Какво прави един човек алкохолик? Какво ви тласна към алкохола?

  • 9 044
  • 165
Бих искала да задам тези въпроси и към алкохолиците и към тези, които не са алкохолици. Какви са тези преживявания, душевни състояния, които са тласнали ваши познати/ вас самите към алкохола? Още с първото питие ли се усетихте свързани с алкохола? Като непреодолимо приятно усещане? Или апетитът дойде с пиенето? Усещането за безсмислие на всичко ли ви накара да посегнете към чашката? Или непреодолимото чувство на вина? Слаби хора ли са алкохолиците?/ Слаби хора ли сте?
Виж целия пост
# 1
Нищо не ме тласка към алкохол.
Виж целия пост
# 2
Мен също нищо не ме тласка към алкохола, дори смятам че е гаден на вкус и гори много на гърлото, не знам как хората си го причиняват.
Виж целия пост
# 3
Имам няколко приятели от двата пола, които обичат да пийват и казват, че им е вкусно.
Виж целия пост
# 4
Няма само алкохолици, само наркомани, само комарджии и етц. Има хора, които много лесно се впримчват в усещането да си 'извън този свят', да си в безтегловност, да нямаш проблеми. Както се казва, просто всеки такъв човек избира своя 'дявол'. Но, специално при субстанциите, учените от доста време изследват това, че децата на такива хора са с повишен риск към залитане в същата посока.
Виж целия пост
# 5
Някакви есета ли пишеш?
Виж целия пост
# 6
Не мисля, самата авторка има проблем с алкохола, в първият й пост във форума го пише.

ПП. Аз съм social drinker, както му казват - в компания може да пийна няколко питиета, но сама няма да си сипя, не ме влече.
Виж целия пост
# 7
Употребявам алкохол, но не за да се опияня. Нямам никакво влечение към последното. Пия, защото е вкусен, защото  обогатява усещанията при хранене, защото върви в компания и защото често самото приготвяне си е емоция (ирландско кафе, коктейли, греяна ракия).  Но иначе мога да не пия колкото си искам, нямам влечение, както казах. Даже това лято почти замених бирата с радлер, защото гоня вкуса, не алкохола.
Виж целия пост
# 8
Унаследява се склонността към патологичния алкохолизъм.
Виж целия пост
# 9
Запознай се повече за психологическия механизъм на пристрастяване към алкохол. Има достатъчно инфо в интернет. Подбудите са различни.
При някои хора те са свързани с подсилване на положителните им изживявания, а с други за притъпяване на негативните.
//
Алкохол употребявам единствено, когато ми е добре – здрава съм (ако съм с грип или някаква настинка – забрави), искам да релаксна след работа с чаша вино, или с приятели, да допълня хапване, да си слушам музика, готвя и да виждам красива чаша до мен, често декорирарана и поднесена по определен начин, част от естетиката ми е. Част от долче витата ми е.

В тежки, ключови моменти не мога да близна алкохол, гади ми се от него. Разумът и тялото ми не го желаят. Установих го на няколко пъти при смърт на мои много близки хора. В такива моменти ти казват – пийни едно, за да се успокоиш (или притъпиш болката/шока), точно тогава не мога да пия. Гади ми се само като помириша. Сетивата ми сменят честотите.
//
А какво прави човек алкохолик може да има 897770 причини, както са различни и хората и техните житейски истории.
Виж целия пост
# 10
Голямото  Его и когнитивния  дисонанс прави един човек алкохолик.
Виж целия пост
# 11
Бих искала да задам тези въпроси и към алкохолиците и към тези, които не са алкохолици. Какви са тези преживявания, душевни състояния, които са тласнали ваши познати/ вас самите към алкохола? Още с първото питие ли се усетихте свързани с алкохола? Като непреодолимо приятно усещане? Или апетитът дойде с пиенето? Усещането за безсмислие на всичко ли ви накара да посегнете към чашката? Или непреодолимото чувство на вина? Слаби хора ли са алкохолиците?/ Слаби хора ли сте?
Не пия често, а изпитвам такова желание само когато нещо ме мъчи/депресира. В някои случаи и след тежък, натоварен ден. Според мен за едни е начин да разпуснат ако живота им е натоварен (като това може да е в здравословните рамки), а други го правят за да избягат от реалността, което вече е опасно и води до отклонения. Понякога може и да е само заради усещане, настроение. Важното е да познаваме границите, защото човек изтърве ли ги, положението става необратимо. Аз лично никога не бих се пристрастила, не се пристрастявам към нищо.
Виж целия пост
# 12
Само веднъж в живота си изпих половин чаша шампанско, скъсах се да повръщам и приключих с алкохола завинаги. Други алкохолни напитки не съм опитвала, но ги разпознавам на мирис и са ми отвратителни до една.
Имахме алкохолик в семейството. Всъщност безнадежден алкохолик. Не вярвах, че е възможно да се откажа, тъй като беше придобил всички навици на алкохолика - криене, отричане, агресия и т.н. Като добавим и че е най-безволевия човек, който съм срещала, положението беше отчайващо. Ами имало, начини! Отказа се преди десетина години, като насила го заведоха при специалист, така че щом той успя, то е възможно за всички останали.
Спрете навреме, преди да се обърнете и да видите един съсипан живот и хиляди пропуснати възможности!
Виж целия пост
# 13
Доколкото знам, пристрастяването на алкохола е заради ген. Тоест, ако го нямаш, е по-малко вероятно да се пристрастиш. И понеже не знаеш предварително дали имаш или нямаш този ген, препоръчват да не пробваш, за да не отключиш зависимост.

Аз явно го нямам, а и не ми е приятно да се опиянявам, затова, когато пия алкохол, пия по малко. През живота си съм имала махмърлук веднъж, когато бях на 20 години. Искахме да напием един германец на морето Satisfied и така... беше гадно.
Виж целия пост
# 14
Махмурлукът не е чак толкова от количеството изпит алкохол, колкото от качеството. Това важи за нормално пийване, разбира се, не за безпаметен запой. А иначе аз си имам вградена спирачка - като си стигна границата и ми се отщява да пия повече. Става ми неприятно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия