💗Януарчета 2025 💙💛Тема 3🧡
- Публикувана: 14 окт. 2024, 10:46 ч.
- Последно мнение: 28 дек. 2024, 11:56 ч.
# 495
3 дек. 2024, 20:20 ч.
Въпреки неспането с ръка на сърцето казвам, че майчинството ми е най-хубавия период в живота! Всъщност не... Раждането е❤️
Не се плашете сега, после става.... 🤣🤣🤣🤣
Предстои най-хубавия период в живота, дори и без помощ(аз съм нямала) вие ще се справите! За майките които за пръв път ще раждат вълната от емоции която предстои е най-зареждащата! Мислете хубави неща❤️ защото те сааа хубави❤️
Виж целия пост
Не се плашете сега, после става.... 🤣🤣🤣🤣
Предстои най-хубавия период в живота, дори и без помощ(аз съм нямала) вие ще се справите! За майките които за пръв път ще раждат вълната от емоции която предстои е най-зареждащата! Мислете хубави неща❤️ защото те сааа хубави❤️
# 496
3 дек. 2024, 23:57 ч.
Да и аз това си мисля. Наистина най-големият страх ми е да не вляза в депресия, не знам как съм си го предизвикала (всъщност знам, от четене в Интернет), но гледам да разсейвам тези мисли. Още повече, че нашето човече е толкова чакано и искано г години и е плод на голяма любов, баща му е прекрасен. Много е важно да мислим позитивно и да помним за хубавите примери, които сме прочели/чули.
Иначе за справяне, сигурна съм, че няма майка,.особено в тази тема, която няма да се справи. Другото, което е най-важното - ние с бебчо сме екип, както ние се учим с него и ни е трудно, така и на него. Работим и опознаване тази новост заедно и си помагаме.
Ще се справим, момичета и ще бъдем много щастливи
Предстои ни огромна промяна, особено на майките с първо дете и такива.страхове от неизвестното са напълно нормални. Даже означават, че сме прекалено загрижени и още отсега обичаме бебетата си
Благодаря на Теди за хубавия коментар и споделен опит, ще се радвам и други майки,.които вече имат едно детенце да споделят хубави емоции и да ни влеят позитивизъм
Виж целия пост
Иначе за справяне, сигурна съм, че няма майка,.особено в тази тема, която няма да се справи. Другото, което е най-важното - ние с бебчо сме екип, както ние се учим с него и ни е трудно, така и на него. Работим и опознаване тази новост заедно и си помагаме.
Ще се справим, момичета и ще бъдем много щастливи
Предстои ни огромна промяна, особено на майките с първо дете и такива.страхове от неизвестното са напълно нормални. Даже означават, че сме прекалено загрижени и още отсега обичаме бебетата си
Благодаря на Теди за хубавия коментар и споделен опит, ще се радвам и други майки,.които вече имат едно детенце да споделят хубави емоции и да ни влеят позитивизъм
# 497
4 дек. 2024, 07:11 ч.
Аз нямам, но бях тръгнала в това приключение с доста мрачни мисли - дали ще се справим, сега ли е момента. Аз съм малко кариеристка и ми беше трудно да се справя с това, че всичко ще се преобърне и няма да е толкова подредено в живота ми(колкото и смешно да звучи). Малко по-малко някакси мъжа ми и майка ми доста ми помогнаха с разговори и споделяне на емоции да се успокоя. Да не говоря , че изпитвам ужас от лекари и това с изследванията ме стресираше много. Сега гледам само напред, вече дори не го усещам тежко. Искам да минава и да сме заедно вече. Заложих си вътрешно, че време за депресия няма да имам и тотално не мисля за това. Планирам от сега почивки, пътувания, смях 😂 Нямам търпение да дойде вече малкия и да будим баща му нощем 💙 сигурно ще сме мортал комбат ама who cares 💙
Виж целия пост
# 498
4 дек. 2024, 07:36 ч.
Въобще не ми минават такива мисли ще изпадна ли в депресия, как ще се справяме и така нататък. Бебето е дълго чакано, след 4 инсеминации и 3 опита инвитро не бих помислила ще изпадна ли в депресия. Борили сме се над 4 години да имаме това бебче. Хиляди инжекции, пари и доктори. Тежка бременност и на легло от 4 месец. През толкова неща преминах, за да го имам. Въобще не ми минават такива мисли. Това е смисъла на живота. Като имаш дете не означава, че спираш да живееш както повечето хора си мислят. Живота е такъв какъвто си го направиш. Радвайте се на живота и не се затормозявайте с такива мисли, защото има не леки съдби. Пътя ме срещна с момичета молещи се за бебче, с по над 7 инвитро опита..
Виж целия пост
# 499
4 дек. 2024, 08:32 ч.
