Имате ли познати, завърнали се от емиграция?

  • 4 852
  • 85
И как се случи процесът на завръщането?
По какви причини? Лесно или трудно взеха решение?
Как се чувстват сега, когато отново са в България?
Успяха ли да намерят подходяща работа след чужбинския опит и живот?

Изобщо... ей такива работи.




Виж целия пост
# 1
да, познавам. брат ми.
беше 7 години в чужбина.
след като се завърна разбра а/ че никой не го чака с отворени обятия б/ че в българия да имаш PhD  е нещо , като да си търкал чиновете безсмислено време и те смятат за загубеняк и  в/ че трябва да плаща на здравната каса 800 лева.
2 години беше безработен. Накрая си намери много добра работа, естествено, за хора, които оцениха това, което знае и може. компанията не е българска, разбира се.
Виж целия пост
# 2
А в коя държава беше брат ти, Лени?

И ... дали по-близката чужбина по-лесно се напуска? Ако сравним Италия с Канада, например?
Това е въпрос изобщо, не само към Лени.
Виж целия пост
# 3

в европа. той се върна, щото се залюби с една девойка сладка , ожениха се и сега чакат челяд  Heart Eyes

мотивите за завръщане сигурно са различни, но ако си решил, и от марс ще се върнеш и нищо не може да те спре.

определено от италия е по-лесно да ходиш по-често до българия и да не ти липсва толкова, колкото ако си на другия край на света. аз ако искам и през уикенда мога да скокна до София - 2 часа е полета, а с нискотарифните компании струва към 100 еуро. за какво говорим Laughing ставаме една държава Европейски Съюз, ще става все по-кратко, все по-евтино. И границите няма да имат значение все повече.
Виж целия пост
# 4
не нямам такива познати, но имам много които заминаха.......................
Виж целия пост
# 5
Сестра ми.
Заминаха за Канада, когато синовете им бяха на 15 и 18 години. Изкараха 10 години там - момчетата завършиха средното и висшето си образование. От около година са отново тук - без зет ми, който вече е бивш. Сестра ми се върна на преподавателската си работа в Университета - продаването на обувки, с което се прехранваше в Канада, въобще не й липсва. Момчетата си намериха добра работа, на път са да се задомят. В момента големият е на стаж в Брюксел - с намерение да се върне тук с по-добра квалификация. Никой от тях не говори за Канада с носталгия.
Виж целия пост
# 6
Ей, Секстет, много ме обнадежди с този разказ!

Тайничко се надявам и моите най-добри приятели, които са в Канада, да си дойдат.
Виж целия пост
# 7
Ха дано!
Само да уточня, че сестра ми си остана в Пловдив, но младежите се преселиха в София.
Виж целия пост
# 8
Да. Имам приятелка и състудентка, която се завърна
преди година и половина, за да е с любимия. На него
не му понасяше някак животът навън. Та тя и досега
страда от манталитета, главоблъска се с нискочелите
бюрократи, липсвам й аз. Търси почти година работа,
явява се на смешни интервюта с още по-смешни шефове,
в крайна сметка намери място под слънцето в известна
фирма като бранд мениджър, плочата там се върти на
33 оборота, но приятелката ми е корава мацка и трупа
стаж, след което, надявам се, да се упъти другаде.
Друга моя състудентка също се върна, занимава се със
стратегическо планиране в рекламна агентура, казва, че
е доволна и дано да е така. Събира опит и контакти на
българска земя и мечтае за собствена рекламна агентура.
При нея играха и доста връзки, за да намери тази работа.
Познавам и други, които се върнаха. В началото изживяват
културен шок, после обаче дупе знае две и двеста и свикват.
Виж целия пост
# 9
Аз и семейството ми, след 7 години в Канада, преди почти 2 се върнахме в БГ.
И ние, подобно на близките на секстет, не говорим с носталгия за там. Grinning

Виж целия пост
# 10
Темата е интересна и за мен, обмислям след някоя и друга година евентуално да се върна, но честно казано това със смешните интервюта и смешните шефове го чувам не за първи път... и понякога се питам, дали ще ми издържат нервите и дали няма да съжалявам...

То знае ли човек, аз още не съм си завършила следването тук, та си говоря все още само на теория.  Laughing

П.П. Лиска, на български е рекламна агенция, ако не се лъжа  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 11
Аз нямам такива...
Виж целия пост
# 12
И аз съм от завърналите се.След 7 години робство в Испания преди 1 г. и половина се върнахме.Въобще не ме тегли натам но и тук не беше лесно да се адаптираме.Направо се чувствахме като емигранти тук.
Аз си гледам детето в къщи а мъжа ми е шофьор(без 2-3 висши не става да си намериш хубава работа ).Остана надеждата да успеем да завършим поне по едно... Praynig
Виж целия пост
# 13
Да. Имам приятелка и състудентка, която се завърна
преди година и половина, за да е с любимия. На него
не му понасяше някак животът навън. Та тя и досега
страда от манталитета, главоблъска се с нискочелите
бюрократи, липсвам й аз. Търси почти година работа,
явява се на смешни интервюта с още по-смешни шефове,
в крайна сметка намери място под слънцето в известна
фирма като бранд мениджър, плочата там се върти на
33 оборота, но приятелката ми е корава мацка и трупа
стаж, след което, надявам се, да се упъти другаде.
Друга моя състудентка също се върна, занимава се със
стратегическо планиране в рекламна агентура, казва, че
е доволна и дано да е така. Събира опит и контакти на
българска земя и мечтае за собствена рекламна агентура.
При нея играха и доста връзки, за да намери тази работа.
Познавам и други, които се върнаха. В началото изживяват
културен шок, после обаче дупе знае две и двеста и свикват.

