Егоистично ли е да искам да съм сама като родител

Като цяло, хора, които едностранно мислят върху нещата са ми доста крийпи. Мен ме дразнят, не ми се занимава, аз искам, гледам само себе си... Това, ако не е егоизъм... Връзките дете-майка или жена-мъж изискват  любов, компромиси, такт, нерви, ограничения, себеотдаване и тн. Кога повече, кога по-малко от всичко. Нищо не е едностранно и е грешно да се разсъждава по този начин, независимо от конфигурацията. Ако човек влиза в някаква връзка само заради себе си, за какво му е връзка? Нали идеята в да получиш и да дадеш, Най-много смисъл от всичко друго.

Направо да иде и да се хвърли отнякъде, ако ви слуша кофти анализите, сигурно и себе си не може да понася... толкова крайни сте, колкото и авторката, ама не се усещате...

Напротив, аз ако бях на нейно място, щях да се в гледам първо в себе си. Дали няма причина, поради която привличам грешен тип хора или пък може и аз да правя нещо грешно, което да не ми позволява да имам стабилна връзка и дете. А детето е лесна работа, дали донор дали някой само за да я забремени е въпрос на избор.

Егоистично е и неразумно, защото нямаш още никаква представа. А от ин-витро можеш да се сдобиеш и с близнаци. Освен ако не си солидно материално осигурена и имаш възможност да ползваш помощта на детегледачки и баби, доста нагорно може да ти се види като дойдат децата на бял свят. Имам един подобен случай в обкръжението, в който майката съзнателно лиши децата от баща, и 90% от аргументите ѝ бяха чиста фантазия - нищо общо със суровата реалност.

Преди време имаше подобна тема: https://www.bg-mamma.com/?topic=1534997.

Струва ми се, че това е същата авторка. Както и да е.

Бих ти казала, че поне до навършване на пълнолетие детето ти ще трябва да има непрекъснат надзор от възрастен. Ще можеш ли едновременно да работиш, да гледаш дете, а може да се наложи да гледаш и възрастни родители само след няколко години?

А ако ти самата се разболееш сериозно или се инвалидизираш трайно и не можеш да работиш, ще има ли кой да гледа детето ти? Познавам немалко жени, които са се инвалидизирали само няколко години след като са родили - болни от множествена склероза; получили гръбначни или черепно-мозъчни травми след катастрофи или болни от други заболявания., които са оставяли децата си на мъжете си, на свекърви или на други роднини, докато те, придружени от майките си, ходеха по болници и санаториуми, за да се лекуват. И това с години! Отиваха на рехабилитация за месец, после се прибираха за два-три месеца вкъщи и отново на следващата рехабилитация! Поне 30 такива случаи познавам. Аз самата съм с ДЦП и съм се лекувала заедно с тях. Повечето имаха финансови затруднения и казваха, че ако не е била помощта от мъжете им  (някои бяха разведени); или от роднини - братя, сестри и др., не биха се справили! Много от тях се оплакваха, че държавата не помага достатъчно на БОЛНИ родители със ЗДРАВИ деца. Детските добавки за тях не са по-висок размер. Преди години инвалидните пенсии и социалните плащания бяха доста ниски. Сега е по-добре.

И това са възможни ситуации.

Иначе, и сам родител може да гледа дете. Но е по-трудно.

Ама то има случаи, в които и двамата родители умират и децата остават сираци.. дайте да не разждаме деца въобще, щото варианти много.

Аз пък ще кажа, че детето в българския форум се представя много негативно. То е видиш ли едно бреме, което едва ли не ще ти вгорчи живота и ще ти тежи. Това за мен може да го каже само човек без деца, който не е изпитвал да се радва истински.

Пиша само, че има такива случаи, и то немалко. Много са хората с ТЕЛК, които имат непълнолетни деца. И трудови злополуки стават, и катастрофи, и травми, и инсулти, и други заболявания - като бъбречни, рак или тежък диабет например. Има го и този риск и човек трябва да си дава сметка за това. Особено ако е самотен родител. И за двата пола се отнася.

И все пак, колко от тези родители са ви казвали, абе ако знаех нямаше да го родя. Напротив, сигурна съм, че за повечето децата им са лъч светлина и надежда, че те ги крепят

Нямах предвид това. Никой от тях не съжалява. В първия си пост написах, че повечето от тях са ИМАЛИ партньори, когато са ги създали. Тоест, дори да са се развели/разделили, бащите или техни роднини са поемали част от грижата за децата си, включително и финансова. Някои разчитат и на майки и бащи, свекъри, свекърви, братя и сестри и т. н. Има и мъже с увреждания, разведени, на които бившите жени или майките им гледат децата. Тоест, все пак имат на кого да разчитат за помощ.

Там е разликата. Жената няма партньор и очевидно не иска да има такъв! Не пише дали може да разчита на помощ от родители, има ли братя и сестри, на каква възраст са и т. н. Тоест, без абсолютно никаква помощ от близки е трудно.

Точно обратните впечатление имам за представянето на детето. Каже ли се нещо за дете, и настава един едва прикрит възторг, желанието за дете е ултимативното доказателство за достойнствата на говорещия и затова непременно трябва да бъде създадено.
Темата, която даде Радилена,в комбинация с тази, е перфектен пример. Уж същият въпрос как тук, но звучи коренно различно, както и авторката изглежда много по-премерена, с по-добър характер и поглед над живота.

Ама и жената има родители, може би братя и сестри. Даже пише, че идва от задружно семейство.

А тя това "задружно" семейство уведомила ли го е, че ще им тропоса детето като няма на кого друг да разчита?
Като си толкоз корава и еманципирана - оправяй се сама. Дали родителите й с радост ще се впрегнат да помагат на дъщеря си, която изначало не иска партньор?

Но жената е на 37 години. Дори да й помагат, едва ли ще е още дълго. По-скоро самите те вече ще имат нужда от помощ. Повечето ми познати са раждали доста по-млади. Аз съм на 47 години, хората от моето и от предишното поколение, най-често раждаха преди 30 тодини.

Може да остане на 45 години сама, с малко дете и с двама възрастни родители, нуждаещи се от грижи, или вече починали.

Хайде и семейството заровихме, или тотално го отписахме:grinning:
Бас държа, че родителите й ще предпочетат внуче, пък макар и да е сама, вместо просто да си е сама. Дядовците и бабите много се радват, да знаете. И на 37 родителите не са престарели.