Лотария "Зелена карта" 2026

САЩ не е това, което беше. Поне докато Тръмп е на власт. Като се върнат демократите на власт може би пак ще стане привлекателна страна за имигранти.

В момента единствените добре дошли са тези, които искат да платят на Тръмп 1 милион долара за златната му карта или 5 милиона долара за платиненета му карта. Човекът, който днес обеща незаконно да прехвърли 10 милиарда долара американски пари на данъкоплатците в новата си фирма ''Борд на мира'', на която той е едноличен и пожизнен шеф.

Разбирам желанието за имиграция, но САЩ наистина в момента не е мястото. Имам членове на семейството там - моят девер е женен за американка и самите те са започнали да подготвят местене в друга държава. Чудят се дали да дойдат тук или да пробват в Канада, та да са по-близо като се смени режима в САЩ да се приберат. Да отидеш сега като чужденец и да започнеш от нулата е загуба на време. Те наричат местенето в САЩ от чужбина в Тръмпови времена ''чиста лудост'' за обикновените хора.

Дори и да намерите работа - с каква виза?
H-1 вече изисква работодателят да внесе едни 100 хиляди долара. Толкова ценни кадри?
L-1 ако си работил поне една последнователна от последните 3 години за филиал в чужбина на американска компания. Може би актуална за някои?
О-1 едва ли е актуална за мнозина - това май беше на Мелания визата тип Айнщайн?

Мисля, че не бъркам в описанията, но не знам дали Тръмп е направил промени в тия визи и процеси, които да не съм чула.

Те няма как да те одобрят, преди да са наясно дали имаш право легално да пребиваваш и работиш в САЩ. Нали, най-малкото, ще видят от CV-то ти, че не си там.
Иначе, моят познат е в IT сферата, но не е програмист, а по-скоро - нещо като организационен мениджър. За вътрешнофирмен трансфер иде реч, но аз познавам доста хора, заминали по този начин и дори вече сдобили се с гражданство.
В смисъл, при мен може да става въпрос за някаква случайност, но абсолютно всички мои приятели и познати, които живеят в САЩ, заминаха с работни или студентски (и в последствие - работни) Визи. Познавам един-единствен човек, който спечели Лотарията, но това беше преди векове.
За това казвам, че има и други начини - единственият проблем, според мен, е наличието на семейство - това много би пречело, спрямо варианта да си самостоятелна единица.

А за Тръмп - не знам какво да ви кажа. Американците толкова изперкаха напоследък, че нищо чудно следващият президент да е човекът с инициали за малко име. Което, на практика, е същото.

Организационен мениджър и работна виза е интересна комбинация.
Всички приятели от студентски към работни визи.
Така се раждат градските легенди

Имам предвид, че не е technical guy - точната му позиция и аз не я знам, иначе. Но си е мениджър.

Toчно наличието на семейство не е никакъв проблем. Познавам немалко семейства дошли тук с L1 visa, съпругата със L2, съответно децата също. Повечето минаха процедура и вече са със зелени карти, а някои имат и гражданство, въпрос на време.

Проблема с работните визи е, че работодателите не искат да "спонсорират" такива служители, тъй като силните на деня са в акция на намаляване на имиграцията и ликвидиране на нелегалната имиграция.

Относно лотарията, може би е за добро, че е на пауза. Какво ще правите ако ви изтеглят и трябва в настоящата ситуация да емигрирате? Спестява едни големи ядове и трудности, според мен.

