Ирини Зикидис е публикувала превод на статия във връзка със сериозния проблем с нацизма в украинското управление. Източникът е американски аналитичен център, спонсориран от Сорос. Явно дори и такива хора (Отвореното общество) имат достатъчно разум да не отричат реалността:
https://responsiblestatecraft.org/nazis-in-ukraine-military/?fbc … zyU-Q4rZoH7a-_ghS
Слагам само сухите факти и превод в резюме:
Виж целия пост
https://responsiblestatecraft.org/nazis-in-ukraine-military/?fbc … zyU-Q4rZoH7a-_ghS
Слагам само сухите факти и превод в резюме:
Скрит текст:
Изключително влиятелен американски тинк танк публикува днес кощунствена статия. Официалните спонсори на този тинк танк: George Soros' Open Society Foundations, Charles Koch's Koch Foundation, the Ford Foundation, the Carnegie Corporation of New York, the Rockefeller Brothers Fund, Schumann Center for Media and Democracy. Повтарям - Сорос, Рокфелер, Форд, Кох, Карнеги и т.н.
"Армията на Украйна има реален проблем с нацизма
В стремежа си да деконструират руската пропаганда, западните елити се опитаха да скрият факта, че в редиците на Киев има екстремисти от Третия райх.
Автор: Марта Хавришко | 2 юни 2026 г.
Когато Владимир Путин започна инвазията си в Украйна през февруари 2022 г., той твърдеше, че една от целите му е „денацификацията“ на страната. Кремъл все още използва този наратив като крайъгълен камък на своята военна пропаганда.
Както Украйна, така и Западът реагираха, като категорично отхвърлиха това твърдение като цинична злоупотреба с историята на Холокоста. Политици, медии, учени и образователни институции се втурнаха да доказват, че аргументът на Путин е несъстоятелен.
Но в стремежа си да деконструират руската пропаганда, западните елити създадоха свой собствен пропаганден мит: че в Украйна няма нацисти. Или, че ако има такива, те уж са изолирани и без никакво влияние.
Тази фикция изискваше "избелването" на „Азов“ – подразделение, основано през 2014 г. от неонацистката група „Патриот на Украйна“ под ръководството на Андрий Билецки. „Азов“ стана печално известен с екстремистката си идеология, нацистката символика и обвиненията във военни престъпления в Донбас. През 2018 г. Конгресът на САЩ забрани на групата да получава американско оръжие, финансиране или обучение.
След пълномащабното нахлуване на Русия това клеймо изчезна почти за една нощ. Киев преопакова „Азов“, отделяйки най-радикалните елементи в ново формирование – 3-та щурмова бригада. Западните медии я ребрандираха и оневиниха. Езикът на „дерадикализацията“ и „деполитизацията“ стана широко приет. Поставянето под въпрос на този наратив се превърна в табу и беше етикетирано като „руска пропаганда“. Резултатът е култура на умишлено мълчание.
Още по-поразително е нормализирането на самата нацистка символика. Официалните украински военни канали и основните медии редовно публикуват изображения на войници, носещи свастики, инсигнии на Вафен-СС и емблеми, свързани с неонацистки групи като Combat 18 и Misanthropic Division. Това вече не се третира като скандално. То е нормализирано.
Най-тревожното от всичко е, че някои украински военни части са включили символи, свързани с нацизма, в официалните си емблеми.
Крайната десница и украинската военна култура
Много украински военни части, използващи нацистки символи, се ръководят от мъже, формирани от „Азов“ и крайнодясната среда около него. Такъв например е Александър Кравцов, известният командир на подразделението „Мечките“ (Ведмеди), което беше част от „Азов“. Тялото му е покрито с нацистки татуировки, включително числото 1488 – препратка към лозунга от „14-те думи“ на защитниците на бялото превъзходство, измислен от Дейвид Лейн, и кодирания поздрав „Хайл Хитлер“ („H“ е осмата буква в азбуката). На гърдите му е татуирано мотото на СС: „Моята чест се нарича вярност“. Той превърна този лозунг в мото на собствената си част. Светкавиците на СС станаха част от официалните ѝ инсигнии.
