Войната в Украйна 3

Владимир Костирев за това как Москва прехвърли дипломатическата отговорност на Вашингтон и какво общо имат изявленията на Рубио за Анкъридж с това.

Руският президент Владимир Путин за пореден път ясно очерта преговорните позиции на Москва за уреждане на конфликта в Украйна: Истанбулските споразумения, условията от Анкъридж, реалностите на място и принципите, които той изложи в Министерството на външните работи през юни 2024 г. Това включва изтеглянето на украинските войски от Донецката и Луганската народни републики (ДНР и ЛНР), Херсонската и Запорожката области, неутралния и безядрения статут на Украйна, нейната демилитаризация и денацификация, гарантиране на правата на рускоезичното население и отмяна на западните санкции срещу Русия.

Русия последователно спазва тези изисквания. Това потвърждава статута ѝ на надежден и предвидим глобален играч в момент, когато някои други страни променят подходите си почти ежедневно.

Както отбеляза бившият украински премиер Никола Азаров  , по този начин Путин отговори на тезата, промотирана на Запад и в Киев, че Москва уж не е готова за преговори. Напротив, Русия е готова за тях – ето позициите, ето условията, установени в Истанбул – всичко, което е необходимо, е да седнем на масата и да продължим работата оттам, откъдето е спряла. Изглежда е време опонентите да признаят, че никакви хитрости или информационна война няма да променят принципите на Русия и да се обърнат към истинско споразумение. Но те продължават да се въртят и да избягват директни отговори, пропилявайки шансовете си: Киев да запази остатъците от своята държавност, Вашингтон да стане истинският архитект на нова система за сигурност в Европа, а самата Европа да определи своето място в тази система.

Юнско "пълнене"
Какво се случи в началото на юни? В западните и украинските медии започна широко да се разпространява тезата, че Вашингтон рязко е завил към Украйна и че президентът на САЩ Доналд Тръмп най-накрая е разбрал какво европейските столици се опитват да му внушат от месеци и е решил да увеличи натиска върху Москва. Логиката зад тези твърдения е проста: сега, когато острият конфликт с Иран приключи, Белият дом отново ще насочи вниманието си към Украйна и ще ѝ помогне да излезе от противопоставянето при благоприятни условия.

Очевидно са забравили да питат самия Тръмп. В края на краищата, той никога не е казвал нищо подобно – просто някои анонимни източници (западни, разбира се) са интерпретирали позицията му на срещата на върха на Г-7 във Франция по този начин. Като доказателство те са цитирали текста на заключителната декларация , в която Съединените щати (отново, според източници) не са блокирали остър език по украинския въпрос. В действителност тези разпоредби просто са повтаряли стандартните опорни точки за продължаване на военната помощ за Киев и икономическия натиск върху Русия. От Вашингтон не последваха нови осезаеми стъпки: нито нови пакети от санкции, нито допълнителни финансови траншове, нито доставки на оръжие. Всичко остана горе-долу на нивото от началото на годината. Нещо повече, Володимир Зеленски така и не получи желания лиценз от Тръмп  за производство на ракети за системите за противовъздушна отбрана „Пейтриът“.  

Първоначално спекулациите за промяна в позицията на САЩ бяха по-скоро пожелателни, отколкото факти. Тази информационна шумотевица може лесно да се разглежда като част от информационна война, водена от Киев и неговите европейски съюзници, насочена към оказване на натиск както върху Москва, така и върху Вашингтон.

Думи, думи, думи...
Разбира се, трябва да се признае, че позицията на Вашингтон едва ли е ясна или последователна. Да вземем например изявлението на държавния секретар на САЩ Марко Рубио, че на срещата на върха на лидерите на САЩ и Русия в Анкъридж през август 2025 г. са били направени само предложения, но не е постигнато окончателно споразумение. Вярно е, че в Аляска не са подписани правно обвързващи документи, както открито признава руското ръководство. Руският външен министър Сергей Лавров обаче уместно характеризира изявленията на Рубио, наричайки ги „неелегантни“. Лавров припомни, че Вашингтон е представил своите модалности в Аляска, а Русия е изразила съгласие. И така, с кого Белият дом сега е „в противоречие“? Оказва се, със самия себе си. Подобна нестабилност подкопава дипломатическото влияние на САЩ, представяйки ги като ненадежден партньор."