защо носите мартеници :)

Ми щото ме кефят. Обичам да ми връзват и да връзвам мартенички, много хубав празник, който няма никъде другаде по света. 
Нося ги за здраве (не че вярвам, че ако изпусна нещо ще стане), а и никога не спазвам частта с щъркелите...

БАБА МАРТА

 

Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се до наши дни. На този празник всеки подарява
на близките си специален амулет, наречен мартеница, за здраве и сила през следващата година. Мартениците се изработват
специално за 1 Март, когато според българския народ започва новатастопанска година.

Мартениците са направени задължително от два пресукани конеца - червен и бял. В някои райони на страната конците са само червени, в други - многоцветни, но с преобладаващо червено: то, според народното повери, има силата на слънцето и дава жизненост на всяко същество. По време на празника, всички си закачат мартеници на видно място. Носят я докато видят щъркел. После я заравят и след време по животинките около нея гадаят за бъдещето. С мартеници също се закичват плодните дървета и добитъка в стопанството - за по-добра реколта и плодовитост на следващата година.

Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, са били само усукан червен и бял конец без прибавки към него. В някои области на конците се е връзвала и златна или сребърна паричка, но тя е имала по-скоро ролята на народен амулет – да предпазва от болести хора, добитък и овощни дървета. Народното чувство за красота, което създава оригинално творчество, се появява по-късно. Обикновено направени от вълна, мартениците а във вид на парички, топчета, пискюли и др. Много разнообразни са и мартениците от плат: квадратчета в бяло и червено, съчетани по две; ивици, увити като змия; квадратчета, нанизани по четири, които образуват кубчета; изрязани парички и украсени с вълнена прежда неповторимите кукли “Пижо и Пенда”.


Интересни са обичаите, извършвани през март и непосредствено свързани с мартениците.На първи март стопаните внимават да не закичат черно котле на веригата в огнището, за да няма главня по житата и царевицата. Останало е и поверието, че пшенични питки трябва да се опекат, да се намажат с мед и да се разнесат по домовете, за да се умилостивят болестите, та никога да не ги спохождат. В Разградско сутринта при изгрев слънце всяка домакиня мята червен плат на едно от плодните дървета в градината, за да разсмее Баба Марта. В Троянско на първи март преди изгрев слънце стопанките на всеки дом връзват червена вълна по ключалките на вратите, на овошките, на съдовете за млечни произведения, по рогата на добитъка и т.н. А в Хасковско бабата, която рано преди съмване връзва мартеници на децата от семейството, се облича изцяло в червенеещи се или червени горни дрехи. Оттук идва и народната представа, че Баба Марта на първи март спохожда хората и посевите, облечена в червен сукман, забрадена с червена забрадка, обута в червени чорапи.

Както се вижда, червеният цвят в бита на народа е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на младите деца са връзвали червен конец. Бялата вълна в мартеницата предвещавала дълъг живот, а червената - здраве и сила. Това е обяснимо, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителните запаси са на изчерпване. Така се обяснява и семейният характер на мартенските обреди и празници.

И аз нося мартенички, защото ми харесва и празникът и традицията!

Хей ти , да ти имам дългия ник...

Нося мартеница, защото ми харесват, не е само заради традицията, а така го чувствам и винаги с жалост се разделям с тях....

и аз така много обичам да ги нося и трудно ги свалям

Перковци!  
Не съм религиозна, така че нямам проблем с мартениците.
За мен това е български обичай и мисля, че е хубаво да спазваме нашите си, типично български традиции.

Защото ми харесва да се кича с шарении, а какъв по-добър повод два-три дни да ходиш като ... (всъщност и аз не се сещам като какво ) и никой да не се сеща да те обвини в лош вкус!

Има я в Румъния, казват им мартишор и в Албания, но там ги слагат само на дечицата.
Прекрасна тадиция, обожавам мартениците, надеждата за новото начало, мириса на пролет и очакването...

За здраве, за късмет,
за това и вързвам на детето, дори да са езически обичай си е наш,
български.

Точно. И в момента съм до лактите в мартеници.

http://www.dnes.bg/article.php?id=33563 е зат'ва

Да ви кажа, голямата ми дъщеря успешно може да отвори сергия...Снощи след банята ги суших със сешоар. И не иска да се раздели с нито една

Не съм чела дискусиите .... традиция е  свързана с пролетта ...... има разни легенди за това откъде произлиза .....   поредното езическо вярване, което се е запазило до днес

А защо не...

Muahahahahahh

             Щото ми е забавно и весело. Иначе да, не е правилно, но аз не влагам неправилен смъсъл в това - не се стремя да умилостивявам боговете или други такива... Просто си падам по шареното и обичам да връзвам и да ме връзват (с разни неща)...

Баба Марта бързала мартеници вързала да сме румени засмени....

харесва ми традицията
харесва ми този символ на здравето, на настъпващата пролет. на хубавите неща, които предстоят.
по това време се събличам от зимните си настроения,  светът ми става по-цветен, по-светъл и ярък.
и мартеничката е символ именно на този първи момент, в който почвам да се усмихвам повече, да мечтая повече ..
и понеже живея в живописен квартал ( село де), та,  тук е супер да си нося мартеничка -  нарцисите цъфнали, дърветата в двора правят пъпки, разни люлякови почват да се появяват, птички пеят и ме будят сутрин...
как да не си закачиш един Пижо и една Пенда. 

подкрепям 

За здраве и защото е традиция.

Аман от простотии бе!!!

Ти що не споделиш мнение!!!

 
Странна трактовка... ама щом така ти харесва...

Обичам да нося мартеници!

Първо, обичам празниците по принцип и само си търся повод да се чувствам празнично. 