(изборени са множество примери)
Използването на нацистки символи в украинската армия не е просто естетически проблем. То е морален, политически, исторически и правен проблем.
Първо, то представлява форма на исторически ревизионизъм и постепенна реабилитация на самия нацизъм – директно предизвикателство към следвоенния западен консенсус, изграден върху паметта за Втората световна война.
Това също така осквернява паметта на жертвите на нацизма в Украйна: 1,5 милиона евреи, избити по време на Холокоста, заедно с милиони славяни, военнопленници, роми, психично болни, принудителни работници и безброй други, погълнати от машината за расово изтребление и експлоатация.
Второ, проблемът не е само исторически. Той е дълбоко съвременен. Всяка руна на СС, Черно слънце или Вълча кука, показвани от украински войници, дават на Кремъл поредната пропагандна победа. Руските пропагандисти няма нужда да си измислят въображаеми нацисти в Киев. Те просто посочват емблемите, носени открито от някои от най-прославяните военни части на Украйна – включително формирования, определяни като „елитни“, като 3-та щурмова бригада.
Трето, налице е и крещящо правно противоречие. Като използват открито нацистки символи, тези части нарушават собствените закони за паметта на Украйна от 2015 г., които изрично забраняват пропагандата на нацисткия режим и публичното използване на неговите символи. Законът описва подобни действия като обида към паметта на милиони жертви и предвижда наказания до пет години затвор.
Въпреки това никой не бива съдебно преследван. Защо?
Защото правителството на Зеленски – и самият президент Володимир Зеленски като главнокомандващ – сключиха политическа сделка с крайната десница. От 2022 г. насам крайнодесни активисти и мрежи наводниха сектора за сигурност и отбрана. В условията на тотална война и хроничен недостиг на хора този съюз стана политически удобен, може би дори неизбежен. Сега той се утвърждава стабилно.
Държавата зависи от радикализираните военни формирования заради живата сила и ефективността им на бойното поле. Крайната десница, от своя страна, получава легитимност, оръжие, влияние и институционална защита. Това, което възникна от военна необходимост, се превръща във взаимна зависимост.
Западните партньори на Украйна сключиха своя собствена сделка. Те също зависят от украинската жива сила, за да отслабят Русия. И затова те толерират екстремистите в украинските въоръжени сили, докато тези екстремисти продължават да се бият. Нещо повече, те до голяма степен запазват мълчание за идеологията и символите, защото признаването им би означавало да се приеме една неудобна истина – че неонацисткият проблем в Украйна не е просто измислица на Кремъл."
"Армията на Украйна има реален проблем с нацизма
В стремежа си да деконструират руската пропаганда, западните елити се опитаха да скрият факта, че в редиците на Киев има екстремисти от Третия райх.
Автор: Марта Хавришко | 2 юни 2026 г.
Когато Владимир Путин започна инвазията си в Украйна през февруари 2022 г., той твърдеше, че една от целите му е „денацификацията“ на страната. Кремъл все още използва този наратив като крайъгълен камък на своята военна пропаганда.
Както Украйна, така и Западът реагираха, като категорично отхвърлиха това твърдение като цинична злоупотреба с историята на Холокоста. Политици, медии, учени и образователни институции се втурнаха да доказват, че аргументът на Путин е несъстоятелен.
Но в стремежа си да деконструират руската пропаганда, западните елити създадоха свой собствен пропаганден мит: че в Украйна няма нацисти. Или, че ако има такива, те уж са изолирани и без никакво влияние.
Тази фикция изискваше "избелването" на „Азов“ – подразделение, основано през 2014 г. от неонацистката група „Патриот на Украйна“ под ръководството на Андрий Билецки. „Азов“ стана печално известен с екстремистката си идеология, нацистката символика и обвиненията във военни престъпления в Донбас. През 2018 г. Конгресът на САЩ забрани на групата да получава американско оръжие, финансиране или обучение.