Моите деца също са чакани и желани. Това ми е петата бременност, с живот и здраве второ дете. Предишните четири бяха една успешна и три неуспешни с различна последователност, та знам какво е да чакаш и да се надяваш и да се чудиш и страхуваш. Но, това не попречи да изпадна в депресия няколко месеца след раждането на първото си дете. Не всичко е свързано с осъзнатост и бойна готовност, доста често става дума за хормони и странични обстоятелства, които не можем съвсем да контролираме. И сега се страхувам какво ще се случи след като се роди, след като вече имаме едно дете, как ще се справим да разделим време и внимание, едновременно с това поработвам, уча за преквалификация, животът е изпълнен с много. Това, в което съм убедена е, че като второ дете ще го гледам много по-леко, защото знам че минава за миг и от новородено до учене на буквички и цифрички мина твърде бързо. Децата са дар, но ние сме тяхната движеща сила, така че е редно да се грижим и за себе си.🎀❤
Виж целия пост
# 500
5 дек. 2024, 00:26 ч.
След родината депресия е вследствие на хормонални промени, над които ние нямаме никакво влияние. Има жени, които развиват и психоза пак от хормоните. Мен от такъв тип състояния ме е страх, ясно е, че за другото е човек както си го направи и се настрои, но ако нещо се "счупи" вследствие на хормоните, без да мога да повлияя по никакъв начин.
Това ми е единственият страх, за всичко останало знам, че ще се справим, защото щом зависи от мен, ще го направя.
Успокоявам се с мисълта, че истинските депресии/психози са най-често наследствени или е имало и преди бременността подобни епизоди, просто бременността и раждането - хормоните засилват нещата. А също така и обикновено признаците на следродилна депресия/психоза ги има още по време на бременността.
При мен не важи никое от горните - нито наследствено, нито съм изпадала в депресия, бременността ми е спокойна и щастлива, въпреки че не е много лека, защото от началото съм с контракции и си чакам бебчо сме нетърпение и любов Но пусти страхове, както казва баба ми
Сигурна съм,.обаче че са само страхове и всичко ще е наред и най-хубавите и щастливи моменти в живота ми и този на семейството ми тепърва идват
Виж целия пост
Това ми е единственият страх, за всичко останало знам, че ще се справим, защото щом зависи от мен, ще го направя.
Успокоявам се с мисълта, че истинските депресии/психози са най-често наследствени или е имало и преди бременността подобни епизоди, просто бременността и раждането - хормоните засилват нещата. А също така и обикновено признаците на следродилна депресия/психоза ги има още по време на бременността.
При мен не важи никое от горните - нито наследствено, нито съм изпадала в депресия, бременността ми е спокойна и щастлива, въпреки че не е много лека, защото от началото съм с контракции и си чакам бебчо сме нетърпение и любов
Но пусти страхове, както казва баба ми Сигурна съм,.обаче че са само страхове и всичко ще е наред и най-хубавите и щастливи моменти в живота ми и този на семейството ми тепърва идват
# 501
5 дек. 2024, 07:19 ч.
На мен много хора ми се чудят кък съм успяла да се съхраня. 4 месеца на легло буквално не си ти, зависим си от някой друг. Повечето хора изпадат в депресия и от това състояние. Не съм стъпвала навън освен за прегледите, хубавото е, че жените сме силни същества. Не мога да кажа, че не ми е било тежко, но успях да се съхраня по някакъв начин. Не е лесно активен човек да го сложиш на легло за толкова дълго време, но си повтарях, че е заради бебчо и не съжалявам за това време. Така ми било писано
Виж целия пост
След родината депресия е вследствие на хормонални промени, над които ние нямаме никакво влияние. Има жени, които развиват и психоза пак от хормоните. Мен от такъв тип състояния ме е страх, ясно е, че за другото е човек както си го направи и се настрои, но ако нещо се "счупи" вследствие на хормоните, без да мога да повлияя по никакъв начин.
Това ми е единственият страх, за всичко останало знам, че ще се справим, защото щом зависи от мен, ще го направя.
Успокоявам се с мисълта, че истинските депресии/психози са най-често наследствени или е имало и преди бременността подобни епизоди, просто бременността и раждането - хормоните засилват нещата. А също така и обикновено признаците на следродилна депресия/психоза ги има още по време на бременността.
При мен не важи никое от горните - нито наследствено, нито съм изпадала в депресия, бременността ми е спокойна и щастлива, въпреки че не е много лека, защото от началото съм с контракции и си чакам бебчо сме нетърпение и любов Но пусти страхове, както казва баба ми
Сигурна съм,.обаче че са само страхове и всичко ще е наред и най-хубавите и щастливи моменти в живота ми и този на семейството ми тепърва идват
Това ми е единственият страх, за всичко останало знам, че ще се справим, защото щом зависи от мен, ще го направя.