Тя, темата, е доста дълга... Но какво пък - така и така, няма какво друго да се обсъжда в момента.
За L Визите съм съгласна, но май нещата не стоят по същия начин с H1B, да не говорим - с H2B. Мисля, че дори при H1B, която е една идея по-permanent от втория тип, брачният ти партньор няма право да работи, освен ако не е минал определен доста дълъг период.
А пък, ако искаш, примерно, да заминеш и да учиш в САЩ? Съвсем несъвместимо с имането на семейство. Погрешно е да се смята, че само хората, току-що завършили гимназия, записват да учат висше - аз имам позната (30+ беше тогава), която записа специалност в нелош американски университет. Родителите ѝ я поддържаха финансово по време на обучението ѝ. После започна на H1B и десетина+ години по-късно взе гражданство.
Абе, въобще, самият човек е готов да понесе много повече лишения и несгоди. Като ходих по бригади, имах един познат (българин), също отишъл на W&T, който за почти два месеца беше homeless - нямаше пари да си плаща квартирата и в топлото време спеше на плажа. Беше измислил къде да ходи, за да се къпе от време на време - иначе, бачкаше си нормална работа. В последствие си намери и място да спи и се оправи, де. Ама колко хора ще са OK да са в това положение, макар и временно?
Просто сам човек решава и тръгва, не мисли за последствията - семейният все премисля и все го е страх...
Аз именно затова винаги съветвам, ако някой е млад, неангажиран и му се ходи в САЩ, да пробва всякакви методи - образование в тамошен университет, J1, H1B, H2B, да опита да намери работа в американска компания на родна почва, годеническа VISA, Лотария и какво ли още не.

А откъде ще има работници в САЩ? Те не могат без това - ако успеят хептен да ограничат законната емиграция и да изгонят всички нелегални (спорно е дали ще успеят), не знам дали това няма да удари по икономиката яко. Лейбър шортиджът не е шега.

Ние тръгваме, но сме се "подковали" още оттук. Така или иначе, ще бягаме. Ако не е САЩ, вероятно ще е Канада или нейде из Зап. Европа. Не си обичаме родината, ама хич. Не е въпрос на финанси. Ние и тук не живеем никак зле.

Надявам се да сте се подковали с работа, другото се нарежда само.

Може ли да обясните как стои въпросът с тази L-1 виза? За дъщеря ми питам. Тя работи вече една година за американска компания, но на part time. Това значи ли, че има право да кандидатства за такава виза?

Начинът на изразяване е неточен. Краткият отговор - не, не значи нищо подобно.

За Visa може да "кандидатстваш", когато намериш американски работодател, който е склонен да те наеме и спонсорира. Обяснихме вече, че това е доста трудна задача, особено ако се опитваш да минеш през целия този процес, когато си все още в България. Вече, на "местна почва" е една идея по-лесно.

При L-1 работодателят трябва да изяви желание да те прехвърли от българския в американския офис на компанията. Не съм сигурна, че това се случва често, ако служителят не блести с особени качества и не е от голяма полза за развитието на компанията.
Моят познат, за който споменах в предишен пост, работи от над 10 г. във въпросната IT фирма, а също така - е на мениджърско ниво (под него в екипа му има и няколко американски служители).
Ти споделяш, че работата на дъщеря ти е part-time, в което няма нищо лошо, но каква би била мотивацията на компанията да иска да я трансферира в САЩ?
Според мен, на първо време дъщеря ти трябва да проучи дали други нейни колеги в миналото са били relocate-нати чрез L-1 Визи. За мен лично, няма и нищо нередно, при отдала ѝ се удобна възможност, да поговори с някой по-близък до нея началник и да опипа почвата. Просто ние тук няма как да знаем какви са спецификите на нейната работа и работно място. Възможно е въобще да няма опции за преместване, нищо че компанията е американска.

P.S.: Убедена съм, че AI би обяснил тези неща по-добре от списващите в темата. Най-малкото, няма как да сме запознати с всички особености. Пишем това, което знаем оттук-оттам.

Точно така. Трябва работодателят да иска да те прехвърли от офиса в чужбина в американски офис, за да ползваш тази L-1 виза. Не е просто така, защото си работил. Съмнявам се да е масов начин за емиграция.
Но няма лошо да се проучи възможността, разбира се. Ако човек е работил поне една цяла година без прекъсване, да пита, да види.

Не, не може, защото работодателя трябва да и предложи да се присъедини към офис на фирмата му в САЩ. Това обикновено се случва на дългогодишни служители със изключителни качества и специфичен опит. Работодателя предлага, ако служителя приеме се пристъпва към процедура по кандидатстване за L визата.
Много документи се подготвят от страна на работодателя, и обикновено той поеме всички разходи по виза и релокация.

Абсолютно могат да те одобрят без да имат тази информация, ако не са я поискали на някакъв етап от кандидатстването ти. Обикновено този въпрос се задава още в онлайн формата, която попълваш за първоначален интерес. Ако я няма там, на интервю нямат право да ти зададат такъв въпрос - дискриминация по национален произход. Изключение правят позициите, при които заради законови изисквания трябва да имаш гражданство - но досега не съм виждала такава позиция, при която не отсяват не-гражданите още в самото начало, преди да са стигнали до интервю. Обикновено още като кандидатстваш, в самата обява си пише, ако работодателят няма намерение да спонсорира чужденци. Оттам нататък си е твоя отговорност да си имаш разрешително за работа. Ако нямаш и ти предложат работата, няма как да я приемеш, защото няма как да подпишеш формуляра I-9, който доказва, че имаш право да работиш в страната, и който се подписва чак след като си приел предложението за работа.

В днешно време, с онлайн и международни компании, е трудно да се определи къде точно си. А и даже да е очевидно, че не си в САЩ, това не означава автоматично, че нямаш право да работиш там.

Първото си предложение за работа тук получих, докато бях на студентска виза. За визовия ми статут ме питаха чак след като ми предложиха работата. Но това беше позиция в университет, от тип, който често се спонсорира за Н1-В визи. И беше преди много време, разбира се.

В момента е такъв батак тук, че на никого не препоръчвам да идва. Освен ако не е някакъв супер ВИП служител дето ще му платят първа класа билет до САЩ и ще му постелят червен килим като пристигне.

Какъв е този “батак” за който говориш, къде и как го виждаш?

Права е Яна, баш си е батак. В момента не е за идване.
Нито можеш да си наемеш квартира, нито да хванеш лесно "бяла" работа.
Дори и да си някой намазан АЙ ти, пак не ти гарантира висока заплата, защото големите корпорации не наемат новодошли със неясен статут. Много дори не са наясно какво означава на виза, или на зелена карта. Щом не е ситизен, не става...
Интересни времена са.

За L визите, и там според мен има спад, защото като цяло фирмите не наемат мащабно, поне в сектора в който имам поглед.
Отделно новите рестрикции и 75-те държави ограничени за имигрантски визи, напрягат ситуацията със приемане на чужденци. Ситуацията е малко "покрай сухото, гори и мокрото".

В пълната непредвидимост и невъзможност да се планира.

Глобални промени в системата се правят без предупреждение и без време за преход или адаптация - например промените в Н1-В визите, от днес за утре, при това без всъщност да се обясни точно каква е промяната.

Арестите погрешка на хора с напълно редовен имиграционен статут. Ако си тук на работна виза и те арестуват, това, в зависимост от договора ти, може да е достатъчно, за да си загубиш работата - дори да няма никакви официални обвинения срещу теб. Ако те арестуват и пропуснеш работа, пак можеш да си загубиш работата заради отсъствие. Местен човек може да тръгне да съди в такъв случай, имигрантът рядко има необходимите ресурси и контакти.

Бизнесът със зор планира разходи, включително по наемането и задържането на персонал, което е особено важно за имигрантите. Икономически сътресения, ужасна година в много отрасли, особено в традиционно добре платените като технологиите и правото, например. Пазарът на работна ръка особено в технологичния сектор се свива, донякъде в резултат на естествени процеси на саморегулация след прекалено разрастване покрай пандемията, но за имигрант не е добре да го хване точно този процес на балансиране.

Заплатите в много отрасли изостават покъртително спрямо растящите цени.

Но най-тежкото за мен е, че буквално не се знае утре с какво ще осъмнем. Ще превземаме Гренландия, ще бомбардираме Иран, ще отменим вече дадените визи на хора от определени страни - или просто ще си пием кафето спокойно? Едно постоянно напрежение във въздуха се чувства. Не, не бих дошла точно в този момент аз.