Време не остана, ОКТОМВРИЙЧЕ ще гушка всяка мама -Тема 9

Какво значи да не ти разрешат. Аз преди операцията отидох до 00 и си сложих капки за нос също. Никой не съм и питала може ли.

Лунатичка, на този етап въобще не бих имала скрупули какво ще каже следящото АГ, ако репродуктивната е толкова категорична за прееклампсията, а ти очевидно продължаваш да проявяваш симптоми. Може би наистина е най-разумно да се действа. Казвам го изцяло с добри чувства, нещата могат наистина много бързо да ескалират на този етап.

Диди, честита тройна радост! Какви хубави мерки имат бебоците! А ти си майка-героиня и вдъхновяващ пример! Бъдете здрави и щастливи всички! ❤️

Суийти, благодаря за това толкова хубаво и подробно описание! Въпреки че съм решила за нормално, е много полезно и интересно да се чуе и опит от първа ръка за секциото. Радвам се, че и в ретроспекция това е било правилното решение за теб и че вече се възстановяваш с бързи темпове!

Дрийм, йей, вече сте си вкъщи! Колко вълнуващо! Пожелавам ти ентусиазмът на баткото към бебо да се увеличи и да мине гладко адаптацията.

Аз днес бях на тонове, да видим как са нещата преди термина утре. Контракции не усещам, но се оказа, че има. Бебето вече е слязло под пубисната кост (което отчетливо усещам като вървя), и според лекаря процесът е задвижен. Даже отбеляза, че надали ще ми трябват останалите записани часове за тонове, защото ще се видим в болницата за раждане преди това хахах Плацентата и околоплодните са ок, така че......чакаме.

Някой беше питал за хипогликемията. По принцип имам ниска захар (да се чуди човек на ГД), и получавам такива кризи 1-2 пъти годишно, основно като съм под стрес и занемаря храненето. Симптомите не могат да се сбъркат - цялата се обливам във вода, става ми изключително горещо, разтрепервам се и не съм безкрайно адекватна в пика на кризата. Отминава с течности и веднага нещо сладко. Сега се учудвам, че се получи това състояние два пъти за сравнително кратко време, въпреки ГД (който третирам с хранителен режим, без лекарства). Забелязах обаче, че и двата пъти беше в дни, в които нямам апетит и съм яла сравнително малко - определено трябва да обръщам повече внимание на равномерното хранене в оставащите дни. Когато се пооправих вчера и премерих захарта, беше около 3.5, което вероятно значи, че е била по-ниска в пика на кризата.

Умно

Честита ви тройна радост да си ви здрави,щастливи ,много радост да носят на всички.Бързо да надават и да си ги гушкате,на вас бързо възстановяване желая 💐

Вчера бях на тонове, уж трябваше да са два пъти в седмицата, д-р на ЖК каза, че нямало нужда. Д-р от феталната каза, че трябва по-често следене дали ще е преглед или тонове. А аз нямам друг записан час за преглед за този месеца. Леко съм разочарована. По колко прегледа имате след 36 седмица? Аз имах един без ехограф, не трябва ли да са повече? Някак ми се струва, че претупват положението. Двете докторки са на различно мнение. А с едната даже не сме говорили за раждането - давай че ще е естествено. Искам вече да излиза и да не се притеснявам, че не го усещам. След 37 нали се води доносено бебето?
Sweety, не съм се разколебала толкова много. За мен, за бебето и за кучетата е важно бързото ми възстановяване. Но секциото носи едно леко спокойствие, заради ясния план - влизаш, оперират те и т.н. не ме е страх от раждането, а от това че не знам кога и как. Даже не знам имам ли контракции. Имам стягане на корема, но ниско долу е меко. Бебето не е слязло на долу. Не че искам да ме обгрижват, на за парите които съм платила поне едно обяснение няма да е лошо.
Лунатичка, и моя термин е на 30 октомври, но чисто здравословно за теб и за бебето, ако е по-добре да бъде извадено по-рано го направи. Мисля може да си с пълна упойка. Кръвното не е шега работа, а по време на бременност още повече. Това дете така или иначе трябва да излезе, не можем да сме инкубатори цял живот.  Естествен завършек е на бременността.

