Войната в Украйна 3

Пред орки как иначе освен със сила.

Едно е да пътуваш и да гледаш какво е при онези, другите, друго е да видиш как се променя живота на твои близки хора, с които вчера сте тръгнали от едно и също положение. Има и много исторически примери за руски бунтове след запознаване на техни хора с по-свободна Европа.

Подготовката за война не е желание за война.
Тя е отговорност към мира,


Ако от нас не зависи дали Путин ще продължи
ескалацията и никой в света не може да го
принуди да се откаже от агресията, тогава
големият въпрос не е дали България ще
участва във война. Ние нямаме намерение да
нападаме никого - нито сами, нито като част от
ЕС или НАТО


Истинският въпрос е друг: как да подготвим
България, така че да може да се защити, ако
Русия ни нападне или просто ескалира атаките
си и премине в териториални води и на сушата.
Както междувпрочем вече го прави


Това означава силна армия, но и нещо, за което
почти не се говори-боеспособен резерв
редовна подготовка на резервистите и
работеща система за гражданска защита.
Включително преглед на военновременни
планове.


Знаете ли къде е най-близкото до вас
бомбоубежище? Знаете ли как да постъпите при
ракетна или дронова атака? Има ли система,
която ще ви предупреди навреме? Подготвени
ли са местните власти, болниците и службите за
реакция при извънредна ситуация?


Това не са въпроси за подготовка на война,
Това са въпроси за защитата на човешкия
живот.
Да твърдиш, че самата подготовка за отбрана
рзначава подготовка за война, както внушава
Радев, е кощунство спрямо хората, чийто живот
и сигурност държавата е длъжна да защитава,


Историята показва, че най-високата цена се
плаща, когато подготовката е отлагана до
последния момент. Когато заплахата вече е
непосредствена, времето за изграждане на
способности може да е изчерпано


Ако Русия не ни нападне, няма да загубим нищо
от това, че сме подготвени. Ще имаме по-добре
обучен резерв, по-защитено население, поч
работещи служби и по-устойчива държава.


Но ако Русия ни нападне, а ние не сме
подготвени, цената може да бъде измерена в
човешки животи и щети, които трудно можем
да изчислим


Затова България има нужда не от политическо
снишаване и пожелателен мир, каквито
проповядва Радев, а от силна отбрана,
надеждни съюзници и истинска гражданска
защита.


Или предпочитате да слушате Радев и да не
забелязваме войната, да не правим нищо, като
эставим съдбата си в ръцете на Путин, който
нямаше да напада никой, а нападна поне
четири държави


Мирът не се гарантира с надеждата, че
агресорът ще ни подмине. Мирът се защитава с
готовност да не му позволим да ни пречупи

stefi2005, кой ти пречи да се запишеш на курсове по Гражданска отбрана?

Моите деца за резервисти никъде не ги давам, допринасят за общоевропейската ни сигурност по друг начин. А аз съм прекалено възрастна за курсове.

Черна станция, този теза със сравненията ми изглежда като нещо взето от съвременен аналог на "Работническо дело". Само че Желязна завеса доскоро и дълго време нямаше, та донякъде това обяснение си изгуби чара.

Путин много вероятно е с угро-фински корени, предците му са от Тверска област, от места, населени с тверски карелци.
Може би затова така неистово се опитва да изкара всичките руснаци славяни.

https://karelinform.ru/news/2026-05-26/issledovateli-uvideli-karelskiy-sled-v-rodoslovnoy-vladimira-putina-5604285?utm_source=google.com&utm_medium=organic&utm_campaign=google.com&utm_referrer=google.com

Как си представяш  този компромис? Русия години наред се опитва да събори украинската държава по всякакъв начин, накрая и с война, защото Путин го е страх НАТО да не го нападне ли?
Ето, четвърта година война в Украйна и НАТО не напада Русия, въпреки всичките провокации и към страни-членки, особено в последните месеци,  ами то е притеснително какво още мисли да прави Путин, че да иска  буфери и обезоръжени територии около Русия, какви намерения има?

Взаимоприемлив компромис явно означава другите да правят отстъпки и компромиси, но не и Русия.
Русия какви гаранции за сигурност дава? Не само на Украйна, а на всички? Защото предвид всички провокации из цяла Европа не знам вече какво може да се очаква от Русия.

Щом Путин сънува  натовски кошмари,  държавата с най-голяма територия на планетата може да отдели от своята територия буферни зони, а не да иска всички дребни около нея да отстъпват. Май не е обаче тук ключът от бараката.

Ако тази система за глобална и европейска сигурност бъде сложена на масата за преговори и част от нея наистина са исканията за връщане на границите с НАТО от преди 1997 г., ние къде сме в тази европейска и глобална система? Родните миролюци какво смятат за това? Това взаимоизгоден компромис ли е за нас конкретно?

Няма такова искане. Има отдръпване на военната инфраструктура  до границите от 1997 и на съюзническите войски /такива при нас, в България, има 1000 души, Многонационалната бойна група на НАТО /. 20 000 има общо в балтийските и Полша. Полша и без тези 10 000 има от най-големите армии в НАТО - 200 000 души/. Естествено, няма искане някоя от страните да излиза от НАТО или да не въоръжава себе си, или да не увеличава армията си.

Това искане и преди няколко дни пак го разпространиха, явно не отстъпват от него.

Никак не вярвам, че заради страшното НАТО Путин нападна Украйна, но пък що по време на преговори да не поиска още и още, направо буферни държави, от вси страни да е Белорус.
На мен исканията на Путин ми мязат на нещо, нарочно сложено на масата, за да не бъде прието със сигурност. Никакво реално желание няма за спиране на войната.

Има яко шарани, които продължават да твърдят, че заради НАТО е войната в Украйна. Интересно защо не нападна Финландия и Швеция, които се присъединиха, а те са стратегически по-близо до Москва и Санкт Петербург.

Въпросът е да се устиска докато Тръмп вече не е фактор. След това въртенето през глава по нанадолното ще е скоростно и необратимо за путин и неговата русия. И ще е празник за света. За цивилизования свят. Дано ние тогава все още сме част от него. Че като гледам червните клоуни, които ни управляват, не е много сигурно.

Стратегически, разбира се, Москва е най близо до границата с Украйна. А и искането за неприемане на нови членове се разпространява само върху бившите съветски републики.

Финландия - Санкт Петербург = 150 км и оттам Москва е на 500 километра. Двата основни града, на които се крепи целия руски цирк