рекламистките в софия винаги играят голф, баце.
в бг почти няма начин да си хубава и да не трябва да се резнеш с шефа. само така се пробива. освен това много върви играта 'стара мома' където грозна, но педантична счетоводителка тип 'цербер' става шефка на холдинга. такъв е пазарът на труда и вие го знаете. горките пиченца.
аз например ако не бях хубав никога нямаше да карам служителките си да ближат сладоледа, но, уви, това е положението и на тях им харесва. Дарко, Делта, но и Магнум ако се сещате за какво говорим.
Виж целия пост
# 14
в бг почти няма начин да си хубава и да не трябва да се резнеш с шефа. само така се пробива.

Така е, Жоро, не само в БГ.
И в Германия е така. И навсякъде.

Извинявам се. Рекламна агенция.
Виж целия пост
# 15
имам няколко познати семейства, които след различен престой в Щатите се върнаха. едните си намериха много добре платена работа от раз - разбирай заплата от 2000 евро нагоре, фирмена кола и отпуска според БГ кодекса. работят за чужди фирми, не са споделяли да са имали странни интервюта. другите май повече време се мотаха, но според мен искаха да си починат и не си даваха много зор в търсенето.
всички споделят, че има неща с които все още трудно свикват, но са оптимисти като цяло.
Виж целия пост
# 16
Човек може да свикне навсякъде.
А в БГ има бая ниши, оттам и шансове.
Виж целия пост
# 17
Човек може да свикне навсякъде.
А в БГ има бая ниши, оттам и шансове.

има. аз например мисля да инвестирам в автомивките. смятам, че цените им ще растат пропорционално с цените на недвижимата собственост ако се сещаш. освен това броят на коли расте, процентът нови се вдига, което значи, че хората тепърва ще мият автомобилите си ако се сещаш.

мисля да изкупя всички автомивки и ще видиш, че ще стана милиардер. ше взема майчета на минимална работна през лятото да мият топлес тировете ако се сещаш.
Виж целия пост
# 18
Човек може да свикне навсякъде.
А в БГ има бая ниши, оттам и шансове.

има. аз например мисля да инвестирам в автомивките. смятам, че цените им ще растат пропорционално с цените на недвижимата собственост ако се сещаш. освен това броят на коли расте, процентът нови се вдига, което значи, че хората тепърва ще мият автомобилите си ако се сещаш.

мисля да изкупя всички автомивки и ще видиш, че ще стана милиардер. ше взема майчета на минимална работна през лятото да мият топлес тировете ако се сещаш.

Врагът обаче не спи и може да ти чопне играта.
Майчетата ще назначи като практикантки, хем
да крадат занаят, хем да не бездействат по форуми.
А у тебе има хляб за милиардер. Но трябва да смениш
шума на скутерите в Подуяне с чуруликане на птички
по южните покрайнини. Впрочем, ако пистата е вече
към Кривина, може и да не чуваш скутерите сутрин.
Същият резултат се постига и ако си лягаш уморен.
Виж целия пост
# 19
В момента гледам Порн Уорс. Като стар уорс ама порно ако се сещаш. Току-що го даунлоуднах. Чакай да видя първата сцена...хаха, нали се сещаш в оригинала как има текущи надписи, които въвеждат зрителя в историята - тук също ги има. сега двама кръстосаха сини лазерни мечове, в следващата сцена мъж и жена си казаха две думи на развален английски и онзи си го извади. меча. много харесвам сюжетите на порно филмите и винаги се старая личният ми живот да прилича на тях.
Виж целия пост
# 20
Да. За да не се разсейваш, пък и да не ти
изстине мечът, така и така си го извадил,
си лягам, за да не спамим темата с нашия
развален английски. Гледам, първият ред
на надписите вече се загуби над златното
сечение. Мисли нова стратегия за милиардите.
Виж целия пост
# 21
Един. Не успя да се легализира и си замина. След близо година престой в БГ му се плаче и иска да се връща... Rolling Eyes
Виж целия пост
# 22
Един. Не успя да се легализира и си замина. След близо година престой в БГ му се плаче и иска да се връща... Rolling Eyes

500 години сме се мъчили и такива като него погребват родината. срам.
Виж целия пост
# 23
Нямам,както аз,така и много от приятелите ми се разпръснахме по чужбина.Всеки сам решава къде му е добре!

Виж целия пост
# 24
Имам ДА.
Добре им е тук,но парите които са изкарвали в Кувейт са в пъти повече.
И обмислят да заминат пак.Върнали са се за малко,но тогава тя забременява и решават да останат тук.
Виж целия пост
# 25
Имам. Не един и двама. Единият се прибра от Белгия, след 4 години там. Предимно защото жена му не можеше да си намери работа и защото ги мъчеше носталгия, инженер.  Другият се прибра от Щатите, където е живял около 20 години, учил е колеж и университет, после е работил, минал е за кратко през Чехия, и в момента е в София, работи като финансист. Третия беше в процес на прибиране и търсене на работа и си идваше от Австралия, след дългогодишна борба със себе си да свикне. Сега като се замисля, имам още поне 2-3 случая, за които се сещам, но да не досаждам.

Та, има тенденция хората да се прибират, и тя се засилва в последните 1-2 години. Бизнесът го усеща, има специални програми на Американската Стопанска Камара, Белгийския Бизнес Клуб и т.н, които таргетират точно тези хора..  Прибират се предимно реализирали се извън България висококвалифицирани хора, които искат да използват възможностите и нишите, които съществуват в момента, и разбира се, страдат от носталгия..

Виж целия пост
# 26
Имам.......Прибират се предимно реализирали се извън България висококвалифицирани хора, които искат да използват възможностите и нишите, които съществуват в момента, и разбира се, страдат от носталгия..



Патриоти, но и меценати все пак. Евала, а?
Виж целия пост
# 27
ние, след 2 години в Дания се наложи да се върнем
когато се върнахме, имахме доста проблеми
няма да крия, че не ни хареса и не парите бяха проблем
стояхме 3 години в БГ и сега сме в Швеция и се надявам да си остана тук

ако имаш някакво конкретно питане, пиши ми
Виж целия пост
# 28
Човек може да свикне навсякъде.
А в БГ има бая ниши, оттам и шансове.

има. аз например мисля да инвестирам в автомивките. смятам, че цените им ще растат пропорционално с цените на недвижимата собственост ако се сещаш. освен това броят на коли расте, процентът нови се вдига, което значи, че хората тепърва ще мият автомобилите си ако се сещаш.

мисля да изкупя всички автомивки и ще видиш, че ще стана милиардер. ше взема майчета на минимална работна през лятото да мият топлес тировете ако се сещаш.

       Баце,  то хубаво това, с топлес  мамите,  ама нали ще трябва и да кърмят от време на време, та ще се  поизмести идеята.  От "секси"  -   в "умилително - покъртителна"  Wink     , ако разбираш  и пр.  МъжОвете  смутено ще си чоплят носа, гледайки разконцентрирано в далечината..
       Но пък ще  умилява дамите.  Laughing
Виж целия пост
# 29
мдаааааааааа...
Дивиана, Дидка БГ питка, Мамица и още няколко не чак толкова виртуални приятелчета.
Не мисля, че на някой от тях му е зле в БГ. Wink
Виж целия пост
# 30
Имам.
Първият се върна от Канада. Изобщо не му е харесало. Не е успял да премине на ниво над "нискоквалифициран труд". След близо година опити се е върнал и започна работа в банката, в която работя. 9 месеца по-късно от друга банка му направиха по-добра оферта. След кратко надцакване другите спечелиха. Естестнено, спечели и той.  Изтеглиха кредит с приятелката си и си купиха апартамент.

С другия завърнал се се знаем от 20 години, бяхме съученици. Преди 10-12 замина за Германия. През всичкото това време там учи, но полека, за да невземе да завърши и да трябва да се връща. В един момент осъзна, че престоят там се превръща в самоцел и се прибра. Заедно с друга българка от нашата гимназия. Ожениха се, имат бебе. Той разбира от кампютри. Започна работа, въпреки че нямаше диплома. Строят хотел в Равда (земята е неследствена, а за строежа - кредит). Сега е напуснал компютърната фирма и се е отдал изцяло на инвестицията, като целта е да отворят този сезон.

Имам и доста познати в Германия, които не се върнаха. Работят като продавачки - в супермаркети, в Икея, в Бенетон и др. Живеят под наем, приходите им стигат да си плащат сметките и да си идват в БГ веднъж годишно. Нямат семейства, деца. За кариерата вече казах.  А тази година ще станем на 35.
Виж целия пост
# 31
 Joy Жорката и Лиска са мног оготини, сигурно се сънуват един друг  Grinning
имам роднини, като се върнаха иzживяха, както Лисичката каzва "културен шок". Но наистина страшно тежко го иzживяха след 8г. в една чужда държава и още 5 в друга. Решиха д асе върнат, zащото си спомняха хубавите неща мислиха, че лошите са се променили на добре и иzобщо не съzнаваха дивия zапад, който цари в Б Гв момента. 2 години бяха като откачени и иzобщо не можаха да се интегрират. Сега мъжа е движи собствена фирма  и са добре с парите, но пак не могат да превъzмогнат боклуците и чалгата  Sick
Виж целия пост
# 32
имам една, която напира да се връща от Палма де Майорка. твърди, че тук ще отглежда по-добре и по-спокойно детето си. не знам дали е така.. Thinking
Виж целия пост
# 33
Имам, но не са се върнали.

