Паническо разстройство - 63

Здравейте мили хора! От няколко месеца не съм писала тук, но ви следя редовно! Бих искала да споделя с вас моята странна ситуация с пиенето на лекарства и едновременно с това влошаване, което продължава 1 година вече… На кратко 6 години приемах Ципралекс заради ПА и живеех нормален, пълноценен живот, пътувах, радвах се на света и бях нормален човек, до миналото лято, когато се появи супер засилена тревожност, ежедневна и ежечасна, успоредно с пиенето на Ципралекс. Така 2 месеца се мъчих, докато психиатъра не предложи да го сменим. Спрях Ципралекс и рязко ми изчезна цялата симптоматика, в няколкото дни не пиене на лекарства се чувствах отлично. Започнах Анафранил, който ми понесе много зле, издържах само 20 дни с него и го спрях. Месец и половина бях без лекарства, като в началото се чувствах отлично, но започнах да изпадам в депресивни състояния. Отидох при нов психиатър в София, ( аз съм от Габрово) и започнах лечение със Золофт, и тогава се започна кошмарът ми. Отключих ужасно безсъние - будене в 2 в 3 през нощта със стряскане и никаква възможност да заспя. Добави ми Тритико за съня, положението леко се подобри. Така 3 месеца пих Золофт, като имах ежедневна супер силна тревожност, треперене, започнах да ставам затворена, да избягвам хора и разговори. Започнах да получавам ежедневни ПА, и се чувствах ужасно. Смени ми го с Велаксин- не ми понесе. Последва Деанксит месец и половина, и с него имах ужасна тревожност и състояние като пред ПА. Едновременно с това ставах все по страхлива в ежедневието си, започнах да избягвам пътувания, срещи с приятели, излизане по заведения, всичко това започна да ме плаши. Психиатъра реши да пробвам без АД отново, месец и половина не пих нищо, и продължих да се влошавам. Вече ми личеше много, че не съм себе си, работодателите ми чак започнаха да питат какво се случва с мен, не се усмихвах, гледах в една точка и ми костваше супер усилия да върша ежедневни неща. Психиатъра ми констатира “ Виждам, че се влошавате” и спря да ми вдига телефона. Върнах се при психиатъра си в Габрово, започнах лечение с Ксетанор и Ремирта ( проблемите с безсънието си продължават). Не мога да ги пия във високи дози, тъй като получавам ужасна тревожност и чувство на полудяване, и пия полвинка, и така до ден днешен, вече 7 месеца, като от месец ми е добавен Линефор. Чувствам се зле, имам чувството, че полудявам, страх ме е от ежедневни неща, всяка задача на работа ми предизвиква паника, страх ме е да пътувам, никъде и от нищо не си почивам (лятото като отидох на море ми беше много трудно да издържа) Имам дете заради което се карам някак си да правя някой неща, но от всичко ме е страх, даже избирането на Коледни подаръци ми предизвиква почти ПА. Заради постоянното напрежение едно кафе не си позволявам да изпия, а ми беше най-любимото нещо! Извинявам се за дългият пост, и благодаря на всеки който го прочете! Моля за някакъв съвет - какво е това чудо според вас, да пиеш лекарства и да ставаш по-зле, да се добавят нови и нови гадни симптоми и буквално да се промениш като човек! Последната една година бих описала състоянието си като човешка деградация, ежедневна мъка, силно влошен сън, липса на каквото и да било качество на живот…на път съм да си разбия живота, семейството и кариерата, а не съм спирала да търся помощ от психиатри ( д-р Тина Блажева, д-р Стефан Кръстев от Александровска, потвърдено ми е и от двамата това лечение с Ксетанор и Ремирта)… загубих надежда, че може да ми се помогне, и се чувствам като най-странният случай с който медицината се е сблъсквала. Моля ви за някакъв съвет, мили хора, как бихте постъпили вие? Не се живее така…

Опитай с д-р Владимир Наков. Може и онлайн. Имам добри впечатления от него. Явно не успяват да ти улучат АД.

Dr. Who, точно при него бях 7 месеца, и от там ми започна влошаването със Золофт, докато накрая той самият ми каза “ виждам, че се влошавате” и спря да ми отговаря. Когато отидох при него ноември миналата година бях нормален, функциониращ човек, а 7 месеца по-късно ми беше проблем да срещна познат на улицата и да се заговоря. Иначе е много мил и разбран човек, но терапията му нямаше добър ефект за мен.

