Джу, сигурно е аз ще съм пред тази дилема един ден...мъчно да ми е, ех, нашите верни другарчета..... 
Виж целия пост
Налагало ли ви се е да приспите кучето си ???
- Публикувана: 2 март 2007, 09:26 ч.
- Последно мнение: 3 март 2007, 22:24 ч.
# 16
2 март 2007, 10:14 ч.
махнаме котката си, защото подивя и започна да напада жестоко. гледахме го осем години, спяхме в едно легло... вариантите бяха или да го пуснем навън, или да го приспим. майка ми го дала на ветеринарят, който я уверил, че ще го заведе някъде да го пусне. ако го е направил - сигурна съм , че за максимум 10- дни е умрял. или може да го е взел за храна на някоя змия. незнам. още не мога да си го простя. но просто нямаше начин да го държим в такова състояние в къщи. и сега незная как бих постъпила, ако ми се наложи да избирам. 
няма да взимам повече животни. да умре от болест също е много, ама много гадно /и това ми се е случвало/. но да решиш ти е отвратително и ще ме гризе сигурно цял живот /нищо, че става въпрос за котка/
Виж целия пост
вариантите бяха или да го пуснем навън, или да го приспим. майка ми го дала на ветеринарят, който я уверил, че ще го заведе някъде да го пусне. ако го е направил - сигурна съм , че за максимум 10- дни е умрял. или може да го е взел за храна на някоя змия. незнам. още не мога да си го простя. но просто нямаше начин да го държим в такова състояние в къщи. и сега незная как бих постъпила, ако ми се наложи да избирам. няма да взимам повече животни. да умре от болест също е много, ама много гадно /и това ми се е случвало/. но да решиш ти е отвратително и ще ме гризе сигурно цял живот /нищо, че става въпрос за котка/ 
# 17
2 март 2007, 10:16 ч.
Никога няма да ми е мирна душата, никога !!!
Не си мислете, че не я обичам. Обичам я
страшно много. Миналата година й направиха
операция за отстраняване на тумори на опашката и в устата.
Един месец всеки ден я водих на промивки и дренажи.
Паспорта й е изряден - една ваксина не липсва.
Всеки месец й давах хапчета за глисти и тения и
е къпана всяка седмица !!! Дори й направихме
дървено легло и на него с големи букви пишеше ЧАРА !
Всяка зима една печка си работеше за нея, да не й е студено нощем.
Сега горе е пуснат маслен радиатор. Яде най-хубавата храна.
Просто вече и тя се мъчи и ние. Не виждам алтернатива.
Ако вие се сещате - предложете
Виж целия пост
Съжалявам за кучата ти, Джулиана, но не виждам алтернатива. Приспи животината да са ви мирни душите.
Никога няма да ми е мирна душата, никога !!!
Не си мислете, че не я обичам. Обичам я
страшно много. Миналата година й направиха
операция за отстраняване на тумори на опашката и в устата.
Един месец всеки ден я водих на промивки и дренажи.
Паспорта й е изряден - една ваксина не липсва.
Всеки месец й давах хапчета за глисти и тения и
е къпана всяка седмица !!! Дори й направихме
дървено легло и на него с големи букви пишеше ЧАРА !
Всяка зима една печка си работеше за нея, да не й е студено нощем.
Сега горе е пуснат маслен радиатор. Яде най-хубавата храна.
Просто вече и тя се мъчи и ние. Не виждам алтернатива.
Ако вие се сещате - предложете
# 18
2 март 2007, 10:20 ч.
Да, налаголо ми се е за котка.Нямаше шансове да оцелее.Много тъжно. Много сълзи.И досега си спомням как ме гледаше.
Съжалявам, че трябва да вземеш такова решение.
Виж целия пост
Съжалявам, че трябва да вземеш такова решение.
# 19
2 март 2007, 10:25 ч.
Наложи се да преспим котката, която е на 15 години. Беше ни мъчно и все ощи ни е, но така се налагаше по добре ли ще бъде ако я оставим да се мъчи. Имам и куче което е на 10 години и преди месец го оперираха от тумор на щитовидната жлеза, доктора каза че ако се окаже злокачествен изхода ще е само един. Много ми е мъчно и за него какво ще стане и дано имаме възможност да му се порадваме още няколко годинки. Не те виня и ако това е изхода направи го защото и ти да се мъчиш и животното 
Виж целия пост
# 20
2 март 2007, 10:25 ч.
Да, минахме през това.
Приспиването за мен е приемливо решение само ако животното е неизлечимо болно и така му се спестяват мъките и агонията.
Доколкото разбрах твоето куче само е старо и се изпуска.