Една приятелка работи в бутик за бижута в LА като продавачка. Иначе е поетеса, драматург, фотограф и още... Известна с нещата си и обичана е в България, но има изяви и в САЩ.

Аз съм живяла в чужбина, Европа, но не успях да премина периода на климатизация. Може би, ако бях останала, щях да моря един французин буеден...

Не знам дали щеше да ми е зле, защото няма как да разбера. Но кога ни е било лесно?

Аз и тоалетна да отворя, десет да има до моята, хората при мен ще идват Simple Smile Кеф да ти е да пикаеш при мене Simple Smile

Това с автомивката е идея. Жоро да отвори с майчета топлес, а аз ще наема момчета топлес за моя обект и ще видите колко пъти повече има шофьорки и шофьори, които в моята автомускол-мивка ще се тълпят да им подхлъзнем един сапун и очите женски ненаситни да напълним Simple Smile
Виж целия пост
# 34
Имам познати, но всеки един от тях е си е отделен случай. Един се връща по любов, втори - от самота, трети - с надежда за по-добра реализация тук, четвърти - от страх и пр. Колкото хора, толкова причини...
Някои не се връщат, защото ги е срам да се върнат. Най-вече тези, които заминаха да покоряват Холивуд.
Виж целия пост
# 35
щях да моря един французин буеден...

Аз и тоалетна да отворя, десет да има до моята, хората при мен ще идват

Знаеш ли, че пипи-дамите пред Айфеловата
кула печелят доста добре, четох.
Виж целия пост
# 36
Аз. Върнах се след 4 години и не съм съжалила нито за миг за това! Аз съм от хората, за които родното място е повече от всичко. Дойдох за да бъда близо до човека, когото обичам и защото чувствам, че тук, на тази георграфска ширина се чувствам най - добре. Нали знаете "There's no place like home"  Mr. Green Laughing
Виж целия пост
# 37
Сестра ми и зет ми заминаха за Канада преди 1г.и 5м. и през май се връщат.Не им харесва.Сестра ми казва,че има чувството,че всички  там са психично болни.Но те тука си бяха добре материално,заминаха ей така-да видят какво е .Иначе имало някакво семейство,което дошло малко след тях,били от село и живеели бедно тук,та сега там им харесвало много,вземали заплати от около 1000-1200 канадски долара,което е нищо според мен.За всеки е различно явно.
Виж целия пост
# 38
Имам много близко приятелско семействто, които са се почти върнали от Канада. Бяха доста разочаровани от някои неща, но не е тук темата. И не ставаше въпрос за стоене без работа или малко пари.
Аз по принцип им се чудех много защо, по дяволите, изобщо тръгнаха. Тук имаха заплати, които малко хора имат....вярно, скъсваха се от работа. Имаха и събрани парици.
Сега съпругът смята да прави така-няколко месеца в Бг, после няколко работи там, събират парици и може би окончателно край.
Апропо, жената се върна да и допроследят бременността и да роди в Бг.
Виж целия пост
# 39
Нямам такива познати. Връщат се временно. Било за по- кратка или по- дълга отпуска, поради някакви други причини, но пак заминават.
Виж целия пост
# 40
Май, лично не познавам такива. Само съм чувала за едно момче, което е било в Америка, но се върна в България и се ожени за много богата жена, та не му се налага много да работи.

Да живееш щастливо в чужда държава е сбор от много неща: хъс, борба, желание за промяна, липса на вредното намиране на кусури и приемана на философията, че това е друга държава, не е твоята и съответно е различна. Най-голямата разлика е, че българските купони и всеки ден по заведения го няма.

Да живееш щастливо в България е също сбор от много неща: да нямаш личностни проблеми с неща и хора там, да можеш да издържаш на какво ли не, да имаш връзки / все още много важно условие за намиране на хубава работа, издаване на някой документ, без да си скъсаш нервите и т.н./

За всеки е индивидуално кой от двата варианта ще избере.  
Виж целия пост
# 41
Знаеш ли, че пипи-дамите пред Айфеловата
кула печелят доста добре, четох.

Чела си, казваш  Mr. Green Друго си е като ти дойде данък сгради...

Аз мисля по-добре е да е в Neuilly-sur-Seine, близо до American Hospital, че поне като пикаят, да можете да си общувате на поне един общ език.

На мен френският ми куца...
Виж целия пост
# 42
Апропо, жената се върна да и допроследят бременността и да роди в Бг.
Колкото и парадоксално да прозвучи за някой - аз също.
И добре, че го направих...
Виж целия пост
# 43
Никой от познатите ми, които емигрираха няма намерение да се връща.
Виж целия пост
# 44
Апропо, жената се върна да и допроследят бременността и да роди в Бг.
Колкото и парадоксално да прозвучи за някой - аз също.
И добре, че го направих...

Diviana, за мене никак не е парадоксално, защото тя ми е разказала доста неща от кухнята, и тези неща невинаги стигат до ушите на  повечето от хората.....Абсолютно одобрявам избора и. И твоя респективно.
Виж целия пост
# 45
Имам - АЗ. Това беше едно от най-трудните решения, които съм взимала. Но и най- успешните, поне досега мисля така.
Виж целия пост
# 46
Да, познавам.
Един колега от следването, имаше зелена карта, върна се.
Едно семейство - след 6 мес. в САЩ се върнаха, силно разочаровани - от
Една позната - след година в ЮАР - не иска да стои там продавачка, с висше образование, сега е на добра работа в голяма чужда компания тук.
Друго едно семейство се гласи да се връща от САЩ след около 7-8 год. там
Не знам да броя ли Дивиана, защото тя вече се обади (другите изброени не са форумци)
Познавам и хора, дето не им се връща тук.
Вкл. една приятелка, която е в баш екваториална Африка...
Но много неща имат значение, не само икономическите - среда, приятели...
Виж целия пост
# 47
Да познавам.Моята сестра пристига с племенницата ми живот и здраве след 1 седмица,след 1 година и 7 месеца в Канада-силно разочаровани.Зет ми ще остане още малко ,но и той ще се върне скоро.Незнам какво ще изживеят като си дойдат и какво очакват,но със сигурност всички сме много щастливи от предстоящата среща. Grinning
Виж целия пост
# 48
   Явно имам уникални познати / родолюбци/, наистина, нямам познати  там.., в чужбина . Може би, защото повечето познати са ми лекари. И икономисти./ Многооо е трудно с тези професии/   Тук- таме архитекти.   Някои от тях са  Работили в чужбина, но като специализации.   и Проекти.. по |ненам- кво си.
    Никого не чакам да се върне.   Но, поне в моя кръгозор...никой не си е заминал.  засега,  опасявам се.

Бацейй  не ми отговори по - горе.,  ама карай:-) ooooh!
 
Виж целия пост
# 49
Аз и семейството ми, след 7 години в Канада, преди почти 2 се върнахме в БГ.
И ние, подобно на близките на секстет, не говорим с носталгия за там. Grinning

И нашето семейство се завърна от Канада след почти 4 годишно прибиваване там.
Тук сме от 5м и за сега не мисля...ама никак да се върна там Naughty

Тази година чакаме едни от нашите приятели да се върнат и те - а догодина още две семейства Hug
Виж целия пост
# 50
... Най-голямата разлика е, че българските купони и всеки ден по заведения го няма.

....
Калинке, калинке, като доиде семейство и деца и кариера какви купони всеки ден Laughing Laughing Laughing
По темата-не познавам такива.
Виж целия пост
# 51
Имам - АЗ. Това беше едно от най-трудните решения, които съм взимала.

И аз така. Ама не ми се говори за това.
Виж целия пост
# 52
Да се присъединя и аз към темата...Върнах се преди 4 години , след 5 годишен престой в Америка. Успях да родя второто си дете там. Има си и положителните  страни животът в USA , но както казват , Америка си е за американците....Не съжалявам , че се върнах . Хубаво е да си до близки и приятели . За мен това е най-важното.Работа се намира , стига да я търсиш....
Виж целия пост
# 53
Да,имам,няколко близки приятели.Хора с образование,много интелигентни.Всеки един от тях се е реализирал много добре тук и не съжалява за Америка.Едната ми приятелка дори е дъщеря на дипломат,живяла 11 години там с родителите си,учила в най-добрите училища и е имала живот като на кино.Когато навършва пълнолетие се връща в България без родителите си,които са имали още 1 година работа там."Не можех  и секунда повече..."казва ми тя,когато я питам защо толкова е бързала да си дойде.
Виж целия пост
# 54
Имах само една приятелка, която замина и се върна, след като се изучи. Определено смятам, че си дойде с кеф. Сега смята да учи в друга държава, още година две, но съм сигурна, че отново ще си дойде.

