Паническо разстройство - 63

Здравейте, от доста време не съм писал, но нещо странно ми се случва. Имам някакъв световъртеж от няколко дни. В петък сутринта се събудих с него цял ден ми се виеше свят особено при навеждане, изправяне и т.н. В същия ден ме заболя гърлото, и малко се поразболях, явно някакъв вирус карам, но световъртежа продължава от време на време и до днес и ме притеснява на какво се дължи. Кръвното е окей, не изпитвам тревожност и безпокойство затова и не го свързвам с нещо такова? Някой ако знае какво може да е

А защо приемаш Флуанксол вечер? Той също ли има приспивателен ефект? Ако го взема с клонарекс вечер, ще ми помогне ли да заспя. Сещам се и аз за моята майчица, как някога нямаше толкова приспивателни и прочее и как е идвала линейка в нас да я приспи. Правиха й система да заспи, защото, например, 2 дни не е спала.

Когато сте ангажиран, усещате ли това неразположение? Това е един от начините, с които аз лично си отговарям дали нещо ми има в действителност, или си втълпявам.

Обърнете внимание! Разбира се, аз бих ви посъветвала да отидете на доктор, особено щом скоро сте имали и други симптоми. Може все още да не сте оздравял напълно.

Татяна, не знам и аз защо го взимам вечер. Внушавам си, че подсилва действието на другите лекарства. Пси каза да го взимам сутрин, ама аз не слушам. Можеш да се консултираш с твоя пси да добавите примерно Хлорпротиксен или Ремирта към Зопиклона. Аз не ги искам, за да не надебелея, но иначе за съня са добри.

Някой взимал ли е Седатон 5 с АД? АД е сутрин, другото е вечер. Докторът ми предписа Неолексан 100 мг съставаът е основно Л-триптофан), но никъде няма такава малка доза и в аптеката ми препоръчаха Седатон, защото Л-триптофанът е 120 мг.

Здравейте,
бях писала тук няколко поста миналата година.
Страдам от натрапчиви страхове на тема рак. Имам си в главата постоянни мисли, които нежно наричам бръмбари.
Всеки един симптом, всяка една болежка за мен са симптом на рак.
Миналата година подходих несериозно - започнах лечение, което не довърших, защото се почувствах силна и добре. Е, бръмбарите ми го върнаха тъпкано.
От два месеца съм пак на лечение - започнах с Абизол от 15 мг, но ми е твърде силен, защото страничните ефекти се появиха с пълна сила - не можех изобщо да се задържа дори за 5 мин на едно място. Направо беше страшно. Сменихме го с Реагила от 1.5, но ми е слабо, а цената на 3 мг е просто фантастична, касата го поема при само диагноза шизофрения.
Сега съм на Абизол от 10 с малко Клонарекс. Да кажем, че съм по-добре от преди. Иска ми се да кажа, че съвсем нямам мисли, но не е така. Преди два дни пак скочиха, сега се опитвам рационално да ги сборя.
От Абизола сънувам много, по няколко различни дълги съня на на вечер, доста детайлни, помня ги сутрин. Спя доста, но в името на това да се почувствам по-добре - ще го преглътна.
Обичам да се разхождам, не пропускам всеки ден да го направя, което ми помага. Обичам да чета, но забелязвам, че когато съм на хапчета - нямам желание да го правя. Опитвам се да си намеря антистрес занимания.
Но всичко е много трудно, на приливи и отливи.

Здравей, все едно описваш мен. Лятото "бях" с рак на дебелото черво и правих колоноскопия (нямаше нищо), а от години мисля, че имам нещо на гърдата и само ходя по прегледи. И при мен всяка болежка е придружена с мисъл за рак. Аз съм с ОКР освен здравна тревожност и паническо разстройство. Също в момента пия Абизол от 15 мг, но го пия вечер преди сън и наистина сънувам доста разнообразни сънища, но пък спя добре. От вчера работя и с психотерапевт за ОКР-то.

За протокола и при мен нещата протичат по същия начин. Даже и аз лятото имах страхове за "рак на дебелото черво". В момента не пия нищо освен витамини.

Kamille252, сподели, моля те, когато имаш впечатления от психотерапевта. Това онзи енергийния ли е, за които спомена?

Не. Енергийния ми обяви суми, които няма как да дам и на всичкото отгоре ми каза, че имало начини, например с кредит. Викам си ясна е работата.. Тръгнах си при старата терапевтка и ще работим основно върху натрапливите мисли и тревожността.

