Паническо разстройство - 63

  • 28 093
  • 765
# 345
Така е. По-добре да не се чете за болести.

Абсолютно! Работата е, че е много трудно (поне на мен не ми е лесно), особено когато всичко е на един клик разстояние. Цялата тая информация, всички тези диагнози и симптоми буквално ме разболяват по някой път и наистина се чувствам като болен от цялата тревожност, стрес и т.н.! Не винаги е така, но имам и такива периоди... Трябва да съм наистина спокоен и мозъкът ми да е супер ангажиран, че да не ми минават подобни мисли в главата. Чувствам се замаян или изморен (най-вероятно от тревожността и стреса), аз почвам да си мисля, че имам проблеми със сърцето, кръвното, захарта и т.н...
Виж целия пост
# 346
Ти не пиеше лекарства нали?
Виж целия пост
# 347

Не, продължавам да се мъча без лекарства! Да видим още колко...
Виж целия пост
# 348
Така е, всеки си има праг и е индивидуално.
Не споменаваш близки.
Аз лично се чувствам отговорна пред най - близките ми и и заради тях пия лекарства. Не мога да си позволя дълго да съм извън кондиция. А и е важно да съм добре, за да мога да работя.
Виж целия пост
# 349
A мога ли да ви задам един въпрос. Защо, ако се чувствате добре влизате във форума? Смисъл това не ви ли дърпа назад отново? Чисто любопитство!
Виж целия пост
# 350
A мога ли да ви задам един въпрос. Защо, ако се чувствате добре влизате във форума? Смисъл това не ви ли дърпа назад отново? Чисто любопитство!

Много интересен въпрос. Аз лично се чувствам добре, когато споделям част от проблемите си, а форумите са именно за споделяне и комуникация! Мисля, че самия факт, че някой влиза, следи и коментира тук, означава че най-вероятно има някакъв проблем и най-малкото очаква някакъв съвет или просто иска да сподели какво усеща. Аз поне така си обяснявам нещата. Задавал съм си горе долу същия въпрос "защо някой следи тема, посветена на паническото разстройство, това не влияе ли зле?". Ами по-скоро не. Пък и винаги е добре нещо да се обсъди с хора, които имат поне минимална представа за какво става на въпрос.
Виж целия пост
# 351
Аз следя темата на приливи и отливи.
От тази година я поднових, защото  направих няколко кризи (след поредно спиране на лечение ) и се върнах към лекарствата. Питах за велаксин, който не ми влияеше добре и продължавам да я отварям.
Всеки, който пише намира нещо полезно според мен.
Виж целия пост
# 352
Аз влизам, защото вече ви намирам за доста близки. Друго е,когато споделиш с хора, които имат същите проблеми.
Виж целия пост
# 353
Мен тази  тема ме разтоварва. Дори когато  съм добре влизам защото  знам, че винаги мога да прочета полезен съвет тук или  да науча нещо  ново. Също така може да помогна със съвет на някой  друг.
Виж целия пост
# 354
Аз също вече ви имам за близки. Да отвориш  и видиш, че не си сам, че и други хора изпитват същото, а и да прочетеш полезен съвет е безценно
Виж целия пост
# 355
Аз снощи отново поради някаква причина почти не успях да спя... Събудих се малко след заспиване и ме връхлетя някаква висока тревожност, последва и гадене и някакво сковаване в мускулите, както принципно ми се получава. И естевствено последва цяла нощ лежане в мъка и опит за повторно заспиване без успех. Проблемът е че след такава вечер се чувствам наистина отвратително. Буквално едва гледам и едва се движа като цяло. Да не говорим за високата тревожност и страха от евентуална ПА. Иде ми да легна и да не стана цял ден, даже и да не спя, просто да лежа, но нямам такава възможност. Вие как по-точно се справяте в такива дни, когато не сте спали? Чак толкова тежко ли ви е или е някак си по-поносимо положението при вас? Забелязал съм, че и на хора без тревожни разстройства от време на време по една или друга причина им се случва да не спят, обаче далеч не изпадат в подобни кризисни състояния!
Виж целия пост
# 356
Защо просто не се консултираш с психиатър и не започнеш някакво лечение?
Очевидно от само себе си няма да ти мине. Не си представям да живея в такива мъки, които описваш ежедневно.
Виж целия пост
# 357
Защо просто не се консултираш с психиатър и не започнеш някакво лечение?
Очевидно от само себе си няма да ти мине. Не си представям да живея в такива мъки, които описваш ежедневно.

