Все пак 12 години не е чак толкова много и кучето не е в дълбока старост.
Възстаричко си е- 12х7=84 човешки години
Налагало ли ви се е да приспите кучето си ???
- Публикувана: 2 март 2007, 09:26 ч.
- Последно мнение: 3 март 2007, 22:24 ч.
# 75
3 март 2007, 12:14 ч.
Все пак 12 години не е чак толкова много и кучето не е в дълбока старост.
Възстаричко си е- 12х7=84 човешки години
Виж целия пост
Все пак 12 години не е чак толкова много и кучето не е в дълбока старост.
Възстаричко си е- 12х7=84 човешки години
# 76
3 март 2007, 21:42 ч.
Зависи от породата, но ако едно куче е гледано добре, редовоно ваксинирано и на прегледи: 12 години не са много. 
Виж целия пост
# 77
3 март 2007, 22:24 ч.
Ето това ме върна към деня, когато приспахме нашия Арес. Гадният рак... 
Съсипа го за няколко седмици. И погледът, който така често сънувам. Няколко дни преди да доведа ветеринарната докторка, го галех и си говорех с него, че скоро ще отиде да пази моето малко момиченце (загубих дъщеря си в 33 седмица от бременността, четири месеца преди това). Кучето знаеше какво му казвам и ми вярваше, че така трябва да стане - заради него, заради всички нас, които го обичахме, защото той беше част от семейството. И сега съм убедена, че помежду ни имаше някаква връзка и по един необясним за нормалната логика начин можех да "разговарям" с него. Мисля, че повече не мога да обичам друго животно. Липсва ми...
jullianna, направи това, което ще е най-добро за животинката. А ти го знаеш най-добре, защото тя си е твоето кученце!
Виж целия пост
Да, Юле, налагало ми се е 
Немска овчарка на 13г., с която бяхме неразделни.Беше стара и болна от рак, операциите не помагаха.Не можеше да се качва по стълбите, едвам ставаше, усещаше, че това и е краят Реших да не я мъча и извиках лекар да я приспи.Преди да заспи се обърна и ме погледна в очите Този поглед никога няма да го забравя Много тежко понесахме смъртта на Сара в къщи, все едно бяхме загубили член от семейството и.Но не мисля, че съм сгрешила, спасих я от адски мъки.
Сега пиша, спомените се връщат и по клавиатурата капят сълзи
Немска овчарка на 13г., с която бяхме неразделни.Беше стара и болна от рак, операциите не помагаха.Не можеше да се качва по стълбите, едвам ставаше, усещаше, че това и е краят Реших да не я мъча и извиках лекар да я приспи.Преди да заспи се обърна и ме погледна в очите Този поглед никога няма да го забравя Много тежко понесахме смъртта на Сара в къщи, все едно бяхме загубили член от семейството и.Но не мисля, че съм сгрешила, спасих я от адски мъки.Сега пиша, спомените се връщат и по клавиатурата капят сълзи
Съсипа го за няколко седмици. И погледът, който така често сънувам. Няколко дни преди да доведа ветеринарната докторка, го галех и си говорех с него, че скоро ще отиде да пази моето малко момиченце (загубих дъщеря си в 33 седмица от бременността, четири месеца преди това). Кучето знаеше какво му казвам и ми вярваше, че така трябва да стане - заради него, заради всички нас, които го обичахме, защото той беше част от семейството. И сега съм убедена, че помежду ни имаше някаква връзка и по един необясним за нормалната логика начин можех да "разговарям" с него. Мисля, че повече не мога да обичам друго животно. Липсва ми... jullianna, направи това, което ще е най-добро за животинката. А ти го знаеш най-добре, защото тя си е твоето кученце!
Препоръчани теми