Moonlit, ще чакаме добри новини! Може да си една от късметлийките, които да родят точно на термин.

Sway, тоновете са ми 1 път в седмицата и няма да имам повече прегледи докато родя. Бебето го усещам ниско долу и като се навеждам изпитвам дискомфорт. И аз се притеснявам като не се движи често и постоянно го побутвам. Усещам обаче, че вече движенията са му много ограничени. Иначе, да, от 37+ вече се водят доносени.

Sway,
Доколкото си спомням и ти беше в Надежда на ЖК, ще ти разкажа при мен как мина последния месец. В септември имам 2 прегледа от ЖК (и двата с ултразвук) + доплер (който така или иначе бях решила да не правя, защото някакси подценявах нещата, а те пък бяха на косъм да ми поставят диагнозата ГД, макар и в 35-36 седмица). От 34 гс насам имах всяка седмица тонове по веднъж (общо 6 броя, които бях платила с втората част на по-скъпия пакет). Ходех си всяка седмица по веднъж, само на втората отидох два пъти, защото нещо бебето беше много буйно и ме извикаха след 3 дни (но аз го успокоих като удвоих дозата на магнезия 😄). В 37/38 ми се хванаха пак 2 посещения на тонове, просто за да си изразходвам и последния платен такъв до 6 броя и утре живот и здраве постъпвам в 38+5 дни за финалната част. Де факто от 25.09 насам на ЖК не съм ходила.
А за претупването - знаеш ли, че сега се замислям, че сякаш имах такива усещания и аз през този иначе дъъъъълъг период на ходене на прегледи (защото аз не съм от София и ми беше меко казано омръзнало да шофирам). Мисля си, че някакси повече внимание се обръща на трудно постигнатите бременности, самите прегледи на ЖК при мен минаваха доста бързичко защото не задавах толкова въпроси и нямах някакси проблеми, сякаш трудно забременелите и видимо по-възрастните ги помнеха всички, но пък аз не съжалявам за това, все пак профилът на болницата е концентриран върху проблемните бременности и ние им идваме малко като облекчение и почивка между другите пациенти.
Имай предвид, че в рамките на последния месец ще трябва да проведеш ЖК, за да ти вземат вл. секрет и кръв за Сифилис.
P.S. Сетих се и за още нещо. Не се плаши и за кучетата, аз също се грижа за куче и 3 котки, които са на 12 км от мен и всеки ден шофирам до там; категорично съм решена да опитам и с бебето в кошница макар и след секцио по желание.

Прееклампсията си е сериозно нещо, аз като бях за няколко дни, в моята стая имаше жена с такава диагноза, нейното бебе вървеше назад. Останах с впечатление, че лекарите гледат доста сериозно на това, опасно е и за майката, и за бебчето. Доколкото разбрах, кръвотоците към бебето се нарушават, то не се храни добре и оттам всички последващи проблеми. Гледат да ги извадят по-бързо, за да могат да растат. Лунатичке, в никакъв случай не искам да те стресирам или да ти давам наклон, просто споделям информация, която може да е важна в твоя случай. Стискам ви палци с бебчето. Докато чаках да ни изпишат с нашата бебка, си говорих с доста жени, имаше и секцио, и естествено, възстановявахме си се всички добре. Както и да родиш, изобщо не значи, че ще е страшно. В болницата основните драми бяха около кърменето

IvanovaV, да долу горе е същото. Благодарна съм, че се води безпроблемна бременност. Просто някак си като първа такава и първо раждане очаквах нещо по така.
Иначе и мен шофирането в час пик ме напряга и ми е писнало вече по 30+ км да карам за по 10-15 минутни. Чакала съм с часове за преглед 10 минути, защото и аз нямах никакви въпроси и оплаквания.
Секрета и кръв за сифилис дадох в началото на 36.
Кръвотока към бебето е в горната граница, но не са се засили да го вадят. Но аз заради това гледам да съм по активна през деня, че да реши сам да излиза. Иначе е многоооо спокоен... Направо да ти изпили нервите, но то и аз съм от тия спокойните, дето не ми е спешно.