За моя радост нямам други такива приятели или познати. Ако изключим и собствените ми родители, които също се върнаха. Защото изтече мандата на баща ми  Simple Smile
Виж целия пост
# 55
Не, не познавам. Знам само за една приятелка на леля ми, която се върна от САЩ с мъжа си и детето, тя трябва да се е върнала, това лято. От каквото съм чувала леля ми да разказва тръпки ме побиват. На жената не и е било лесно. Но според мен си е до човек, дали ще си  намериш работа, дали ще се реализираш... Знам за един човек, който направи грешката на живота си като замина и го съзнава, но сега и тук и там ще му е все тая. Той беше безкрайно уважаван стоматолог във Варна, имаше куп кабинети, печелеше страшни пари и обичаше това, което прави. Продаде всичко и замина. Сега мизерства там, понеже от тук дипломи не се признават а професията е такава, че в Канада много малко хора я работят и им трябват някакви специални неща-дето-нямам-представа-какви-са-и-защо-са, но това си е негова работа. Той замина заради жена си. Иначе имам още едни познати които заминаха за Канада и са доволни, доколкото знам, не смятат да се връщат. Да си стоят там, хъх.
Виж целия пост
# 56
Засега един познат. Още не се е установил съвсем в БГ ама е на път.
Да се върнеш за мен е много по-голяма стъпка отколкото да заминеш. Хората заминават някак не толкова трудно - в повечето случаи си представят цветя и рози, че ги чакат в чужбина и едва там установяват за какво иде реч.  Връщането е обаче голямата промяна. Знаеш какво е там вече, знаеш какво и в БГ. Осъзнаваш, че никъде не е лесно, психологическия момент е много тънък. Общо взето е въпрос на приоритети, възможности в България и лични моменти.
Виж целия пост
# 57
Засега нямаме завърнали се, имаме само заминаващи.Но се надявам някой ден да се върнат, защото са все млади и образовани хора.
Виж целия пост
# 58
Никой от познатите ми, които емигрираха няма намерение да се връща.
Peace
Виж целия пост
# 59
И аз се върнах преди 3 години, след 9 години в чужбина. Засега не искам да коментирам. Опитвам се да бъда оптимист. Най-ми тежи обаче като ме питат тук защо съм се върнала и кога ще си тръгна отново. Като че ли не е нормало човек да иска да се върне...Щастието не се измерва само в пари. Въпреки че определено загубих доста от връщането си, се надявам да успея да се справя и да си намеря мястото в собствената си държава. След като го бях намерила в чужбина, някак си не ми се иска да повярвам, че тук няма да мога.
Виж целия пост
# 60
И аз съм от завърналите се.След 7 години робство в Испания преди 1 г. и половина се върнахме.Въобще не ме тегли натам но и тук не беше лесно да се адаптираме.Направо се чувствахме като емигранти тук.

Толкова ли е лошо там?
Виж целия пост
# 61
Мда, познавам. Няколко човека. И аз се върнах, бях само година там някъде, но не ми понесе и си се прибрах бързо-бързо.
Виж целия пост
# 62
За лошо не е .
След като приеха еврото инфлацията ни уби.И легализацията също.Щом имаш документи веднага се купува апартамент.кола или две и всичко за което се сетиш.На изплащане разбира се.Така че цял месец работиш за банката.Да доуточня за тези години заплатите не мръднаха.Най- гадното е че там където бяхме са расисти и с това не се свиква.
Винаги сме искали да се върнем и като ги напечелихме - ето ни тук
Виж целия пост
# 63
Не, не познавам, напротив и други заминаха.......

Обажда се внучето от Америка на българската си баба, след като е било за 6м. при нея в България, в градче на самото Черно меро и бабата пита внучето:
 - Мъчно ли ти е за морето?
Внучето - На мен ми е мъчно, на тати му е мъчно, ама мама каза,че не и е мъчно за морето!

Мама в случая е българката,а тати - американеца!

Историята е истинска, с моя много близка позната! Дано са единични подобни случаи, но всеки си решава за себе си как да осмисли живота си!
Виж целия пост
# 64
завърших гимназия през 2003-по4ти вси4ки заминаха(основно за Германия)и по4ти вси4ки се върнаха-не успяха явно да се по4увстват в свои води и изгубиха пове4е отколкото спе4елиха
Виж целия пост
# 65
завърших гимназия през 2003-по4ти вси4ки заминаха(основно за Германия)и по4ти вси4ки се върнаха-не успяха явно да се по4увстват в свои води и изгубиха пове4е отколкото спе4елиха
Точно това щях да напиша. Завърших гимназия 1996 г. Следващите няколко години беше много актуално да се следва в немски университети. Приемаха лесно, обучението беше безплатно, имаше възможност и да се работи. Цели набори на немската гимназия заминаха.
След няколко години се чуха оплаквания, че положението всъщност не било толкова розово там, че Германия била в рецесия и заминалите почнаха един по един да се връщат. Там останаха единици - повечето не успяха дори да завършат и се върнаха в БГ нито висшисти, нито забогатели.
Виж целия пост
# 66
Познавам само едно семейство, което преди година се върна в България. Доколкото имам информация за тях, жената и досега е безработна, а мъжа горе-долу "закърпва" положението. Май съжаляват за решението си, но нямат пари да си купят самолетни билети...
Иначе от кръга на познатите и приятелите ми-почти всички са се уредили добре и след няколко годишен престой и "малко" допълнителни изпити си работят по специалността (не и аз, но не съжалявам)
Виж целия пост
# 67
Обажда се внучето от Америка на българската си баба, след като е било за 6м. при нея в България, в градче на самото Черно меро и бабата пита внучето:
 - Мъчно ли ти е за морето?
Внучето - На мен ми е мъчно, на тати му е мъчно, ама мама каза,че не и е мъчно за морето!

Мама в случая е българката,а тати - американеца!

Историята е истинска, с моя много близка позната! Дано са единични подобни случаи, но всеки си решава за себе си как да осмисли живота си!

