Паническо разстройство - 63

  • 27 047
  • 765
# 225
На мен при последното посещение личния ми каза,  че още един път ако  цъфна при него  така трепереща направо  ми  дава Ксанакс. И аз си мисля дали  наистина да не се предам  вече . Стига съм се мъчила. Не че Ксанакса ще ми реши проблемите ама все ще подобри положението.

Ти нищо ли не пиеш?
Виж целия пост
# 226
На мен при последното посещение личния ми каза,  че още един път ако  цъфна при него  така трепереща направо  ми  дава Ксанакс. И аз си мисля дали  наистина да не се предам  вече . Стига съм се мъчила. Не че Ксанакса ще ми реши проблемите ама все ще подобри положението.

И на мен масово хората ме съветват да не се мъча, а да почвам медикаменти... Обаче нещо съм си наумил, че ще се боря с тия състояния без да пия химия, но е страшно трудно и изморително. Мен ме притеснява това, че шансът да почна да си въобразявам, че нещо ми се случва, след като пия някакво подобно лекарство е огромен и ще ме захване хипохондрията. Може да ме докара и до криза. Не е никак приятно. Ще се опитам още няколко дни да се докарам до покой без лекарства, след това ще му мисля.
Виж целия пост
# 227
Нищо не пия  за момента. Преди години още в началото ми бяха дали Ривотрил и  Сероксат по  схема, било  е преди повече от 10  години. Предполагам  е ясно колко  са помогнали. По  едно  време и  Атаракс пих, същото положение. Бях  се позакрепила за няколко  години без лекарства ама явно много ми  дойде вече и  стрес и  всичко.
Виж целия пост
# 228
И аз съм в същото положение. Два, три дни удържам фронта, шегувам се и се смея дори и след това пак се сривам. Имам лична причина да не започвам АД (изключвам страх от някакви странични ефекти), иначе отдавна да ги бях започнала.
Виж целия пост
# 229
Добре де, ама ксанакс и клонарекс само успокояват. Не лекуват. Докога с тях?
Виж целия пост
# 230
Според мен и научно доказано веднъж бъгне ли се биохимията на мозъка, няма оправия, и с медикаменти, и без. Просто с медикаменти си като със счупен крак и патерица. Подпомагат горе-долу общото ти състояние добре. Въпреки, че вече година и половина пия медикаменти и нямам и месец да съм на 100% добре.
Виж целия пост
# 231
Според мен и научно доказано веднъж бъгне ли се биохимията на мозъка, няма оправия, и с медикаменти, и без. Просто с медикаменти си като със счупен крак и патерица. Подпомагат горе-долу общото ти състояние добре. Въпреки, че вече година и половина пия медикаменти и нямам и месец да съм на 100% добре.

Идеално обобщение на мислите ми. Все си мисля, че като съм на АД би трябвало вече в един момент да съм ок. Но постоянно съм на приливи и отливи. Има дни, в които се чувствам ок и други, в които съм на ръба.
Виж целия пост
# 232
Според мен и научно доказано веднъж бъгне ли се биохимията на мозъка, няма оправия, и с медикаменти, и без. Просто с медикаменти си като със счупен крак и патерица. Подпомагат горе-долу общото ти състояние добре. Въпреки, че вече година и половина пия медикаменти и нямам и месец да съм на 100% добре.

Абсолютно съм съгласен. Възможно е да се стигне до някакво поносимо ниво и да се поддържа до някаква степен, но и аз мисля, че човек с прецакана биохимия и нервна система никога не се възстановява на 100%. Просто се учи да живее по този начин. Не звучи особено оптимистично, но според мен е така. Който казва, че е имал някакъв сериозен психичен проблем и се е оправил изцяло и не вече не чувства абсолютно никакви симптоми, според мен никога не е бил прекалено зле. Едно е да минеш през някакъв кофти период и да излезеш, друго е когато нещата станат хронични и мозъкът започне да работи по друг начин, тогава вече се развива някакво разстройство от което оправия няма. Аз поне така виждам нещата след дълъг опит и борба с няколко тревожни разстройства.
Виж целия пост
# 233
Аз съм по-скоро на принципа като  съм в криза да има някакво  хапче да закрепи положението. Не искам да пия по схеми , после отнемане и  тн. Просто  като получа някоя яка ПА да имам някакво хапче да тушира симптомите,  за да мога да се освестя. После  е лесно.
Виж целия пост
# 234
Примирих се и аз . Карам без АД докато се търпи. Това е положението.
Виж целия пост
# 235
Аз лично не мога да се примиря, уви. Сигурно съм по-слабохарактерна. Да, лекарствата са ми като патеричка - така казах и на психолога.
Опитах се 9 месеца без лекарства, само с половин клонарекс при нужда. Не знам дали 10-на съм изпила за това време. Опитах хомеопатия, бахови капки, но бях закъсняла за тях. Може би догодина лятото бих опитала пак.

В една такава възраст съм, в която все имам някакви болежки, която ми води трвожност, която ми води мисли, които ми носят стрес и постоянно живея в ужас и страх. Не издържах така, затова си предпочитам патеричката.
Виж целия пост
# 236
Предпочитам да не мисля така. Все едно болните от диабет, епилепсия високо кръвно да се терзаят че не могат да издържат без патерици.
Виж целия пост
# 237
Аз пък отказвам да приема, че цял живот ще съм с патерици. Нямам 35 години, а пия една шепа лекарства.
Засега не мога без тях, но вярвам и ще дам всичко от себе си един ден да съм "чиста".
Виж целия пост
# 238
О не, не съм се изразила правилно. Не се терзая, че съм на лекарства. И разбира се, не мисля, че някой трябва да се  терзае за това.
Виж целия пост
# 239
Днес отново преди около 2 часа се леко напрегнах в една ситуация и моментално усетих как ми се подкосяват краката, започва да ми се вие свят и виждам замъглено. Естествено последваха и паниката и страха, а уж като станах сутринта не бях чак толкова зле. Някак си бързо разпознах паник атаката и успях да я овладея, та не се разви докрай и изчезна за няколко минути, но остави у мен оная обичайна умора, която се появява след паник атака. Поне аз винаги усещам умора след като отмине атаката и както и преди това си бях уморен, направо някакъв ужас. Стигам до заключението, че не трябва да се напрягам по никакъв повод и да подхождам спокойно към всяко нещо, независимо какво е. Напрегна ли се малко и веднага се почва, а не винаги съм бил така. Обаче да не се напрягаш отново е лесно само и единствено на думи, в действителност е страшно трудно... поне за мен. Стресът на моменти направо ми разказва играта.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия