Днес сутринта пак забравих да питам, че стана панаир.
Едно момиченце ревеше много и малкия дето си пада " не чувствителен" уж ...толкова жално се разрева "Маааамоооо"...никога не е плакал за мен ...нИкогА...
За баща си много, но за мен, не.
Май ще си имам проблеми с показването на чувства с него. От бебе ми е странен. Изживява вътрешно всичко. Чак сега като поотрасна започна да се гушка в мен. Да ме целува и да дава да го целувам.
Явно момиченцето го извади от "равновесие".
Вечер дълго ми държи ръката и трябва да заспи за да си я "взема".
А по-големият е аларма, джаста-праста.
Реве на поразия, показва си чувствата, гушка се от малък, целуваме се.
Тази сутрин само докато го обличам и мрънкаше, че не иска при децата, като му казах, че при "Кака"( сестрата е млада и дребничка и и викат кака) ще има за закуска баничка и мляко и му светнаха очичките и се зарадва, че ще ходи.