Е, какво значи да си осмислиш живота? С морето ли? И в чужбина има морета, планини, природа...Мен също носталгията ми мина на 3-тата година и не ми беше мъчно за България, какво да направя сега? И за морето не ми беше мъчно. Обаче се върнах заради родителите си. За тях ми беше мъчно да ги знам съвсем сами тук. Но ако можех да съм с тях в там където живях, щях без колебание да остана там. Иначе сега като пак живея на морето от работа нямам въобще време да го видя. Като живях в чужбина повече време прекарвах край него като се връщах тук. Така че всичко е относително...
Виж целия пост
# 68
Не. Никой от познатите ми не се е върнал - дори още заминават, а някои работят "там" по 1/2 г., а после живеят тук с изкараните пари  Thinking.
Имам кака в Канада, на която мъжът й има доста добри средства да живее тук (хотели по морето, фирми в София, дават офиси под наем и т.н.), но нямат намерение да се връщат. Казват, че след 10-20 г. "може би...".
Зълва ми заминават след по-малко от месец за САЩ - също са хора с добри възможности тук, но дълги години искаха да отидат и не се отказваха да кандидатстват за Зелена карта. Междувременно, тук мъжът й разви бизнес, накупи апартаменти и имоти, родиха им се 2 деца, само тя (без да работи) разполага на месец със 6-7 000 лв., но тази година спечелиха и тръгват. Затварят магазините, дават апартаментите под наем... Имат право да вземат само по 40 кг. личен багаж, а на бебето 10 кг. Наистина, отиват на уредена работа, няма да плащат квартира, но ще са сами, а и бебето е малко, та тя надали ще работи. Просто започват живота си отначало. Аз не бих могла...
Другата ми зълва също чака да се дипломира, за да тръгне нанякъде - колебае се между Германия (където работи гаджето й) и САЩ (където ще е с кака си).
Самата аз имах възможности да замина, но от криворазбран патриотизъм ги пропуснах.
Не съжалявам, но кой знае...
Виж целия пост
# 69
Да, младо семейство, без деца. Бяха в Канада, и двамата имаха хубава работа, но тя не искаше да живее без приятелите и семейството си. Затова се върнаха. И тук намериха сравнително добри позиции, след няколко-месечно търсене.
Виж целия пост
# 70
Апропо, жената се върна да и допроследят бременността и да роди в Бг.
Колкото и парадоксално да прозвучи за някой - аз също.
И добре, че го направих...

И аз така. Не съжалявам че се прибрахме поне за сега.
Ние бяхме в ЮАР, там нещата са различни от Европа, САЩ или Канада. Мисля че все повече хора ще се връщат от тази дестинация.
Мъжа ми още си работи в същата компания през нета. Купихме си жилище тук. За сега всичко е наред.
Тук ми харесва повече защото мога да ходя сама и с детето спокойно по улиците, зная че за българите това звучи странно, но на много места хората имат този проблем.
Дали ще заминем отново - не зная.
Виж целия пост
# 71
Обажда се внучето от Америка на българската си баба, след като е било за 6м. при нея в България, в градче на самото Черно меро и бабата пита внучето:
 - Мъчно ли ти е за морето?
Внучето - На мен ми е мъчно, на тати му е мъчно, ама мама каза,че не и е мъчно за морето!

Мама в случая е българката,а тати - американеца!

Историята е истинска, с моя много близка позната! Дано са единични подобни случаи, но всеки си решава за себе си как да осмисли живота си!


Е, какво значи да си осмислиш живота? С морето ли? И в чужбина има морета, планини, природа...Мен също носталгията ми мина на 3-тата година и не ми беше мъчно за България, какво да направя сега? И за морето не ми беше мъчно. Обаче се върнах заради родителите си. За тях ми беше мъчно да ги знам съвсем сами тук. Но ако можех да съм с тях в там където живях, щях без колебание да остана там. Иначе сега като пак живея на морето от работа нямам въобще време да го видя. Като живях в чужбина повече време прекарвах край него като се връщах тук. Така че всичко е относително...

Морето в случая е равносилно на България! Защото в оригиналния разговор вместо морето е името на града, откъдето е позната ми, но не исках да пиша него. И тъй като е до морето, използвах този символ! А е много ясно,че морето не осмисля живота на позната ми, защото тя 4 години живя точно до море в странство обаче!
Виж целия пост
# 72
Kolkoto i na men da mi e stranno imam- i to mnoogo kwalifizirani kadri-ikonomist,inginer,glawen gotwach...
Napusnacha Germania/UK za da se zawarnat w rodinata
Edinija raboteche w Meryl Lynch i e super spezialist po borsowite dalaweri(Peyooo towa sa kamani w twojta gradina), drugija i sega e w sastojanie da prigotwi da 100 gosti newerijatna wecherja i kakwo ot towa...
Wse pak 3 xubawo 4owek da moge da izbira-rodinata ,prijatelita ili 4ugbina..