Като толкова ти пречи,пусни го навън да си изживее дните свободно.
Другото според мен е ... убийство!
Дадох ти мнение, но не и подкрепа, съжалявам!
Виж целия пост
Приспиването за мен е приемливо решение само ако животното е неизлечимо болно и така му се спестяват мъките и агонията.
Доколкото разбрах твоето куче само е старо и се изпуска.
Като толкова ти пречи,пусни го навън да си изживее дните свободно.
Другото според мен е ... убийство!
Дадох ти мнение, но не и подкрепа, съжалявам!
# 21
2 март 2007, 10:42 ч.
Скъпа Джулиана,
моето мнение е че трябва да я приспиш.Взела си най-правилното решение,така трябва.Ще спестиш на животинката мъките,това е най-важното.Не бива да се обвиняваш нито за секунда,няма за какво.
Тя ще бъде добре в един по-хубав свят,в който аз вярвам.Да,ще те боли.Да,ще плачеш и вероятно ще се обвиняваш.Но това е най-добрия вариант,защото помисли би ли си простила да я гледаш как се мъчи и да я оставиш да умре в агония....
Виж целия пост
моето мнение е че трябва да я приспиш.Взела си най-правилното решение,така трябва.Ще спестиш на животинката мъките,това е най-важното.Не бива да се обвиняваш нито за секунда,няма за какво.
Тя ще бъде добре в един по-хубав свят,в който аз вярвам.Да,ще те боли.Да,ще плачеш и вероятно ще се обвиняваш.Но това е най-добрия вариант,защото помисли би ли си простила да я гледаш как се мъчи и да я оставиш да умре в агония....
# 22
2 март 2007, 10:44 ч.
Карен как бих могла да я пусна навън ???
Та това е равносилно на още по-голямо
престъпление
Куче живяло 12 години в дом и аз да го пусна ???
Не проумявам
Виж целия пост
Та това е равносилно на още по-голямо
престъпление
Куче живяло 12 години в дом и аз да го пусна ???
Не проумявам
# 23
2 март 2007, 10:54 ч.
Наложи ни се преди време... Никой не можа да вземе такова решение...
Куча си умря малко по-късно...
И до сега имаме угризения, че не и спестихме мъките...
Виж целия пост
Куча си умря малко по-късно...
И до сега имаме угризения, че не и спестихме мъките...
# 24
2 март 2007, 10:59 ч.
Преди година и половина приспахме кучето ми - беше на 14 години и както си беше жизнено и весело за един месец просто грохна, вече не можеше да ходи, изпускаше се непрекъснато.... лекарите казаха, чи могат да му бият разни инжекции, с които само да продължат агонията, но не и да го вдигнат на крака. Предпочетохме тогава да го приспим за да не се мъчи.
Но не бих приспала куче, което просто е старо, още повече, че ти е било другарче. Няма ли вариант да го дадеш на майка, свекърва или някой друг близък, при който ще можеш често да го посещаваш?
Виж целия пост
Но не бих приспала куче, което просто е старо, още повече, че ти е било другарче. Няма ли вариант да го дадеш на майка, свекърва или някой друг близък, при който ще можеш често да го посещаваш?
# 25
2 март 2007, 11:02 ч.
Да, преди 3 години се наложи да приспя любимото си куче, което живя с нас 13 години!!! Последната година претърпя 3 операции, направи и тежък диабет. Ако не виждах как се мъчи всеки ден бях готова да с егрижа за нея колкото години трябва, само и само да бъде с нас. Взех решението и много бързо го реализирах, защото ако бях оставила време за размисъл, може би щях д асе откажа...
Заведох я лично аз /не казах на родителите ми, за да им спестя допълнителен стрес/ и бях до нея когато й пуснаха системата Бях се разбрала с доктора да организира есхумацията й и всъщност в кабинета му се сбогувах с нея, т.е. спестих си още по-драматичната част по погребване и т.н.
и до ден днешен в семейството мислим и ни е мъчно за нея, като за човек, член от семейството...
Виж целия пост
Заведох я лично аз /не казах на родителите ми, за да им спестя допълнителен стрес/ и бях до нея когато й пуснаха системата
Бях се разбрала с доктора да организира есхумацията й и всъщност в кабинета му се сбогувах с нея, т.е. спестих си още по-драматичната част по погребване и т.н. и до ден днешен в семейството мислим и ни е мъчно за нея, като за човек, член от семейството...
# 26
2 март 2007, 11:02 ч.
