Войната в Украйна 3

Почти всички бяха с жилетки от пике и със сламени гарсонетки. Някои дори носеха шапки от потъмняла панамска слама. И, разбира се, всички бяха с пожълтели колосани яки, от които стърчаха космати кокоши шии. Тук, при стол № 68, дето по-рано се помещаваше прочутото кафене „Флорида“, се събираха отломките на довоенния търговски Черноморск: търговски посредници, останали без собствени кантори, комисионери, посърнали поради липса на консигнации, житарски агенти, изветрели счетоводители и всякаква сбирщина. Едно време те се събираха тук, за да сключват сделки. Сега ги теглеше насам, на слънчевия ъгъл, дългогодишният навик и необходимостта да почешат старите си езици. Те четяха всекидневно московската „Правда“ — местната преса не зачитаха — и всичко, което ставаше по света, старците разглеждаха като прелюдия към обявяването на Черноморск за свободен град. Едно време, преди сто години, Черноморск наистина е бил свободен град и това било толкова весело и доходно, че легендата за „портофранко“ и досега още хвърляше златен блясък върху светлия ъгъл до кафене „Флорида“.

— Четохте ли за конференцията по разоръжаването? — обръщаше се една жилетка от пике към друга жилетка от пике. — Речта на граф Бернсторф.

— Бернсторф е умна глава! — отговаряше запитаната жилетка с такъв тон, сякаш бе убедена в това от дългогодишно познанство с графа. — А вие четохте ли каква реч е произнесъл Сноуден на едно събрание на избирателите в Бирмингам, тази цитадела на консерваторите?

— Че какво да говорим… Сноуден е умна глава! Слушайте, Валиадис — обръщаше се той към трети старец с панама. — Какво ще кажете за Сноуден?

— Ще ви кажа откровено — отвръщаше панамата, — не си туряйте пръста в устата на Сноуден. Лично аз не бих турил моя.

И без ни най-малко да се смущава, че Сноуден за нищо на света не би позволил на Валиадис да пъхне пръста си в устата му, старецът продължаваше.

— Но каквото и да говорим, аз ще ви кажа откровено, Чембърлейн все пак е умна глава.

Жилетките от пике вдигнаха рамене. Те не отричаха, че и Чембърлейн е умна глава. Но най-много се радваха на Бриан.

— Бриан! — говореха те с жар. — Това се казва умна глава. Той със своя проект за Паневропа…

— Ще ви кажа откровено, мосю Фунт — шепнеше Валиадис, — всичко е наред. Бенеш вече се е съгласил за Паневропа, но знаете ли при какво условие?

Жилетките от пике се събраха по-близо и източиха кокоши шии.

— При условие Черноморск да бъде обявен за свободен град. Бенеш е умна глава. Нали той трябва да пласира някому своите селскостопански оръдия? Ето ние ще ги купуваме.

При това съобщение очите на старците светнаха. Години наред вече на тях им се искаше да купуват и продават.

— Бриан е умна глава! — рекоха те с въздишка. — Бенеш също е умна глава.

Когато Остап се сепна от своите мисли, той видя, че здраво го държи за пеша на сакото непознат старец със смачкана сламена шапка и мазна черна панделка на нея. Прикачената му връзка се беше изкривила настрана и медното копче гледаше право към Остап.

— Аз ви казвам — викаше старецът на ухото на великия комбинатор, — че Макдоналд няма да се хване на тази въдица! Той няма да се хване на тази въдица! Чувате ли?

Остап отбутна с ръка кипналия старец и се измъкна от тълпата.

— Хувър е умна глава! — долетя подире му. — И Хинденбург е умна глава!