ТУК прочетох, че в зависимост от характера се изписават хомеопатични лекарства. Какво целим с това? В същия линк е казано, че се дават за преодоляване на “училищни страхове”. Обаче нали има ХЛ, които са предназначени за точно това - за стресови ситуации от промяна на обстановката. От друга страна, ако влияем на характера, то убедени ли сме кой е характер е добър? От трета страна при приемане на лекарството -> променяме характера -> ново интервю -> ново лекарство.... и докога така?
Може би се изразявам наивно-простовато и материално, но в момента се опитвам да мисля на глас.
Няма лекарства за стресови ситуации, има лекарства за хора, които са болни. Хора, които са били относително здрави и сега при тях е настъпило болестно състояние. Лекарствата са индивидуални, съобразени (на твоя език) с характера на всеки човек. Но те няма променят из основи характера му... Те ще лекуват това, което е болестно. С две думи - ако някой агресивен човек обича да чете книги, това може да се взема при търсенето на лекарството му, но след като го изпие и стане да речем по-малко агресивен, той няма да спре да чете...
Надявам се че успях да излюстрирам донякъде, макар и по не много подходящ начин.
Ханеман е дал много хубаво определение какво значи да излекуваш някого - да върнеш състоянието му на здраве.