Червените флагове при мъжете

За мен не е червен флаг само по себе си, но е червен, ако няма намерение и не му стане поне малко неудобно. И те убеждава колко е над нещата и кола не му трябва.

Освен това обичам да се возя при мъже, които шофират хладнокръвно.
Без да псуват, да преценяват бързо какво и как и без да се оглеждат като девствен заек.

Повечето хора у нас шофират на такова ниво (скандално зле), че трябва да сме общество от целибати.

Някои от най-качествените хора, които познавам, нямат дори шофьорска книжка. Когато се запознахме с мъжа ми, той живееше в европейска столица, където придвижването с личен автомобил е рядкост, и съответно никога не беше притежавал и карал кола (макар че книжка имаше). После го принудих

За мен пък би бил голям червен флаг човек да не слиза от колата дори като ходи до тоалетната, фигуративно казано. Изключително омерзително ми е от човешка, екологична и социална гледна точка.

Голям червен флаг за мен е ако живее с родителите или майка си. Имам един познат (съсед) в София при баба ми.

Той е на 36-37. Върна се преди 2 години от чужбина  и живее с майка си. Няма никакви намерения да де изнася. Най смешното е че майка ми толкова искаше да ни събере 😂😂😂😂 а за мен такъв си е аут от самото начало де ако ще брад Пит да е.

Или ако е от години безработен също е червена лампа (такива познавам в Австрия няколко 😄) .
А за алкохол или хазарт си се разбира от самото начало.

Много ми е интересно: тука дамите пишат че не биха взели мъж живеещ с майка си (както и аз де)
Но мъж би ли приел жена живееща с родителите си да кажем след 30. Рожден ден ? В другата тема не беше споменато, но ми е интересно

За шофирането кофти флаг и ако има книжка, но му седи за украса.  Не умее да шофира добре, няма рутина и добри реакции, не познава града, не се ориентира как да стигне до дадено място /не говоря за забутана уличка, а нормална ориентация в града/. Избягва натоварени пътища и кръстовища по горните причини, сяда в кола в краен случай и предпочита да го возят. И прочие. Особено ако е над 30г и цял живот живял в дадения град. Просто ми е немъжко.

Naixi, според мен при жените е малко по-благосклонна ситуацията.
Имам един познат, ожени се миналата година. Чревоугодник е той, с него си говорим за рецепти и кулинария, обменяме опит. Много се оплаква, че жена му до 28 е живяла с мама и баба и не умее да изпържи две яйца. Той готви, много неща в кухнята може, обаче явно не иска това задължение само за себе си и го отчита като проблем. Но явно това не му е попречило да се ожени за нея.

Друг мой много близък приятел сега заби младо гадже. Учила е в друг град, но после се е върнала при техните. На 26 живее с родителите и брат си. Като го гледам не му е проблем, но разбира се са си дали срок да заживеят заедно, иначе би било губене на време взаимно.

Друга моя близка е на 27 и живее с техните. Мрънка за щяло и нещяло, дори как майка й отказвала да й прави супа и туршия вече не слагала. Живеела е винаги с родителите си, единствено дете е. Само за период от 1 г. живееше с гадже, но се разделиха. Оплакваше се, че е много трудно да се плаща квартира, да се готви, да се поддържа домакинство. Иначе в тях е на издръжка на техните - тате плаща сметки, мама чисти и оправя. Малко си е мамина Богданка и според мен това започва да е проблем след една възраст. Ако беше на 20 да кажеш млада, не умее, не знае. Обаче на почти 30 вече е проблем. Мисля, че връстниците й биха искали жена на място, която умее да носи отговорности и да е сериозна, ако ще правят семейство. А не малко момиченце да мрънка, че няма сготвена вечеря днес.

Не, само пресни 18ки могат тъй да минават метър. Лелки след 30 - мерси.

Иначе до момента имам един плюс - карам хладнокръвно и бързо преценям ситуацията. Само дето ще ви моля като возя аз да се кръстите, че преценката ми е точна около 8 от 10 пъти само. Пък, ако съм сложил слънчевите вместо диоптричните цайси - спада на 3 вместо 8.

Не говоря буквално, имам предвид крайности Имам 2 лични подобни случая:

Единият искаше да му дам 1,30 лв за половин малък шоколад, другият ме пита имам ли 5 лв да си разделим горивото от Младост до центъра..и това бяха 2-ри/3-ти срещи
Ем не ми се струва сериозно

С един съученик се видяхме това лято (имахме 20годишнина от завършване на училище) И ми говорехме за това кой как я кара - та стана дума за жена на наша възраст, която живеела с майка си и баба си - трите в един апартамент залепени, и най-младата приличала и говорела като бабичка.
Това да си удължаваш детството и да си капсулираш развитието е някаква патология, но в Бг има и друг проблем. Поколението на родителите ни (бейби бумърите) се опитваха да ни държат в това състояние на несамостоятелност много дълго време и все още си мислят че е Ок да живеят с нас. Защото тяхното поколение е живяло с родителите си като индийци.

Като живуща в центъра на София мога да ви кажа, че тук е по-скоро изключение пълнолетните деца да живеят отделно от родителите. Апартаментите са големи, но и произтичащите от това съжителство последици най-често са факт. Ако не заминат за чужбина, са при тях. Понякога учат в чужбина и после се връщат. Такова нещо като излизане на квартира в същия град не е познато и желано.
Особено подчертано разпространено е, ако родителят е един (развод, смърт).

Явно само изключения познавам

Точно за това говоря. Аз съм от тези дето трябваше да емигрират за да си поемат въздух тъй като ако съм в София все едни се счита за обидно да излизам на квартира (като провинциалистка!!!о Боже) Дори и сега ми се ще да си наемем ербиенби като идваме в София защото апартамента , не че е малък, но е неудобен и е задръстен - това би било възприето като страхотна демонстрация и сякаш не съм дошла да си видя и почета родителите….последно гледах разни нови апартаменти в полите на Витоша и пак ми се заяви че центъра било най-хубаво и незнам си какво а Еди кой си квартал бил бивше незнам си какво… живота тече, гарда расте и се променя Няма да живеем 200 години, направи си комфорт! Стига с тоя данък обществено мнение.

E съседите си гледам, иначе аз съм от провинцията и родителите ми живеят в родния град и до днес. В София съм от 30 години все пак, та понатрупах наблюдения.

Явно и аз, че и от центъра на София

Най вече от центъра ми са впечатленията, но е факт, че дете при родители не познавам. Може да е на квартира със съквартиранти или в едностайка, но не се гъчка при техните

Според мен има силен двоен стандарт във форума. Аз познавам много хора, живеещи в апартамент, даден от мама и тате. Тия хора никога няма да плащат наем или ипотека. Тук тази порода са от най- върлите и озлобени сочещи с пръст "глезените".

Да събереш поне 50 бона за самоучастие или да набиеш също толкова в наеми е по- трудно от пърженето на яйца и бърсането на прах.