След пълномащабното нахлуване на Русия това клеймо изчезна почти за една нощ. Киев преопакова „Азов“, отделяйки най-радикалните елементи в ново формирование – 3-та щурмова бригада. Западните медии я ребрандираха и оневиниха. Езикът на „дерадикализацията“ и „деполитизацията“ стана широко приет. Поставянето под въпрос на този наратив се превърна в табу и беше етикетирано като „руска пропаганда“. Резултатът е култура на умишлено мълчание.
Още по-поразително е нормализирането на самата нацистка символика. Официалните украински военни канали и основните медии редовно публикуват изображения на войници, носещи свастики, инсигнии на Вафен-СС и емблеми, свързани с неонацистки групи като Combat 18 и Misanthropic Division. Това вече не се третира като скандално. То е нормализирано.
Най-тревожното от всичко е, че някои украински военни части са включили символи, свързани с нацизма, в официалните си емблеми.
Крайната десница и украинската военна култура
Много украински военни части, използващи нацистки символи, се ръководят от мъже, формирани от „Азов“ и крайнодясната среда около него. Такъв например е Александър Кравцов, известният командир на подразделението „Мечките“ (Ведмеди), което беше част от „Азов“. Тялото му е покрито с нацистки татуировки, включително числото 1488 – препратка към лозунга от „14-те думи“ на защитниците на бялото превъзходство, измислен от Дейвид Лейн, и кодирания поздрав „Хайл Хитлер“ („H“ е осмата буква в азбуката). На гърдите му е татуирано мотото на СС: „Моята чест се нарича вярност“. Той превърна този лозунг в мото на собствената си част. Светкавиците на СС станаха част от официалните ѝ инсигнии.
(изборени са множество примери)
Използването на нацистки символи в украинската армия не е просто естетически проблем. То е морален, политически, исторически и правен проблем.
Първо, то представлява форма на исторически ревизионизъм и постепенна реабилитация на самия нацизъм – директно предизвикателство към следвоенния западен консенсус, изграден върху паметта за Втората световна война.
Това също така осквернява паметта на жертвите на нацизма в Украйна: 1,5 милиона евреи, избити по време на Холокоста, заедно с милиони славяни, военнопленници, роми, психично болни, принудителни работници и безброй други, погълнати от машината за расово изтребление и експлоатация.
Второ, проблемът не е само исторически. Той е дълбоко съвременен. Всяка руна на СС, Черно слънце или Вълча кука, показвани от украински войници, дават на Кремъл поредната пропагандна победа. Руските пропагандисти няма нужда да си измислят въображаеми нацисти в Киев. Те просто посочват емблемите, носени открито от някои от най-прославяните военни части на Украйна – включително формирования, определяни като „елитни“, като 3-та щурмова бригада.
Трето, налице е и крещящо правно противоречие. Като използват открито нацистки символи, тези части нарушават собствените закони за паметта на Украйна от 2015 г., които изрично забраняват пропагандата на нацисткия режим и публичното използване на неговите символи. Законът описва подобни действия като обида към паметта на милиони жертви и предвижда наказания до пет години затвор.
Въпреки това никой не бива съдебно преследван. Защо?
Защото правителството на Зеленски – и самият президент Володимир Зеленски като главнокомандващ – сключиха политическа сделка с крайната десница. От 2022 г. насам крайнодесни активисти и мрежи наводниха сектора за сигурност и отбрана. В условията на тотална война и хроничен недостиг на хора този съюз стана политически удобен, може би дори неизбежен. Сега той се утвърждава стабилно.
Държавата зависи от радикализираните военни формирования заради живата сила и ефективността им на бойното поле. Крайната десница, от своя страна, получава легитимност, оръжие, влияние и институционална защита. Това, което възникна от военна необходимост, се превръща във взаимна зависимост.
Западните партньори на Украйна сключиха своя собствена сделка. Те също зависят от украинската жива сила, за да отслабят Русия. И затова те толерират екстремистите в украинските въоръжени сили, докато тези екстремисти продължават да се бият. Нещо повече, те до голяма степен запазват мълчание за идеологията и символите, защото признаването им би означавало да се приеме една неудобна истина – че неонацисткият проблем в Украйна не е просто измислица на Кремъл."
пълна боза, като Кобилкина ама на политически теми. 