Мога да ви кажа как аз се разбирам с мислите за болести, рак и т.н. натрапчиви мисли за здравето.
Първо, преди доста време осъзнах, че страхът от болести, всъщност основата му е страхът от смъртта. И изобщо страхът от смъртта, от това че ще умрем и вече няма да ни има на този свят, е в основата на всички страхове. Страхът от смъртта е страхът на страховете, той е основния, първичния, най-важен страх, от който произлизат всички останали страхове. Това като разберете, ще можете много по-лесно да се разберете с всички останали страхове. Затова спрете да мислите за всички останали страхове, рак, болести и т.н... и се концентрирайте само и единствено върху смъртта.
Първо, всеки ден трябва да си повтаряте, че ще умрете и това е най-нормалното и естествено нещо на света. Никой не се е измъкнал жив от този живот. Вие също няма да се измъкнете живи, ще умрете и това е, неизбежно е.
Когато успеете някак да свикнете с мисълта че задължително ще умрете, се концентрирайте върху това, че кога и от какво ще умре човек никой не знае. Смъртта е ясна, тя е неизбежна, но две неща около смъртта не знаем и няма как да знаем - кога ще умрем и от какво ще умрем.
Давам ви веднага пример - преди няколко седмици в София стана катастрофа и една кола изхвърча от пътя и уби пешеходка на тротоара. Ето тази пешеходка може би се е страхувала от болести, може даже да е имала болест някаква, но умряла ли е от тях - не. Умряла е от нещо съвсем друго, което даже не си е помисляла - както си върви по тротоара и я блъсва кола. Това е доказателството, че човек никога не знае кога и от какво ще умре. Може да е по всяко време и от всичко. Има хиляди начини човек да умре и няма как да знаем кой от тези хиляди начини ще е - рак ли ще е, болест ли ще е, катастрофа ли ще е.... хиляди неща могат да са.
И в момента в който осъзнаете че задължително ще умрете и може да умрете по всяко едно време и от хиляди различни причини изведнъж ще видите как ще ви олекне.
На практика страхът че може да имате рак, е страх че ще умрете, защото болестта рак почти сигурно води до смърт. И в момента в който престане да ви е страх от смъртта, то самите мисли за болести и рак ще станат безпредметни защото все от нещо трябва да се мре, дали ще е от рак или нещо друго, няма как ще се мре.
Искам да кажа, че ако вие приемете смъртта за нещо напълно нормално, естествено и неизбежно, самите мисли за болести и рак ще загубят силата си. Те пак може да се появяват, но няма да са вече толкова ужасни и притеснителни. Най-много да си кажете - "Да, може да се разболея от рак и да умра, но какво от това? Всеки ще умре от нещо рано или късно. Някои от рак, други от други болести, някои пък ще умрат напълно здрави и в разцвета на силите си, в катастрофи, но това е живота, така е устроен и трябва да го приемем такъв какъвто е.
Изобщо искам да ви кажа да се концентрирате върху основния страх на страховете - страхът от смъртта. Там е разковничето на успеха, на щастливия живот, на всичко. В момента в който успеете да се убедите да не се страхувате че ще умрете и че смъртта е най-нормалното, естествено и неизбежно нещо в нашият живот, ще видите как ще ви олекне и ще заживете спокойно и щастливо и ще гребете с пълни шепи от живота защото не знаете колко още ви остава на таз Земя.

Darvo, много добре казано на теория ама на практика.. трудна работа.

На мен страхът ми не е от смъртта сама по себе си, а от инсулт и че ще стана в тежест на близките си. Ако умра-умра, ама другото ме докарва до лудост. Ето, в момента имам болка и изтръпване в левия крак и веднага се паникьосах.
Пак да попитам - някой пил ли е Седатон 5 заедно с АД?

Знам че е трудна работа. На теория е едно, на практика-друго. Изпитал съм го на гърба си. Знаеш че не трябва да те е страх и пак те е страх... И затова са лекарствата. Да помогнат малко. Аз пия АД в продължение на 30 г. вече. Без прекъсване нито ден. Трябва да се пият лекарства, но и начина на мислене е много важен, да се промени. За това е психотерапията. Тя също е много важна, не само лекарствата. Не можеш да разчиташ че ще пиеш едно хапче и хоп - всичко ще се оправи. Пътя е много дълъг и трябва да се промени начина на мислене задължително.
Но без хапчета не става. Поне при мен не стана. Много добре знаех че всички тези мисли са напълно излишни и несъстоятелни и въпреки това те идваха и идваха и идваха... Знам много добре какво значи натрапчиви мисли и колкото и да се мъчиш да ги изгониш, не можеш, няма как. Затова и вече не ги гоня Оставил съм ги на пълна свобода - да идват колкото си искат, минават и заминават без да им обръщам внимание. Не се боря с тях, не ги гоня, не ги оборвам, просто ги оставям на пълна свобода да идват и както и пълна свобода да заминават. Когато искат да идват, когато искат да заминават - просто не им обръщам внимание вече.
Няма друг начин освен този. Колкото и да се бориш с тях, колкото повече им обръщаш внимание, само им даваш сила. В момента в който спреш да се бориш с натрапчивите мисли, в този момент вече може да се счита че те нямат тази сила и това влияние.

Точно това ми обясни и психоложката ми,че колкото повече се боря с тях, толкова повече ме побеждават.  Но как да не се боря като понякога са толкова мрачни,че се имам за най-лошият човек на света как може изобщо такава мисъл да се появи в главата ми..