Второ, мартениците в моето съзнание са пожелание за здраве, късмет и благоденствие през годината, създават ми едно весело, радостно усещане за благопожелания, отправени от всеки към всички... нещо като обща молитва за здраве и късмет...

Сложа ли си мартеница, вече започвам да си представям нацъфтели дървета, зелени поляни, чуруликащи птици и цъфнали люляци... Символ на пролет, на събуждане са за мен, на радост от предстоящото съживяване на природата.

А и всяка мартеница е красива сама за себе си, има толкова много видове и форми, обичам да стоя пред сергия с мартеници и да им се радвам. 

А тук мартениците са част от връзката ми с България. Всички носим, колкото и странно да ни гледат немците понякога. И когато организираме нещо за Трети март, правим собственоръчно мартеници в големи количества и раздаваме на българите тук. Хората много се радват, страхотно е! 

Пак се олях... 

Как защо!? Луд на шарено се радва,та и аз така.
Сериозно - харесвам традицията, харесва ми, че е уникален обичай и наистина създава цветно настроение.


П.П. По повод цитираните дискусии - то пък щото всички християнски празници са измислени след Христа и нямат ама нищо общо с разни езически обичаи.

  kakvo stana be chovek??? kato ne ti se govoti za tova - minavaj natatak. losho njama.

ne spodeliam, shtoto nikoj ne me pita. nosia martenici, zashtoto me radvat i me karat da mislia za prolet,, da se oglejdam za shtarkeli i za zeleno... takiva neshta.

izvinjavajte za majmunicata

Обичам мартеничките, ама се чудя защо тази година имаше много малко сергии с мартеници в Бургас. Други години не можещ да слезеш от автобуса от сергии, а сега се чудех от къде да купя мартенички.

Да направим Баба Марта християнка, а не да се оставим тя да направи нас езичници.
 
 
И двете статии са просто "гениални". Добре се посмях.
Не стига, че огромен процент от т.нар. християнски празници и обичаи са с езически произход и са се практикували много преди възникването на християнството, а сега,  в началото на 21-ви век, и на баба Марта решиха да посегнат.  Аз по принцип съм толерантен човек, ама това вече е прекалено.
Обожавам мартениците - не заради суеверието, а заради положителния емоционален заряд, който носят.

Не обичам да нося мартеници, нося ден, два, но толкова... Днес си я свалих, няма да я слагам повече. Слагам заради традицията.

Да направим Баба Марта християнка, а не да се оставим тя да направи нас езичници.

ма това е малоумно, извинявайте 

Принципно хич не си падам по разните празници- Коледа, Великден и т.н. Обаче всяка година с нетърпение чакам първи март, първата закичена мартеница, пожеланията за здраве, усмивките на хората,докато избират мартенички за своите близки и познати.
Харесва ми традицията,това ми е любимата част от всички празнувания, които почват да се точат след Баба Марта.
Нося си мартеничките целия месец(даже е имало години, когато съм била упорита и съм чакала щъркел, та съм откарвала до юли/август  ), избирам си някое кичесто, разцъфнало дръвченце, завързвам ги и си пожелавам нещо съкровено.

 

                И аз съм такова животно: чакам си щъркела докрай. Даже веднъж специално ходихме до Сребърна (резервата) да дебнем щъркели. Удивително е, при условие, че се запалих едва последните няколко години - преди това ми бяха леко омразни празниците... Но вече ми хареса да празнувам и дори малко страдам, ако не е всичко както искам...

По същата причина и аз ги нося.
Замислих се веднъж, когато моя ученичка в пети клас ме попита - госпожо, защои носиш мартеница, ти не си ли християнка. Не й отговорих както трябваше, казах само, че ми е подарък.

Забравяте другата легенда:

Легенда гласи, че хан Аспарух, получил дар от сестра си - китка, привързана към крака на лястовица с бял конец. Червения цвят бил от кръвта на пилето, чийто крак бил наранен от конеца. Лястовицата е пристигнала при хан Аспарух точно на 1 март, откъдето води началото си и традицията на този ден всички българи да си даряват червено-бели мартеници за здраве, щастие и сполука.

Още един вариант на легендата:

Хан Аспарух имал сестра на име Хуба. Тя била пленница в друго царство. Аспарух пратил вест на сестра си, че е намерил земя да се заселят - на юг от река Дунав, днешна България. Като получила тази радостна вест, Хуба успяла да избяга от плен. Яхнала кон и препускала без почивка докато стигнала до река Дунав. Търсела брод да преминат. Хуба пуснала сокол. На неговия крак вързала края на бял конц, а другия му край държала в ръцете си. Соколът литнал да намери брод през реката, но точно когато намерил пътя, стрела го пронизала и той паднал умъртвен, а конеца се обагрил с червения цвят на кръвта му. Хуба проследила нишката и така намерила път да стигне при брат си и да заживеят свободни и честити в новата земя, България.

Традиционната мартеница се прави от червен и бял вълнен конец. те се усукват поотделно наляво, след което двата конеца се свързват и отново се усукват - този път надясно.
Към мартеничката още прибавяли сребърна паричка, синьо мънисто и скилидка чесън и така тя придобивала силата на амулет, който предпазвал от злото.
В българската символика червеният цвят се свързва с мъжкото начало, а белият - с женското. Тяхното свързване в едно означава зараждане на нов живот. Свалят се чак тогава, когато се види първият щъркел и се закачват на разцъфнало или зелено дръвче.

Подаряването на мартеница е израз на пожеланието за здраве и добро.
Колкото до писаното в онези форуми - престарават се. Ако почна да изборявам колко езически суеверия се практикуват като християнски празници - като почнем от Гергьовското агне и стигнем до паленето на свещи...

Защото ми е подарък

              Вярно е. Ама нека си бърборкат хората.