Най-вече защото имам някакъв страх от страничните ефекти на медикаментите, които изпистват психиатрите. Посещавал съм в миналото и имам много лош опит с употреба на медикаменти. Знам, че може би трябва да го преглътна и да опитам отново. Просто и преди съм изпадал в подобни състояния, но някак си отминаваха от само себе си за няколко седмици. Беше някак си по-поносимо. Обаче септември ми се случи нещо и от тогава не мога да дойда на себе си, вече стана 4-ти месец. Естествено, имам и по-нормални дни и периоди, обаче ми се иска да изчистя тези кризисни състояния изцяло. Много е вероятно този път без лечение да не мине, просто не знам как да намеря сили за това.
Виж целия пост
# 358
Защо просто не се консултираш с психиатър и не започнеш някакво лечение?
Очевидно от само себе си няма да ти мине. Не си представям да живея в такива мъки, които описваш ежедневно.

Най-вече защото имам някакъв страх от страничните ефекти на медикаментите, които изпистват психиатрите. Посещавал съм в миналото и имам много лош опит с употреба на медикаменти. Знам, че може би трябва да го преглътна и да опитам отново. Просто и преди съм изпадал в подобни състояния, но някак си отминаваха от само себе си за няколко седмици. Беше някак си по-поносимо. Обаче септември ми се случи нещо и от тогава не мога да дойда на себе си, вече стана 4-ти месец. Естествено, имам и по-нормални дни и периоди, обаче ми се иска да изчистя тези кризисни състояния изцяло. Много е вероятно този път без лечение да не мине, просто не знам как да намеря сили за това.
Аз бях година и половина така, "държаща се на повърхността", но ми се случи нещо, което ме срина и 8 месеца бяха непоносими - не ставах от леглото, постоянни ПА, тревожност, при която ми идваше да изляза от кожата си или да тичам с километри, докато не рухна. Накрая се "предадох" и посетих психиатър и започнах терапия. Почти от 3 години съм на АД и живея много по-добре. Имам си лоши моменти, но не могат да се сравняват с онази липса на желание за живот.
Мен най-много ме мъчи замайването, а то ми е от тревожността и вестибуларния апарат. Другите симптоми някак ги преодолявам, но в момента, в който ми се завърти главата, се надига паниката, за секунди ми минава като ток по цялото тяло.
А на другия въпрос - да, влизам и когато ми е добре. Вие ми действате като психотерапия, че не съм сама, а ако мога да помогна на някого с опита ми, още по-добре.
Виж целия пост
# 359
И аз съм точно така от близо 4 месеца. Както вече съм споделял, и преди съм имал подобни периоди, но не беше чак толкова зле и влизах и излизах. Сега като че ли нещо се счупи тотално и неприятните усещания почти не изчезват. Просто някой път са една идея по-слабо изявени, друг път са направо нетърпими. И мен много ме притеснява това замайване, което при мен си е доста силно изявено последните дни и ми предизвиква паника. Друго нещо, което много ме притеснява, е тоталната липса на енергия. Също ми идва да легна и да не стана по някой път, обаче за момента издържам и избягвам да лягам. Гледам да лежа само вечер, като е време за сън. Притеснявам се, че не знам какво точно трябва да направя, за да си върна поне малко енергията. Аз от време на време комуникирам и с други хора извън форума с подобни оплаквания и виждам, че има хора, които са дори още по-зле и това ме плаши. Има хора, които буквално не излизат от домовете си месеци или години наред след развит страх от паник атаки. Още не съм стигнал до там, но мисълта че е възможно буквално ме ужасява.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия