Докога да търпя родителите му да се правят, че дъщеря ми не съществува?

Благодариа на всички Ви за отговорите.
Witchie, не ме е страх да не би "да стана не угодна", просто не искам да тръгвам с рогата напред. Сигурно имам по-голям стаж от теб, като самотен родител - и трябва да ти кажа, че съм късала връзки, защото не ми е харесвало нещо в отношението на партньора ми към детето ми. Но сега нещата са различни, приятелят ми е внимателени грижовен и с двете ни, по никакъв начин не е обидил или наранил - мен или детето. Аз имам проблем с родителите му, а не с него, а и нямам  никакво намерение да живея с тях, аз живея с него.
Не мисля, че някой има идеални роднини или че може да ги промени тепърва на 50 години - и не виждам смисъл да го "наказвам" него заради родителите му - той също се чувства зле заради тяхното отношение.
Идеята на темата е АЗ как да се справя с тези "хора", защото нямам никакво намерение да късам или обтягам отношенията си със синът им 

П.П. След като им пратих пликчето с мартеничките и се бях настроила да накарам прятелят ми да им върне мартеницата, която те изпратят за мен, той си дойде в къщи с ДВЕ мартенички. Майка му ги дала двете и казала - "дай им ги от нас". Може да се самозаблуждавам, но си мисля че това е някакъв напредък.
Много от вас са прави, че трябва категорично да действам - смятам да приложа много от вашите предложения 
Ще пиша после за ефекта и резултатите 

Абе, то на чужд гръб...
Радвам се, че нещата се оправят.
Като погледнеш в темите Свекърви, има къде по-страшни неща. При "нормални" семейства.
Представям си колко те боли за детето.

Абе не става така. Най-много да раздразни половинката. На него му е достатъчно неприятно, че родителите му се държат тъпо, ако и тя започне и назрее конфликт - ще му стане още по-неприятно и може да започнат търкания между тях.
Ето това е и моето мнение. Добре си го казала, а след някоя и друга седмица ще можеш и по-мекичко. 
Може би наистина си мислят, че днес си там, утре няма да те има.... Ако е така - т.е. не приемаш връзката сериозно -няма какво ти да се ядосваш от тая работа. Но аз си мисля, че не е така, т.е. отношенията помежду ви са се задълбочили. Може би в такъв случай е време и те да го разберат. А може би започват да се усещат. Ако са мислили, че нещата между вас са временни -наистина това обяснява частично проблема.
Абсолютно съм съгласна с теб, че с рогата напред - не.
5 години ходих с рогата напред с бившия- ето го резултата. Така нищо не става. Човек ако е разбран - и с него са разбрани. /В общия случай  идиоти навсякъде има/. Ако се караш и дърлиш постоянно с хората - и те ще се карат с тебе. Така не става. С повече търпение, което покрай отглеждането на децата всички сме придобили - може да имаш резултат. Наблегни пред него - нали знаеш, че те мъжете не се досещат сами  - не четат мисли - та наблегни пред него, че 3 години са много време - да вземе да им понамекне нещо - понамекни и ти при сгоден случай - да не чуе малката - кротко, не на нож. Може пък да се усетят.

Е това си е напредък 100%! Дано всичко се нареди!!! Успех!

casiopea Благодаря за разбирането
и моята идея беше да съм разбрана и да не насилвам нещата, да не тръгвам с рогата напред, но и достатъчно категорично да им покажа, че нито аз нито детето ми е втора категория.
Знам, че хората са различни и някой от тях доста консервативни /какъвто е случаят/, но се надявам като видят, че нямам никакво намерение да правя дъщеря си техен "Наследник" или нещо такова - да се докопвам до имоти или някакви облаги, да вземат и да се държат човешки.
Радвам се, че имам подкрепата на приятелят ми, а и това че и той не одобрява поведението им ме навежда на мисълта, че има шанс за промяна.
П.П. Дъщеря ми, като си получи мартеничката от леля .... и чичо ...., направи коментар "О О О О И ЗА МЕН ЛИ ВЕЧЕ ИМА", при което видях колко гадно му стана на приятелят ми, че детето е усетило и изживяло по своему това, че неговите родители не я забелязват.
Радвам се че го заболя, че някой е наранил детето ми - това за мен значи, че той я обича /а това за мен е много/

Айде, пък пиши като има някакъв положителен резултат. Дано да е положителен де - ма нали ние на това се надявам - надеждата , казват умирала последна. 

Диони, радвам се, че нещата се нареждат, може би наистина трябва да мине време. Важното е вие да се обичате и да се разбирате и да не се оставяте други хора да ви вгорчават живота. Успех 

А пък моите свекър и свекърва са баба и дядо на детето ми. Първата реакция като разбраха, че ще имаме дете беше - "а детето от Иван ли е?" Малоумници.

Сега живеем със свекървата, защото си намери работа в София. По никакъв начин не се съобразява с детето, ако ние не и намекнем, кажем или ако сина и не и се скара. По никакъв начин не желае за преобрази средата си и поведението си така, че да е добре за детето. Например, казала съм и, че докато Яна заспива трябва да е тихо и тъмно, после може да си прави каквото си иска. Няма братче - ходи, тряска врати, удря силно по ключовете, когато иска да светне лампата. Знам, че не е целенасочено и преднамерено, просто така е свикнала - да вдига шум, говори в коридора да речем, по телефона говори супер силно, не се съобразява. Знае, че не искам да и давам шоколад или поне не преди да е яла, че не желая да яде детето ми кремвирши - като си купи и пльосва всичко на масата и детето го вижда, няма как тепърва да забранявам, защото ще се получи обратният ефект. Ей такива уж дреболии, които правят впечатление. И винаги натъртва на "мойта" стая, "вашата" стая.. Ако детето се заиграе нещо в нейната стая и почне нещо да ровичка и любопитства - шок и ужас. У нас в Плевен при мама цялата къща беше пренаредена така, че да е удобно и безопасно при положение, че има дете. Тук на най-долните шкафчета са поставени възможно най-интересните за детето неща и после се муси, ако е ровичкано или ако аз съм ги вдигнала на високо, за да не ги пипа малката.
Има хора, които нямат усет и не искат да се съобразяват, били те роднини или не. А коментарът по повод това, че позволявам на детето да ровичка или че я молим да пази тишина и да е тъмно доато заспива е, че Яна е глезена.     Да не говорим, че я целува по бузата и изобщо проявява някакво желание да я гушне или да и каже нещо мило, един път в месеца.

Иначе искрено се ядосах на това, което прочетох за родителите на приятеля ти. Съгласна съм с Иса изцяло.