Джулиана, намери й стопани! Аз не бих я приспала, по причините които описваш. Аз също имам проблеми с моето куче. И той е вече стар, прави бели, абе ад е... но аз си се ядосвам и нищо не мога да направя. Държа си го, не мога да намеря други стопани. Мислила съм си, че се мъчи, в смисъл, че откакто имаме дете не му обръщаме необходимото внимание, но от друга страна той ще страда за нас, за детето... ако е при други хора. В твоята ситуация, обаче се налага кучето са не е у вас.. Намери й стопани... нека животинката си изживее това дето й е отредено без да се мъчи. Вярвам, че ще се намерят хора да я гледат. Взимали сме решение за приспиване на куче, и пак бих го взела, когато става дума за безнадеждно болно и страдащо животно!
Каква порода е?
Виж целия пост
Каква порода е?
# 27
2 март 2007, 11:16 ч.
Да, направихме го миналото лято една седмица преди да навърши 17 години. Кучето беше ужасно болно, нямаше никаква надежда, мъчеше се много. Преживях го тежко и продължавам да се обвинявам. Не е лесно решение.
Виж целия пост
# 28
2 март 2007, 12:00 ч.
. Никога не бих сложила край на живота на животно. Нито на човек. Не съм им го дала и не мога да им го взема - така разсъждавам. Всичките ми животни са живели съвсем свободно и са умирали достойно. До последно сме се грижили за всяко от тях. Не го разбирам това с инжекциите, а една приятелка, дето нямаше пари да си приспи кучето един ден взе, че си го удуши 
. Душила го в продължение на един час. От любов - да не се мъчело. За мен това е проява на егоцентризъм - когато вече не ти трябва - приспиваш го. Да не ти цапа, да не ти създава грижи... Да не те притеснява с болката си.
Съветът ми е, ако не можеш повече да се грижиш за него - намери му други стопани, най-добре на село, с дворче. Може пък кучето да разцъфти при новите условия...
Виж целия пост
Джулиана, намери й стопани!
. Никога не бих сложила край на живота на животно. Нито на човек. Не съм им го дала и не мога да им го взема - така разсъждавам. Всичките ми животни са живели съвсем свободно и са умирали достойно. До последно сме се грижили за всяко от тях. Не го разбирам това с инжекциите, а една приятелка, дето нямаше пари да си приспи кучето един ден взе, че си го удуши . Душила го в продължение на един час. От любов - да не се мъчело. За мен това е проява на егоцентризъм - когато вече не ти трябва - приспиваш го. Да не ти цапа, да не ти създава грижи... Да не те притеснява с болката си. Съветът ми е, ако не можеш повече да се грижиш за него - намери му други стопани, най-добре на село, с дворче. Може пък кучето да разцъфти при новите условия
...
# 29
2 март 2007, 12:13 ч.
Взимала съм такова решение да, винаги сме гледали животни и винаги ми е било трудно да го взема. Приспахме прекрасното ни пуделче Джери, едва на 6 месеца, тъй като беше болно от гана, предадена му от майка му и нямаше шанс да оцелее . Приспахме едната ни котка, когато някой идиот я беше изритал така в гръбначния стълб, че й го беше счупил и беше парализирана изцяло, държах я докато подейства упойката и се сбогувах с нея
Отказахме да приспим едната ни котка, която беше получила перитонит и в рамките на една седмица претърпя три операции, лекарите я бяха отписали, но баба Мола оживя и до ден днешен е жива на достополетните 17 години
Така че Джул, в твоя случай аз не бих си приспала кучето, не мога. Наистина потърси и други стопани, сложи и памперс щом се изпуска, трябва да направиш дупка за опашката да не и пречи. Съжалявам не ти помагам, но просто за мен смисълът на евтаназията е да помогнеш на някой, който няма шанс да си отиде с по-малко болка, а не да си спестиш неудобството и дискомфорта
Виж целия пост
. Приспахме едната ни котка, когато някой идиот я беше изритал така в гръбначния стълб, че й го беше счупил и беше парализирана изцяло, държах я докато подейства упойката и се сбогувах с нея Отказахме да приспим едната ни котка, която беше получила перитонит и в рамките на една седмица претърпя три операции, лекарите я бяха отписали, но баба Мола оживя и до ден днешен е жива на достополетните 17 години
Така че Джул, в твоя случай аз не бих си приспала кучето, не мога. Наистина потърси и други стопани, сложи и памперс щом се изпуска, трябва да направиш дупка за опашката да не и пречи. Съжалявам не ти помагам, но просто за мен смисълът на евтаназията е да помогнеш на някой, който няма шанс да си отиде с по-малко болка, а не да си спестиш неудобството и дискомфорта
Препоръчани теми