Здравейте, днес бях на тонове, имам нови болки и два дни до термин. Ще раждам нормално, но доктора каза отивай си на разходка, ако ти се появят болки-идвай. Ако няма болки ме вика на 11ти (т.е. ден след термин) и тогава вече ще прецени дали ще се чака още или ще се предизвика раждане. Тоновете на бебчо са добре. Обясних му за новите си неразположения, болките и липсата на сън предната вечер заради тях. Каза това не са подготвителните, има време... И си ходя, охкам си и си чакам

Здравейте,
Аз не мога да се понасям. Вчера бях на консултация с анестезиолог и му казах, че най-вероятно няма да искам епидурална анестезия, ако нещата се развият като предното ми раждане. Той каза, че  ако имам епизиотомия, ще ме преспят да ме шият. И аз изобщо не обърнах внимание какво ми казва. И сега не спирам да го мисля. Как ще ме преспиват? Това не е ли само в тежки случаи? Попитах АГ, той не отговори категорично. Каза, че се  шие с лидокаин, но понякога ги преспиват. Нищо не разбрах, а даже си платих за консултацията с анестезиолог.
На мен ми се гади често, особено като лежа. Не успях да спя много, защото започва да ми се гади. Дали е признак на скорошно раждане?

Stasy28,
Аз не съм особено наясно с естественото раждане, но моя близка, която наскоро роди ми беше казала, че въпреки, че й е поставяна локална упойка на мястото на шиенето, тя си го е усещала така сякаш я шият без такава - т.е. боляло я е повече отколкото контракции (индуцирано раждане), напъни и т.н. и отгоре на всичкото било продължило около 1 час. За пълна упойка явно не е и ставало дума щом все пак са решили да я шият “на живо”. Става дума за бившата Тина Киркова.

Как шофирате вие? Мен ме боли и опъва, вече ми е почти невъзможно, нещо като свръхусилие. Браво, че успявате.

Е мен ме оставиха на самотен последния месец, имах ЖК за изследвания и толкоз.
Самосиндикално си насрочвам тонове всяка седмица в Марковс и отидох веднъж при АГ, който ще ме изражда, за преглед с ехограф.
И на мен ми е нереално и безотговорно някак след цялото тичане 8 месеца, точно деветия да остана с един преглед и си действам, въпреки че ми тежи да движа.

За тонове съм всяка седмица. За шофирането - нямам никакви проблеми, но ако някой ме вози (без значение колко добър шофьор е) направо умирам. Ужасно некомфортно ми е. Даже се шегувахме с ММ, че като дойде време за раждане, ще си се само закарам, а той ще върне колата 😂

И аз съм така с возенето при някого - направо ми е смърт, едвам слизам от колата от скованост. Одеве си мислех, че седенето в моята си шофьорска седалка е единственото вертикално положение на тялото ми, което мога да понеса. Не мога да седя нито на стол, нито на диван, нито на пейка, нито на земята, нито в леглото … 😞 Единствено ме е страх от удар, одеве една много смела котка реши да изскочи рязко пред мен и съответно аз бързо набих спирачките, та се замислих, че това е супер опасно, защото волана ми е точно на нивото на бебето и сигурно щях да го изкарам през гърлото 😞 но днес май ми бяха последните километри 😄 А за после трябва да свиквам с разходки с количката, защото наскоро ММ ме предупреди - “Ето, ти и бебето ще го научиш само с колата и ще ме чакаш вечер след работа аз да го разхождам.” 😄😄😄