокти и ние не разрешаваме. Прави си ги сама и изглеждат доста добре. Не е започнала настоятелно да иска, но пък е доста информирана и вече е достигнала сама до извода, че не е съвсем здравословно. Боклуци също яде, но вече с доста голяма мярка.
Не искам да те критикувам и знам, че всеки родител иска най-доброто за детето си и добрият родител винаги се тревожи и действа вместо да неглижира. Отпусни малко примката и вярвай повече на детето. Сама казваш, че момичетата не са лоша среда.

Не мога да не гледам колко пари харча за дрехи. Моите избират все скъпи неща, които аз за мен не си позволявам такива. Те все пак са още деца. А искат сутиени по 20 евро, гащи за по 25 евро, обувки за по 160 евро и подобни. Аз не си купувам такива!
Аз също давам по 25 евро седмично.
Моите имат Айфони, аз не. Имат гел лакове, аз не. И някакви такива, което ми се струва нередно. Но каквото и да говоря, не слушат и не ме разбират. Започват с това, че другите имали, носели, пък те не.

Така, да уточня.
Парите и ги взех и и казах, че сумата отива в спестяванията и за Айфон, за който слушах 1 месец колко много иска. Все още го иска, но понеже няма воля да спести, вече не си го признава. За да я насърча дори и обещах, че ако тя събере 2/3 от сумата, аз ще дам останалите 1/3, а благодарение на баба си в този момент имаше събрана 1/4. За абсолютно същата сума, която съм и взела, съм и купила дрехите, за които тя щеше да изхарчи парите от баба си  и тя го видя. Т.е посланието беше - аз ще ти купя това, което искаш, но в замяна искам да продължиш да спестяваш. Казах, че не съм и контролирала избора точно, за да подчертая, че не се е почувствала ограничена по никакъв начин - нито в сумата, нито в избора на дрехи, освен в настояването ми като си е поставила сама цел, да си я следва.
Конкретната сума дали 13 или 300 евро няма значение. Ядосах се, защото изрично казах, че искам да се върне. Ако предишния ден беше казала, че е свършила парите, а утре ще ходят на мол, щях да и дам допълнително. Този разговор вече сме го водили буквално - когато ви давам парите за седмицата, те са си ваши - правете с тях каквото искате, изборът си е ваш. Когато ви давам пари да купите нещо и казвам, че искам да ми върнете рестото - връщате го. Ако искате нещо допълнително над определените ви пари - казвате ми и ви давам конкретно за това нещо. Това са 3 прости правила и не мисля че е трудно да се спазват. Нагледала съм се на хора, които взимат пари назаем и после не ги връщат. Всеки да си знае кои са 'негови' пари и кои временно у него.
Разговорът наистина сме го водили буквална, защото докато се разправяхме за айфона ми каза, че не ме разбирала и нали и тези 15 евро били мои, защо съм и казвала, че от тях може да си купи телефон. тогава и обясних, че в момента, в които и дам 15-те евро седмични пари те вече не са мои, а нейни и както аз получавам заплата за месеца и я харча за каквото аз реша без да си питам работодателя за мнение, по същия начин те могат да разполага с ТЕХНИТЕ седмични пари без да ме питат.
Брат и е точно обратното - решил е, че иска да си купи скъпа волан за онлайн състезания. Спестява си стипендията, част от седмичните пари, подаръците от рождения ден и вече почти ги е спестил. Парите са си негови, ясно съм казала, че не разбирам покупката (вече има един волан, купен от нас), но щом си е поставил цел и си е спестил сам парите - негови са и може да си ги изхарчи за каквото иска.
Тя обаче ме притеснява - не виждам никаква воля в нея и то не само за това. Ето и друг пример - носи брекети и понеже го възприемаше като някакъв вид символ на порастване много ги искаше и всяка година питаше кога най-накрая ще и ги сложат (брекетите са заради медицински проблем и я чакахме да смени зъбите, за да ги сложим и тя знае от съвсем малка, че ще носи). 100 пъти зъболекарката и обясни че не трябва да яде дъвчащи се бонбони, дъвки, пуканки и други подобни. Вече успя с дъвка да счупи един път брекетите и понеже нямаше свободни часове цяла седмица счупеното желязо я дереше в устата и и правеше рани и това беше изключително болезнено за нея. Е познайте какво си купува с парите за закуска - дъвки и дъвчащи бонбони. Изобщо не прави връзка между последствията и действията си.

А, "марковите" придобивки принципно са с уговорка, но тя още не държи на тях. Имам предвид аз обновяване на гардероба, защото е необходимост, не прищявка, тогава е ясно, че пари се харчат. Напоследък се пробва за айфон, какъвто никой вкъщи не ползва и дори брат й, който пък държи на определени спортни марки, се опитва да й налее акъл, че ще си купи за бюджета много по-качествен телефон не айфон, тя упорито продължава да ни обработва.

Сега… ако говориш на децата си така както описваш и говориш на нас това те поставя в една светлина, в която ти твърдиш, че не си.
Моля пак за извинение, ако звуча критикуващо. За мен това е контрапродуктивен подход.

А какво е според теб продуктивен подход?
Аз не твърдя, че не съм 'контролираща', но не смятам, че забранявам всичко.
Например - могат да ходят навсякъде стига да се обадят къде са и с кой са. За справка - приятелката и не я пускат да дойде на гости у нас, защото живеем далече, но ако моето дете се обади на тръгване и на пристигане и аз знам, че е там, не възразявам. Ако те хвана, че си някъде далече и не си казал предварително - ще имаш пробем
Може да си изберете само училището в което да учиш след 7 клас, но ако искаш да имаш избор, ще трябва да учиш, а не да се моташ по моловете. Натискам ги да учат за изпитите, но като стигне време за реденето на желанията в 7 клас, не се меся изобщо. Познавам хора, които буквално забраниха на детето да се запише в испанската гимназия и насила го набутаха в немската, защото немският бил по добрият избор за език.
Безсмислени покупки не финансирам, но ако си спестиш пари - купи си ги със свои. Волан и айфон няма да финансирам, но ако си спестиш пари, няма да забраня, дори ще дам и от мен някаква сума ако видя, че си се постарал.
Къде според вас съм прекрачила границата на тинейджърите?

Ами няма как да се научат ако няма рамка, правила и ако не се спазват. Когато имат определена сума джобни на 14 г е редно да умеят да си ги управляват. Ако свършат в сряда не е мой проблем.
Всичко, което е нужно се купува, за екстри се песети. За свършена работа у дома, различна от нейната стая, получва бонус.
Ай фон има от малка, защото всички сме с такива и си вървят по реда, тоест тя е с най старият модел в момента , 13 про макс, който наследи от кака си. Ако желае нов модел - моля да си купи. Но не е искала де. Също слушалки и часовник има по наследство. Това от нас. Ако иска повече ще си харчи нейни пари.
За 13 евро въпросът е принципен. Щом е казано да се върнат, значи се връщат, после казва, мамо, ще излизам, може да и дам. Но уговорката си е уговорка. Моята също забравя са връща, но като я посетя ги дава, ако ги е похарчила от нейните си връща.
Колкото по рано се научат на финансова отговорност, по добре за тях.
Всичко нужно и е осигурено, да имаш 6 спирали и 14 гланца не е нужда.
Гел лак на 14 не разрешвам, аз самата не слагам от години.
Лакове има много и лятото се лакира сама. В учебно време само заздравител в бледорозово.
Не ми допадат дълги нокти на дете.
Има време и за това.

На моите не са дълги ноктите. Доста бледи и хубави са, но все пак е гел лак, който аз не употребявам. Не е здравословно, слагала съм общо 5-6 пъти през годините и после не можех да си оправя ноктите.

На мен проблемът е, че сама за себе си не мога да намеря границата между това кое им е в нуждите и кое не. Голямата ми казва "имам нужда от нови спортни обувки, но искам New balance", а те са 160 евро. Или ако не са те, си харесва Найк пак за подобни пари. Да, има нужда от нови маратонки, но как да й купя и какви, като другите не ги харесва. Не знам какво се прави в подобни случаи....

Дриймс, това само ти и баща и можете са прецените, дали можете да си позволите да купите. Ако иска за 160€ ще са само един чифт. Ако пак са ви много давате 100€ тя ако има спестени си доплаща, зависи от вашият бюджет.
Тя може да иска и от 300€ модел, аз пък искам Порше😅
Най- скъпите неща са и подарък по повод.
Моята би предпочела 3 чифта по 100, отколкото 1 за 300. Дрехи има свръх много, ние трите сме един размер и реално разполага с 3 гардероба.
Джобните и заминават за мазила, козметика и аромати. Много рядко яде навън, пази линия 😅
Веднъж седмично излиза на обяд с приятелки, но пак избягват най гадният джънк. Често ходят на турски ресторант, моята яде лахмаджун и супа леща 😅😅😅😅😂
Суетата и е по голяма от лакомията вече.

Според мен да се очаква на тази възраст децата да имат кой знае каква финансов грамотност е малко наивно. Финансовата грамотност е свързана с някакво осъзнаване на стойността на парите и правилно поставяне на приоритети, за което тяхната психика не е все още достатъчно зряла.
Аз давам по 25 евро на седмица като едното условие ми е да яде сготвена храна в стола. Напоследък каза, че в стола вече не може за под 4 евро да си купи ядене и се замислям, че от следващата година трябва да увелича парите, защото за мен парите за храна не са джобни. Трябва да ѝ остава нещо, с което тя да разполага изцяло по свое желание - за мен това е смисълът на джобните.
Аз дрехи и обувки купувам с мои пари - за мен не са някаква глезотия, а необходимост. Обувките държа да са качествени - пари за обувки не жаля, защото това е цялата опора на гръбнака и на скелета като цяло. За дрехи тя изцяло си определя какво да носи - и дрехи от мола си взима, и дрехи от Шейн - не е важна марката, а стила.
Пари за нокти и фризьор също давам аз - единствено държа като се е захванала на ходи на маникюр да го поддържа. Често чупи нокът, или ги оставя да израстнат, тогава аз дори ѝ се карам да отиде, защото не искам да ходи така.
Айфон и тя много искаше. Ние също бяхме на принципа няма да дадем толкова пари за телефон. В един момент се наложи да ѝ купим нов телефон, защото щеше да пътува в чужбина и ѝ трябваше такъв с eSIM. Предложихме ѝ избор - или ѝ взимаме ние нов, или ѝ взимаме айфон втора ръка, като тя ще доплати разликата - избра си айфона.
Ако излиза някъде ѝ давам конкретно за това излизане някаква сума. Има и карта Револют ако се наложи спешно да ѝ трябват пари, а да няма в нея. После или ми ги връща, или ѝ ги удържам от седмичните пари.
От там нататък тя какви и колко пари има, какво получава като подаръци, дали ги харчи или не, не е моя работа - това са си нейните пари. Нямам представя има ли спестени пари или не и колко.
Ако ѝ трябват допълнително пари винаги ѝ давам възможност да си ги изработи с някаква къщна работа.

_Mishlence_ всичко това е чудесно и напълно съвпада с управлението на финансите на синът ми. Само заменям пола на детето и готово - всичко е наред, нищо не ме притеснява, виждам разумно харчене на парите с които разполага от всички източници, разумни искания за 'глезотии' с правилните доводи и осъзнаване кое извън обичайните дрехите и обувките може да поиска от нас и за кое трябва да си спести сам. Например поиска обувки за катерене за 80 евро и ги купих без да се замисля, въпреки че беше ходил на катерене точно 2 пъти, защото ми представи логична сметка за колко време ще се изплатят обувките и че дори да се откаже от катеренето след време пак ще е прекарал достатъчно време в залата, за да си заслужава да има собствени обувки, а не да наема. Момчето е на 15 години

И от другата страна имам тази 13 годишна принцеса, която се държи буквално все едно парите и горят в ръцете и трябва да се отърве от тях възможно най-бързо. Тя не казва трябва ми това или онова - взима парите, отива в мола, разглежда магазините и докато не изхарчи сумата за каквото и харесва в момента, не се прибира. Не мога да кажа, че покупките и са лоши, просто не виждам мисъл в разходването. Например за Коледа пак беше получила пари от баба си, които дори не разбрахме за какво похарчи - толкова е било безсмислено. Малко след това обикаляме заедно магазин за някаква мебел вкъщи и тя вижда от онези огледала в цял ръст на стойка. Обявява, че винаги била искала да има такова огледало и едва ли не това било мечтата на живота и. Огледало реално не и трябва, защото вратите на гардероба са огледални, но тя започва да се тръшка че го иска. Логично попитах - а къде са парите от баба ти - те щяха да ти стигнат да си купиш 'дългогодишната мечта на живота'. Не можа да каже - профукала ги е без да разбере и да се сети, че има други 'мечти'. И разбира се аз излизам виновна, че няма да и купя 'мечтаното огледало' и и казах казах друг път да си обмисля за какво си харчи спестяванията. Е дойде този друг път - сега вече мечтата на живота не е огледало, а айфон. Този път реших да се намеся да я подтикна да си спести за тази 'мечта' и познай - пак аз съм виновна, че този път ще настоявам да си я постигне. Та сериозно питам кое е правилното - да ги оставяш подобни деца да харчат без разчет за каквото им е пред очите или да ги натиснеш да си спестяват по нещо, за да си купят по-големи неща, които искат?