Енгин Акюрек. Нови и стари проекти – Тема 437

Публикувана: 8 окт. 2024, 23:41 ч.

Последно мнение: 7 ян. 2025, 14:53 ч.

38 697

738

# 198 29 окт. 2024, 07:31 ч.

Добро утро в ден вторник, успешен да е и дано асистентчето успее да донесе новини от "Стари пари".

Феновете нямат търпение за новата история в бр. 59 от списанието.
Ето какво пише на тази снимка:
МЛЯКО
Смяташе за успех да се събуди, преди алармата на телефона му да се включи. Вътре в Адам имаше будилник, калкулатор, който събираше и изваждаше всичко до най-малката подробност. Събуждаше се десет секунди преди алармата, отваряше очи, изключваше алармата на телефона си, която опипваше с пръсти, поемаше дълбоко въздух и ставаше от леглото.

И в кръкчето:
Будилникът вътре беше спрял и калкулаторът беше счупен.

И една нова снимка от РД на Енгин с Биннур.

Виж целия пост

# 208 30 окт. 2024, 17:07 ч.

Историята разказана ни от Енгин в бр. 59 на списание Kafasına Göre с превод.
С благодарност на Barisea.

МЛЯКО
Süt

Kafasına Göre, 59
ноември, 2024

Адем считаше за успех да се събуди преди алармата на телефона. Вътре в него имаше аларма, компютър, който съхраняваше и отчиташе всичко с най-големи подробности. Събуждаше се десет секунди преди звъна на алармата, отваряше очи, напипваше телефона, изключваше го, поемаше дълбоко въздух и ставаше от леглото.

Тръгваше за работа без да види лицето на Аслъ, своята жена, с която беше вече пет години, защото тя спеше с гръб към него. В началото на брака им те се събуждаха с лице един към друг, но след известно време в леглото се образува естествена граница. И двамата обичаха свободното лично пространство създадено от липсата на общуване и предпочитаха да не подлагат на съмнение това положение. Какви бяха проблемите на мъжа, какво искаше жената, какво беше за тях животът – никой от двамата не знаеше и не искаше да знае. Да имат деца, да купуват жилище и да се мъчат да погасяват банков кредит, заедно да планират отпуска – това не беше за тях; по-точно, нямаше значение за тях. И двамата се бяха влели в нищото и запълваха времето, докато дойде време да умрат.

Както всяка сутрин, Адем напипа телефона, лежащ в края на леглото, взе го и отвори очи. Опита да изключи алармата, но с полуотворени клепачи забеляза, че снощи не я е включил. Пое дълбоко въздух и бързо стана от леглото. Аслъ не лежеше с гръб към него, естествената граница, създадена от чаршафите, беше разбутана. Адем никога не беше виждал леглото празно като се събуди, затова с непознато за него любопитство опита да идентифицира звуците, идващи откъм кухнята. Изпита несвойствени за него емоции на необичайно за него място. От кухнята към спалнята се носеше шумолене, тракане и тревожни звуци.

Адем включи мозъка си, после петте си сетива и се запъти към кухнята с любопитство, което лицето му не успя да изобрази.

Първо вмъкна глава, оставяйки неизобразеното любопитство отвън при тялото.

Лицевите мускули на Адем, които никога не бяха работили, го заболяха като мускулите на никога не спортувало тяло.

В кухнята Аслъ пиеше мляко и мляскаше. Скованите мускули причиниха на лицето и тялото на Адем усещане за удивление и любопитство. Аслъ отвори две бутилки мляко, изпи едната, после докато с мляскане допиваше другата, погледна към него. Продължи да пие, гледайки го безизразно. Адем направи няколко малки крачки към нея:
- Аслъ, добре ли си?

Аслъ продължи да пие; млякото се изливаше от устата през устните ѝ, стичаше се по шията и гърдите ѝ. Адем приближи още малко, опитвайки се да разгадае непознатото изражение в очите ѝ.
- Аслъ, добре ли си?

Емоциите, които Адем се мъчеше да изпита, бяха не само върху лицето, но и в сърцето, и в дишането му.
- Аслъ, добре ли си? Какво правиш толкова рано? Нали мразиш мляко, нали ти се гади от него? Какво става?

Всъщност, не само вкусът и мирисът на мляко, но дори само картината на мляко в паметта ѝ караше Аслъ да повръща. Адем много обичаше мляко, хапваше млечни десерти с лъжичка, никога не пропускаше млечни продукти на закуска. Млякото беше причина за разправии, източник на гадене.

Адем реши проблема, като купи два хладилника. Тъй като никога не закусваха заедно, вкусовете им за храна и напитки се съхраняваха отделно.
- Аслъ, чуваш ли ме? Защо пиеш мляко?

Аслъ вдигна глава и отправи към Адем празно изражение:
- Извинете, кой сте вие?

След кратко мълчание Адем се разсмя:
- Шегата е добра, ок. Какво, днес да не е ден на шегата или нещо подобно? Разбирам от шеги, но нали ти се гади от мляко? Как може да го пиеш?
- Кой сте вие? Нищо не помня.

Аслъ стана от кухненската маса и отвори вратата на Адемовия хладилник, пълен догоре с млечни продукти. Грабна парче сирене с плесен, сложи го в устата си, отвори бутилка мляко и я надигна.

Подобната на полумесец усмивка на Адем угасна. Нагъващата сирене Аслъ беше прекалено реална, за да е шега. Адем не издържа и внимателно я сложи да седне, придържайки я за раменете. Тя продължаваше да гледа в пространството и парченцата сирене, останали в устата ѝ, се разлетяха из въздуха едновременно с изречението, което се опита да произнесе.
- Не помня коя съм, нищо не помня.

Адем първо огледа после опипа главата на Аслъ. Първото, което му дойде на ум, беше че е паднала и си е ударила главата. Тя не страдаше от някакви психически или нервни разстройства. Адем познаваше жена си много слабо; усети го в момента, в който докосна главата ѝ. Видими отоци или кръв нямаше. Адем пое въздух, опита да се успокои:
- Аслъ, можеш ли да ми обясниш какво става?

От пропитите с мляко очи на Аслъ потекоха сълзи:
- Не помня коя съм, нищо не помня.

***

След този ден Аслъ лежа в болница два месеца, но така и не ѝ поставиха точна диагноза. Адем се опита да си обясни всичко логично, да огледа ситуацията от всички страни, но не успя. Лекарите не казаха нищо разбираемо; всичко изречено, всеки опит за диагноза беше напразен. В края на втория месец решиха и пожелаха Аслъ да бъде прибрана вкъщи. В претъпканата с доктори стая Адем се почувства като на изпит; всички му даваха съвети:
- Не можем да направим почти нищо. Трябва да ѝ припомняте живота ѝ, коя е. Трябва да бъдете търпелив, все едно обяснявате на дете.

През тези два месеца Адем осъзна колко малко всъщност познава Аслъ, колко малко знае за нея, колко отчуждени бяха; извън времето прекарано заедно те си бяха напълно непознати. Когато лекарят му каза: „Трябва да ѝ разказвате нейния живот, да ѝ припомняте коя е, все едно го правите с дете“, той я погледна с празни очи, в ума му не се появи нито един цвят или миризма на Аслъ.

Преди да тръгне за работа, Адем приготвяше за Аслъ омлет с мляко и сирене, и преглеждаше бележките си от предната вечер, за да види какво трябва да научи този ден. В края на първия месец напредъкът беше незначителен. Аслъ успя да си спомни само откъслечни подробности от живота си, но тези предмети, дати и цветове бяха дори още по-ярки отпреди.

За последно Адем беше виждал родителите и близките роднини на Аслъ в деня на сватбата им... Сега посещаваше семейството ѝ всеки уикенд, събираше сведения за детството и ученическите ѝ години. Подреденият програмиран живот, в който ставаше по едно и също време всяка сутрин, приключи; всичко започна да се върти около връщането на паметта на Аслъ.

Алармата в него спря, компютърът се повреди.

Адем изпитваше радост да мисли за някого, да опознава своята спътница в живота; сутрин се събуждаше още по-рано от преди, очите му сияеха. Сега имаше други грижи освен работата, освен собствените си мисли. Възпитаваше Аслъ като дете, с гордост наблюдаваше първите ѝ крачки и изречения. Всяка сутрин дълго се взираше в очите ѝ и отново откриваше за себе си цвета им, както и нейния аромат, детайли от тялото ѝ; не смееше да го признае дори пред себе си, но не му се искаше паметта на Аслъ да се върне напълно.

Строго организираният му живот, всичко пресметнато и разчетено – всичко се стопи. Когато някой опознава най-близкия си човек, изпитва просветление, сякаш е открил черна дупка във вселената... Паметта на Аслъ се връщаше бавно, тя му се доверяваше, вярваше му, че са мъж и жена, смирено се отдаваше на щастието, приемаше спокойствието, което носи липсата на памет, все едно почваше от нулата. Всички думи, всички подробности от миналото се преживяваха и реконструираха едновременно с изпитото от нея мляко.

Запълването на белия лист отне две години. Аслъ беше много щастлива, а Адем изпитваше покой, примесен с умора.

Аслъ отметна завивката и стана от леглото безпричинно ентусиазирана. С усмивка на лицето, както подобава на щастлив човек, тя изпи чаша вода и отвори прозореца. Не взе телефона, а се наслаждаваше на слънчевата светлина, струяща през прозореца. Едновременно със слънцето върху лицето ѝ започна да се ражда усмивка, активизираща всички трапчинки. Адем го нямаше в леглото, възглавницата му лежеше на пода, пухената завивка беше отхвърлена настрани. Откъм кухнята се носеха зловещи звуци и рушаха покоя на изгрева. Усмивката на Аслъ помръкна, тя тръгна към кухнята. Първо пъхна през вратата главата си, после цялото тяло. Адем беше отворил бутилка мляко, мляскаше и пиеше, без да гледа към Аслъ. Тя пристъпи към него с малки крачки, отново отблъсквайки неродената усмивка:
- Адем, добре ли си?

Адем продължи да пие мляко и да я гледа с празен поглед.
- Адем, добре ли си? Какво правиш толкова рано?

От покритите с пяна устни на Адем се стече мляко:
- Извинете, коя сте вие?

Виж целия пост