Бабата и дядото искат да ми вземат детето

Няма как да ти го вземат бабата и дядото. Наеми си читав адвокат, който ще ти помогне да докажеш пред съда, че бащата не се интересува от детето, както и опитите на родителите му за родителско отчуждение.

Бабата и дядото могат да казват каквото си искат, важното е какво казва законът.
Ако ти се грижиш за детето си като добър и пълноценен родител - никой не може да ти го отнеме. Но съдът може да наложи детето да прекарва повече време с баща си и неговите родители. Това е неизбежно. Колкото и неприятни да са тези хора, те са свързани с детето ти и то трябва да познава корените си.
Подкрепям мнението на Tessaria - намери си добър адвокат, който ще защити правата ти най-добре.

Блокирай всички и недей да водиш никакво дело, освен ако бащата не заведе.

Бабата и дядото да си търсят правата по съдебен ред. Аман от такива.

Ти заведи дело за родителски права. Съжалявам, но си сглупила като тоя изобщо е признал детето.

Наеми си адвокат, той ще ти каже какво да правиш.

Когато става въпрос за хора, които могат да промият мозъка на детето (особено с баща лентяй, който не полага грижи), а те навярно ще го направят, повярвай ми, по-добре е без тях.

Тук има няколко неща, които е добре да се разделят, защото семейните представи и Семейният кодекс понякога живеят в две напълно различни държави.

Първо – детето не е наследствен имот. Фамилията му не е нотариален акт, а бабата и дядото не придобиват вещно право върху внучето по силата на това, че то носи фамилията на сина им. Репликата „детето е с нашата фамилия и мястото му е при нас“ може да върви чудесно в някоя семейна драма след третата ракия, но юридическата ѝ стойност е приблизително нула.

Бащата, след като е припознал детето, има права, но има и задължения. Тези две неща вървят в комплект, макар очевидно някои хора да предпочитат семейното право на шведска маса – взимаме снимките с бебето и родителските претенции, а издръжката и ежедневните грижи ги оставяме, защото не са ни по вкуса.

Щом не можете да се разберете, завеждаш дело и искаш съдът да определи родителските права, местоживеенето на детето, режима на лични отношения и издръжката. И там вече не се разказва кой колко много „обича внучето“, а се гледат факти – кой го е гледал, кой се е интересувал от него, каква връзка реално има с него и какво е в интерес на едногодишното дете.

При баща, който за една година се е появил пет-шест пъти за по час, аз задължително бих обсъдила с адвокат искане за постепенен режим, съобразен с възрастта на детето и с факта, че между двамата практически тепърва трябва да се изгражда връзка. Преспиванията не падат от небето автоматично в момента, в който някой произнесе магическата дума „баща“.

Колкото до бабата и дядото – те могат да поискат от съда режим на лични отношения по чл. 128 от Семейния кодекс. Да поискат. Не да си го обявят във фамилния чат. И съдът ще преценява дали и какви контакти са в интерес на детето, а не дали бабата много е мечтала да си гледа внучето.

Затова пази всичко. Съобщения, разговори в писмена форма, заплахи, реплики от типа „ще ти вземем детето“, настоявания къде трябвало да живее, доказателства колко често бащата действително го е виждал и каква издръжка е давал. В съда драматургията не е особено ценна. Доказателствата са.

А за издръжката – тя не е финансова награда за майката, която бащата може да спре, когато ѝ е сърдит. Това са пари, които се дължат на собственото му дете. Може да се претендира и издръжка за минало време до една година назад.

Ако ти създава проблеми и с документите или пътуването на детето, и за това има съдебен ред. Не си обречена през следващите години да чакаш дали господинът ще бъде в настроение да даде подпис.

Така че аз бих спряла да убеждавам тези хора в каквото и да било. Те очевидно вече са си написали собствен Семейен кодекс, в който внучето е фамилна собственост, бабата е втори родител, дядото е надзорен съвет, а действителният баща има основно представителни функции.

За щастие, в съда се използва другият Семеен кодекс.

Така че не се притеснявай – няма да ти вземат детето. Не съм чула досега на някоя майка да са ѝ взели детето, защото бащата, бабата и дядото просто така са решили, че им се полага. Ако майката е адекватна, не е наркоманка или алкохоличка и може да се грижи за детето си, няма причина да живееш в страх от подобни закани.

Просто си намери добър адвокат по семейно право и действай. А те нека си решават каквото искат помежду си – семейният съвет все още не е съдебна инстанция.

Добре де, след като по време на цялата бременност те е зарязал сама, защо му позволи да припознае детето?? Много нерви щеше да си спестиш ако не го беше припознал..

Факт неоспорим!
Обаче повечето жени са глупави. Като цяло.
Казвам го с ясното съзнание на жена. Особено, когато са млади,, животът
 не ги очукал и са нямали съответния жизнен опит и ситуации.
А и при нас е закодирано да се надяваме на щастлива развръзка, особено пък, ако ще има дете, майчинският инстинкт е голямо нещо..
Но станалото - станало.
Оттук нататък е същественото.
Да си намери добър адвокат, който да им обясни, че най-малкото започнали дело съдията ще постанови изплащане на издръжка за една година назад. Това може да ги стресне, особено след като са хора, на които въобще не им се дават пари. И също така, че шансовете са отрицателни да ѝ
вземат детето. Ама трябва да действа бързо. Защото страшно много жени се мотат, мотат, детето пораства и последиците са гадни. И започват да се питат "Какво стана?" Ами...

От кой край са мъжът,бабата и дядото?
Защото аз познавам такива хора.Нагли и прости до безобразие.Те не познават и не признават закони.
Не е трябвало да припознава детето.
Сега дела трябва да водиш,не може в чужбина да отидеш.
Къде живееш?В същото населено място ли?
Ако искаш да отидеш да живееш в друго,ще ти трябва съгласие от бащата.Поне в някои общини е така,не съм сигурна дали са всичките.
 Според мен трябва да го осъдиш за род.права,за да можеш поне с това да се оправиш,в чужбина или друг град да отидеш(някой ден може да се наложи)
Явно човека няма да съдвйства,няма и са си вижда детето и издръжка няма да дава.
 Иначе тези винаги ще създават проблеми.
Да го вземат, кой ще го гледа?

Никой не може по законен ред да ти вземе детето или отнеме родителските права над него. Никой съд, нито една институция не е в това състояние при положение че не си плащат издръжката или не са някакви страхотни връзкари. С детските дела не става толкоз лесно колкото прокламират хората. Единствения начин е отвличане много грубо казано или привличане на детето на тяхна страна настройвайки го. Да лошото е, че не можеш нищо да направиш без негов подпис освен ако не заведеш дело за заместващо съгласие, но не съм сигурна дали не беше еднократно и за всеки отделен случай: т.е за всяко пътуване ново, за всяко преиздаване на документ ново и т.н.
Знам какво ти е защото аз съм така до ден днешен и бащата е чужденец. Слава богу че сина е на 16г и почти ми приключи мъката. Няма страшно да ти отнемат детето. Само те плашат за да те психясат. Не им се връзвай, но бъди внимателна какво предприемат и казват.

Изумена съм, че при такова лошо отношение към вас и то по време на най-голямата уязвимост на една жена, когато е бременна, вие въпреки всичко продължавате да поддържате връзка с този мъж и неговите родители.
Свекървата подучвала сина си да ви изгони и той ви е изгонил. Не се вълнува от детето, ама вие у дома ги посрещате и ги търпите.
Сериозно, какво не ви е наред? Защо ви трябва въобще да поддържате каквато и да е било връзка с тези отровни хора. Да ви поучават, да ви заплашват, да ви обиждат и вие пак продължавате.
Съжалявам, но проблемът си е във вас.
Отрежете ги и си наемете адвокат. Не е лошо да започнете да записвате разговорите ви, ако в бъдеще има такива, за да имате доказателства за заплахите.

1. Отиваш при адвокат и завеждал дело за издръжка.
2. Блокираш бабата и дядото по всички канали, ако искат да си виждат внучето по режим - да си заведат дело, адвоката от точка 1 да се погрижи ти и детето да сте защитени.
3. Почвате да живеете извън тоя балон, хващате си живота с детето и минимизирате емоциите към това семейство.

Успех, действайте!