Успокоявам се с мисълта, че истинските депресии/психози са най-често наследствени или е имало и преди бременността подобни епизоди, просто бременността и раждането - хормоните засилват нещата. А също така и обикновено признаците на следродилна депресия/психоза ги има още по време на бременността.
При мен не важи никое от горните - нито наследствено, нито съм изпадала в депресия, бременността ми е спокойна и щастлива, въпреки че не е много лека, защото от началото съм с контракции и си чакам бебчо сме нетърпение и любов
Но пусти страхове, както казва баба ми Сигурна съм,.обаче че са само страхове и всичко ще е наред и най-хубавите и щастливи моменти в живота ми и този на семейството ми тепърва идват
На мен много хора ми се чудят кък съм успяла да се съхраня. 4 месеца на легло буквално не си ти, зависим си от някой друг. Повечето хора изпадат в депресия и от това състояние. Не съм стъпвала навън освен за прегледите, хубавото е, че жените сме силни същества. Не мога да кажа, че не ми е било тежко, но успях да се съхраня по някакъв начин. Не е лесно активен човек да го сложиш на легло за толкова дълго време, но си повтарях, че е заради бебчо и не съжалявам за това време. Така ми било писано
# 502
5 дек. 2024, 13:30 ч.
Всичко ще мине и само ще си спомняме как сме устискали през цялото това време тези тежки моменти. След това само ще се радваме на здрави и щастливи бебета и ще сме горди майки на децата си. Ние сме най-силните създания на планетата щом издържаме на такива тежки условия през бременността и след нея!
Виж целия пост
# 503
5 дек. 2024, 13:35 ч.
Дай боже да гушнем накрая пухкави бебенца. Малко остана
Виж целия пост
Всичко ще мине и само ще си спомняме как сме устискали през цялото това време тези тежки моменти. След това само ще се радваме на здрави и щастливи бебета и ще сме горди майки на децата си. Ние сме най-силните създания на планетата щом издържаме на такива тежки условия през бременността и след нея!
Дай боже да гушнем накрая пухкави бебенца. Малко остана
# 504
5 дек. 2024, 13:35 ч.
Тъкмо щях да ви питам как сте? Аз утре съм на втори тонове (36 седмица точно). Все още не съм събрала багажа. Мислете позитивно и всичко ще е наред! На последните изследвания ми излезе нисък белтък и ниско желязо - 106 и съм с една шепа лекарства 🤣
Виж целия пост
# 505
5 дек. 2024, 13:37 ч.
Аз съм 31 седмица. Всичко сме купили и другата седмица почваме сглабяне и подреждане. Как вървят тоновете?
Виж целия пост
Тъкмо щях да ви питам как сте? Аз утре съм на втори тонове (36 седмица точно). Все още не съм събрала багажа. Мислете позитивно и всичко ще е наред! На последните изследвания ми излезе нисък белтък и ниско желязо - 106 и съм с една шепа лекарства 🤣
Аз съм 31 седмица. Всичко сме купили и другата седмица почваме сглабяне и подреждане. Как вървят тоновете?
# 506
5 дек. 2024, 13:39 ч.
Аз съм края на 34та седмица и съм изпаднала в едно състояние на непукизъм 😂😂😂 на 10ти започвам тонове. Вчера ми излезе микробиологията чиста. Тия дни ще пусна и кръвни май последно да му нося. Общо взето стискам до 15ти декември да когато вече ще съм в 9тия и после психически съм готова да излиза и да се свършва.
Виж целия пост
# 507
5 дек. 2024, 13:41 ч.
Тоновете бяха добре предната седмица. Върнаха ме след първия запис, че нещо не бяха излезли добре, буквално права черта... А трябва да са между 120 и 160, тип кардиограма, да си личи, че е имало движение, сетивност при бебето, дори и като се размърда натисках бутон. Чакам да видя кога ще ме проверят за разкритие. Кой ли път ще е след тоновете ...
Виж целия пост
# 508
5 дек. 2024, 14:17 ч.
Аз съм 33+ 4 и някак се насявам да устискам до 36 седмица. А и не съм им изпрала и изгладила още. На моменти ми се струва нереално, че след 20-Тина дни ще си имам две малки човечета вкъщи.
Виж целия пост
# 509
5 дек. 2024, 14:19 ч.
Казаха ли ти колко тежат двете бебета и колко см ти е обиколката на корема сега ?
Виж целия пост
Аз съм 33+ 4 и някак се насявам да устискам до 36 седмица. А и не съм им изпрала и изгладила още. На моменти ми се струва нереално, че след 20-Тина дни ще си имам две малки човечета вкъщи.
Казаха ли ти колко тежат двете бебета и колко см ти е обиколката на корема сега ?
Препоръчани теми