Nadjawam se nikoga da ne mi se nalaga da stoja pred tozi izbor
Виж целия пост
# 73
Да, имам познат, на 35-38 г. е. Бил години в САЩ, стигнал е до доста високи постове във фирма за строеж на нефтопроводи. Върнал се, защото не виждал повече развитие за себе си там, в България след присъединяването й към ЕС виждаше повече перспективи, като консултант или друго (аз съм доста далеч от неговата област). Направи ми впечатление, че изглеждаше уверен, спокоен, толерантен. Може би той е нещо като пример за човек, управляващ живота си, както той реши.
Виж целия пост
# 74
Да имам две познати.
Едната беше в Канада роди там детенцето си, започна работа там и продаваше обувки. Тук беше завършила немска гимназия и не помня каква специалност в УНСС. Тя се върна с детенце, а мъж и остана, сега тя има тук страхотна работа и родителите и помагат за детето.

Другата след 9 год живот в Лондон си дойде и сега има бебче, добре е не се оплаква.

Брат ми преди 17 год замина за Германия, издържа 2 год и се върна, каза че не е било за него там.
Виж целия пост
# 75
Аз се върнах да родя детето си тук. Не съм от хората, на  които им стиска да са далеч от близките си в подобни моменти  Tired
Виж целия пост
# 76
Аз нямам много заминали познати, но имам една състудентка, която се върна от Ню Йорк края на миналата година. За 4 години престой беше почнала да се изкачва в работата си, работеше в хотел в Манхатън и се върна. Причината е, че не може да живее далеч от близките си.
Намери си работа бързо, за няколко месеца - шеф на маркетинг-отдел в  голям хотел в Банско.
Виж целия пост
# 77
Да, имам.
Двама се върнаха от Испания и сега се справят добре в България.
Приятел на мъжа ми се върна от Щатите, където работеше доста време на добра позиция. Бързо намери хубава и добре платена работа, даже от няколко места го искаха и можеше да избира.
Моя колежка се върна с мъжа си от Сащ където прекара около година след спечелена зелена карта.
Имам и две съученички, които се върнаха след завършено висше образование във Франция.
Виж целия пост
# 78
Да, от САЩ, Канада и Германия. Става въпрос за високообразовани хора, които и в България живеят достатъчно добре (финансово стабилни). Имам пък познати в Испания, които не искат да си идват. Там са на обща работа и нямат кой-знае какво образование и квалификация за по-добра работа.
Виж целия пост
# 79
Ами имам, съпругът ми, например. Престой- година и половина. Цел- спестяване пари за жилище, която бе постигната.
Тук си намери работа засега, добре платена по нашите стандарти, но зле организирана, по нашенски тертип. Имаме обърнати очи за навън заедно, семейно, с децата, но искаме бебото да стане поне 5-6 годишно.
И други познати имам, от близо и далеч се връщат, някои поемат пак курс за навън, но има и такива, които остават /напр. завърнали се от САЩ/.
Всичко си е до настройка, до възможност да се привикне към чуждата култура и климат /във всякакъв смисъл/, както и до възможност за реализация тук и навън.
Виж целия пост
# 80
Не искам да подклаждам страсти но забелязвам че повечето от завърналите се са сами без деца и семейство  StopКато видиш перспективите и имаш деца се променят нещата. не искам да оцветявам всичко в черно и бяло, но повечето ми познати се вурнаха с цел да се оженят, постояха и обратно набегом.  bouquet
Виж целия пост
# 81
ДА. Имам един Тъп приятел дето се върна след 7 години в щатите............
Там е финансист .. тук взима 900лева и то в София
 Praynig дано му доиде акъла
нещо не може да свикне с бг деиствиителността, но  и не може да преодолее факта, че ще му кажа
" АЗ КАЗАХ ЛИ ТИ  Joy.............."
Виж целия пост
# 82
Не искам да подклаждам страсти но забелязвам че повечето от завърналите се са сами без деца и семейство  StopКато видиш перспективите и имаш деца се променят нещата. не искам да оцветявам всичко в черно и бяло, но повечето ми познати се вурнаха с цел да се оженят, постояха и обратно набегом.  bouquet

Имам семейство. Точно заради това се върнах  Peace
Виж целия пост
# 83
Много интересно, че все от Канада се завръщат хората....не съм живяла там, какво точно не ви е харесало?
Виж целия пост
# 84
Интересно, че все повече хора се прибират.Имаме приятел, който се върна от Щатите след като близо 5 годни беше там и няма намерение да се връща поне за сега.
Виж целия пост
# 85
Дано са единични подобни случаи, но всеки си решава за себе си как да осмисли живота си!

О, моля, стига с тази патетика  Rolling Eyes Морето - България...
Явно единичните случаи са повече, защото тук не съм попаднала на човек, който да реве, че му е мъчно за БГ, включително и аз. И това не е до осмисляне на живота. Ха-ха...
Но пък, като говорим за БГ, говорим с любов...

Много интересно, че все от Канада се завръщат хората....не съм живяла там, какво точно не ви е харесало?
Защото имат очаквания, че Канада е построила комунима. Ама не  е точно така... Някои се разочароват...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия