През кое време от деня се чувствате най-добре и през кое най-зле?

Здравейте!
Ще си позволя да се включа с няколко съвета, относно начина, по който се чувствате и как може да го подобрите. Чух ги в един подкаст на Andrew Huberman.
Първият съвет е човек да се излага на слънчева светлина в първия един час, след като се събуди. Ако в съответния ден няма достатъчно слънчева светлина, да се намира в помощение с изкуствена светлина с максимален интензитет.
На второ място, да се избягва да се стои на изкуствена светлина във времевия диапазон от 22:00 ч. до 04:00 ч.
Доколкото е възможно, да се осигури интензивна слънчева или изкуствена светлина по време на частта от деня, в която човек е активен и работи. Да се намали интензитета на светлината след 18 часа. В самия подкаст си имаше обяснения как ни влияе това на начина, по който се чувстваме.
Също избягвайте да започвате деня с телефон в ръка и скролване по социалните мрежи, това също понякога предизвиква тревожност.
На мен много добре ми влияе на начина, по който се чувствам, ако стана много рано, едва ли не по тъмно, изпия едно кафе и веднага отивам на фитнес, или да се разходя.

И аз се чувствам така, авторке. От малка съм така. Даже като съм на море, сутрешния плаж и слънце ме дразнят и не се чувствам така както след 16:00 ч.

Сутрин с кафето ми е най-добре.

Вечерта. Преуморявям се много през деня и се влача едва-едва и имам усещането, че ще припадна.

Вечерта/нощта определено ми е любимото време. Мине ли 18ч. живвам - и мозъкът ми вдига оборотите, и мотивацията и тонусът ми се покачват. Пък и емоционално ми е по-спокойно - няма я тежестта на предстоящия ден и всичко, което трябва да се свърши през него. Обичам и интимността и уединеността на нощта. Сутрините, ако можех, всичките бих ги проспала.

Най - зле ми е 8 - те часа докато съм на работа . Най - добре ми е като съм с любимите хора или когато правя нещата , които обичам .

Сутрин ми е тревожно, подтиснато, гнетят ме екзистенциални въпроси за смисъла на живота и устройството на градския живот с всичкия стрес, бързане, всичко на макс и далеч от дома и децата. Болна тема ми е, че отсъствам по 11 часа на ден минимум и не мога да си ги обгрижа.
Вечер всичко ми е топ.
Неделя вечер съм в паника заради идващата нова седмица.

Нощна птица съм.Винаги така съм била.
Моето време е времето днес 15 часа.
Даже и късна вечер най-добре.
Не обичам особено светлина, нито слънце.
Има дни, в които и на двора не се вясвам.
Даже в къщи обичам да ми е по-приглушено. Абе обичам си нощта и тъмнината.
Сутрин ми е най-гадно.
Вечер съм супер.
Мразя Неделята изключително много.
Нали го знаете това чувство на тревожност,че идва поредната изтощителна седмица.
И хем работата ми ми харесва.
Обаче  цялата тази ежедневна и битова тъпотия много ме изнервя и ме прави тревожна.
Работя с много хора, много активна социална среда, с малки деца,с тийнове, интелектуален труд,творчески, админстративен и всякакъв.
Вярно, че съм до 16 и З0 часа и уж имам цялото време на света после ама като ме хванат битовизмите и се натоварвам много.
Вечер искам просто като се прибера  никой да не ме закачат, да не чувам училищния звънец, викове, детски гласчета и всякакви хора да искат от мен всякакви неща, със своите си настроения и нрави.
Поначало хем съм общителна, хем съм изключителен интроверт.
Предпочитам спокойствие пред много народ, тъмнина пред светлина, да си гледам сериали до късно, такъв навик си създадох като бременна и сега не мога да си легна по-рано от полунощ.
Лошото е, че това вече ми се отразява, защото през деня много се изтощавам, детето ми е в първи клас, единственото време за мен си е от 21 до 00 часа, а тези часове не ми стигат да се наспя.
И така.
Не знам аз ли греша или нещо генерално в системата е сбъркано, но все по-често се питам "това ли е аджеба смисъла на живота", "това ли е всичко?".
От работа в къщи, че чак да работиш и да си като някакъв робот.
От друга страна ми е скучно пък сега събота и неделя.
Докато не работех, пък не се чувствах полезна и някак имах чувството, че съм в някакво безвремие, че водя живот лишен от смисъл.
Понякога и уикендите се дразня, защото пак нали да се счупваме от готвене и чистене и да се заблуждаваме, че си почиваме.
Успокоявам се,че и други хора се чувстват така, и си задават тези въпроси.
Ако не правя нещата, които обичам осъзнавам, че съвсем ще избия бушоните и затова на всяка цена намирам време за тях.

Не само вие си задавате тези въпроси. Явно животът е в работа. Изглежда, че почивка няма в този живот. Аз си задавам и други въпроси, но нека да ги оставя за себе си. Едва ли някой ще разбере защо си задавам такива въпроси?! Ако човек не отдели малко време за това, което обича да прави, съвсем ще превърти.

Тук може анонимно да споделите, може да откриете, че много хора се чувстват като вас.

Като си лечна вечер не налазват натрапчивите мисли и ме стресират.

Когато съм в период на "недобре", то ми е гадно през целия ден, но повече сутрин. Тогава вечер е малко по-поносимо.

Вечер и след обяд е времето в което не се чувствам добре . Особено сега след смяната на температурите .