Аз се чувствам по изключелно сходен начин, разбирам мъката ви! Даже и това с почивката на море и на мен ми се случи същото... лятото ходих за една седмица и ми беше тежко. Особено тръгването и връщането. А съм човек, пътувал буквално хиляди пъти в продължение на години, такова нещо не ми се беше случвало! Този непрекъснат страх и очакване на поредната ПА са много по-лоши и изморителни от самите паник атаки. Освен върху ума, оказват и огромно влияние върху тялото. Също много често ме затрудняват някакви съвсем елементарни ежедневни дейности. До някаква степен ме е страх, че и на мен няма да ми улучат медикаментите и не ми се минава от лекарство на лекарство, затова и се мъча без. Да видим още колко. Бих ви дал съвет как точно да излезете от това състояние, но и аз самият не мога да намеря постоянно решение на този така неприятен проблем! Единствено ви бих посъветвал да не губите надежда и да се опитвате да гледате възможно най-позитивно на нещата, че изчезне ли и надеждата, нещата стават в пъти по-зле!

Аз това лято не отидох на една от планираните и платени вече почивки в чужбина. ММ щеше да се побърка с мен. Тръгнахме и понеже имахме ден преспиване преди границата го накарах да се върнем вкъщи. Получиш силна паника и тревожност как ще издържа. А всъщност мястото, което бяхме запазили ни е любимо и сме го посещавали много пъти.
След няколко седмици вече бях ок, но почивката пропадна.

sathoak, много благодаря за отговора и за моралната подкрепа!Надежда отдавна съм изгубила, защото съм цяла година в това състояние, ежедневно с букет от симптоми и странни усещания, нетипични за мен! Ако мога да ви дам съвет е, не се мъчете излишно и се обърнете към психиатър! Вероятността да ви се помогне и да водите по-нормален живот е огромна! Не позволявайте на страха от потенциални странични ефекти от АД да попречи на възможността да се излекувате! Дайте шанс на лекарствата, при повечето хора помагат! Дори и да имате лош предишен опит, не се лишавайте от възможността да водите нормален живот! Ако сегашната ви ситуация не е добра, не стойте в нея, а направете промяна! Казвам ви го с абсолютна убеденост, въпреки злощастният ми опит!

radinanik, аз ходя при д-р Кръстникова, в София.
"Просто" трябва да ти намерят правилните дози и лекарства.

Слънце, благодаря за отговора! Дали наистина е така, а не се касае за някакво нелечимо състояние което лекарствата до влошават…Наистина си мисля, че ми е увредена мозъчната биохимия, безвъзвратно, и цял живот ще съм така, ще си агонизирам ежедневно пък до когато издържа…

Не се отчайвай! Ще намериш правилното лечение!

Слънце и  аз съм като  теб.  Мен обаче ме е страх  да не ми стане нещо, особено  като  ходим  в чужбина. Като тръгваме за някъде първо проверявам къде са най-близките болници, колко  време е необходимо  за придвижване до нея и тн.. Ако няма наблизо голяма болница или поне медицински център става страшно. Най-зле е на Тасос като  ходим,  там няма болница и трябва ферибота да чакаш ,  за да те закарат  до някъде.  А толкова обичах  да ходя на море и  на почивки,  сега като  става време да ходим  ми иде да се скрия някъде.

Ели, аз почнах лекарства отново и в края на сезона бяхме на същото място.
Случката беше покъртителна, защото нищо ми нямаше, събрахме багажа, тръгнахме, стигнахме на половината път и аз се бъгнах.
Веднъж съм получавала ПА, повръщане и силна тревожност в Гърция но го овладях за 24часа.

Аз последните години на почти  всяка почивка се бъгвам. За другата година ще се подготвя с някакво хапче и  аз ,  че така не може да се кара.

Ето ме и мен пак тук. Както ви се хвалих,че съм спряла Клонарекса,от 20 дни изживявам някакъв ад. Всичко започна с адски болки в корема, започна се обикаляне по болници,изследвания,лекарства, без резултат. Изследванията са ми ок,аз с всеки изминат ден съм все по зле.Започнаха болки в краката,ръцете,очите, трудно ми е да се придвижвам, нямам сили,задух,нервност, спя по не повече от 2 часа,  изпотяване, тремор. От 3 седмици спрях да ходя на работа, постоянно лежа. Заради болките посетих гинеколог, уролог,ендокринолог, гастроентеролог, УНГ, сега в петък ми остава невролог и не знам повече къде да отида.... вероятно пак на психиатър /а така не ми се иска да пия пак тези хапчета/.Това не е живот, а се страхувам и да не остана без работа,ако това състояние продължава.

Нося си клонарекс винаги.

Така бях аз преди да започна АД. Където и да отидех, започвах да си мисля къде е най-близката болници, колко време ще отнеме на линейката и т.н.