Червените флагове при мъжете

  • 28 366
  • 884
# 180
Въобще не те обвинявам, знам как е било. По-трудно от това да си купиш новата лада за която се е чакало ред с 10-15 години. Но да твърдиш, че и СЕГА това е едно добро решение, просто не е ОК

Не го твърдя, винаги уточнявам за кога става дума. Но даже и за сега пак е според зависи. И май има разлика между мъж и момиче. За първия равно е голям червен флаг да няма терен, понеже се очаква от него да го осигури. За жените не е така, те очакват да се осигури къде да се срещат. А че с няколко години живеене у дома (това не значи като на хотел) може да се спестят много пари, е валидно и днес.
Виж целия пост
# 181
Винаги може да продадете двата имота и да купите нещо общо. Или да дадете единия под наем. Не виждам къде е проблемът 

Сетих се за приятелка, с която завършихме едно уни, но тя се върна в София (2014) За ужас на родителите си почти веднага излезе на квартира с още 2 приятелки и няма и 2 години по-късно взеха огромен кредит с бъдещия ù съпруг. И там имаше коментари (родителите ù имат голяма и ремонтирана къща в шик квартал) защо така, не можело ли да останат малко при техните... Да, ама хванаха последните що годе нормални цени и добра кредитна лихва. Ако бяха останали да "спестяват" нямаше да могат да си купят нищо
Виж целия пост
# 182
Моят проблем е, че и двамата с приятеля ми излязохме имотни (Smile) и накрая не можем да се разберем къде да живеем. Той също си има жилище - доста по-голямо от моето, в хубав жилищен комплекс, но на ужасно място (според мен), докато аз си държа на моята "колибка", която е значително по-малка и - признавам - трудно ще ни е двамата да живеем комфортно там. Та сега сме в патова ситуация и накрая май - всеки у своя си апратамент...
Та така, поне вече разбрах, че предпочитам мъж без имот, но с пари, с които да може да си купи такъв, отколкото мъж с калпав имот Smile

Проблемът за някого може да звучи смешно, но познавам семейство, при това с дете, което се разпадна точно по тази причина. Не можаха да се разберат в чий апартамент (подарен от родителите) да живеят, нито на чия вила да ходят в почивните дни. Накрая всеки си остана в неговото си.

Един съвет – ако толкова не можете да се споразумеете, разберете се да си вземете нещо общо. Дайте си собствените имоти под наем и с парите няма да усетите как ще си изплатите ипотеката. Но ще имате нещо ваше, което да е на двамата, не да делите на мое и твое.
Виж целия пост
# 183

Та така, поне вече разбрах, че предпочитам мъж без имот, но с пари, с които да може да си купи такъв, отколкото мъж с калпав имот Smile

Тук съм съгласна. Даже имах сходен случай с гадже с кофти имот (панел от мама), на когото бях предложила да си вземем заедно квартира. Много години по-късно узря за идеята, вече като семеен, последно когато се чухме търсеше нещо, което да бъде само тяхно със съпругата му.
Иначе на вашия случай не е като да няма решения - дали под наем, дали с покупка, винаги можете да потърсите нещо, което да стане общо, ваше.
Виж целия пост
# 184
Само не нога да разбера защо слагате "спестявам" и "готованци" в кавички. Joy
Виж целия пост
# 185
Само не нога да разбера защо слагате "спестявам" и "готованци" в кавички. Joy

Не съм слагала спестявам в кавички Smiley А "готованци" е цитат от предишни коментари, затова. Иначе, както вече написах ясно, аз съм получила всичко наготово и не го оспорвам Smiley
Аз лично съм готова да продам своето жилище, защото то беше купено точно за това - къде да имам да се отделя и да заживея самостоятелно, не с толкова дългосрочна тенденция като създаване на семейство и отглеждане на деца там, т.е. "времянка". Казала съм на приятеля ми ясно и какво ми е мнението за неговия апартамент, но той си го харесва много и усещам, че му е трудно да се настрои за евентуална продажба. Просто той го е купил точно с такава цел - с достатъчно пространство и за деца. Гадното е, че аз напълно го разбирам и дори се възхищавам на далновидността му. Това, че мисли толкова дългосрочно си е голям зелен флаг за мен Smiley Просто ми е трудно да се "прежаля" да заживея там. От друга страна не искам да го карам да го продава, при положение че толкова го харесва, а и не смятам, че имам право да искам такова нещо от него на този етап - все пак нито сме женени, нито ми е длъжен с нещо. Та така, всякакви парадокси...
Виж целия пост
# 186
Ми омъжи се за него, и после след развода ще му го вземеш и ще го продадеш.

Ясно, че имотите са топ-темата вълнуваща бгмамата, ама все пак има доста отделни теми, че и цял раздел за тях.
Виж целия пост
# 187
Притежаването на собствен изплатен имот (не по наследство) предполага наличието на много качества в човека, а не само за оценка на финансовото му състояние. Затова е важно според мен, но не е задължително по никакъв начин защото има много качествени хора, които още са в процес на доказване.
Виж целия пост
# 188
Каринела, имате просто решение - всеки дава своя апартамент под наем и си го запазва, а с двата наема си купувате общ там, където ви харесва.
Виж целия пост
# 189
Има ли такова значение кой, с кой и къде живее, ако и двете страни ги устройва?
Ми, не всички снахи водят война със свекървата, някои съжителстват на отделни етажи, тоест имат необходимата самостоятелност, и в същото време черпят само дивиденти и помощ от това съжителство.
А някои хора, че са късметлии и получаваат имоти наготово, виновни ли са?
Ми, живота не е равен за всеки.
Виж целия пост
# 190
Проблемът е, че не се изживяват като късметлии.
Виж целия пост
# 191
Има ли такова значение кой, с кой и къде живее, ако и двете страни ги устройва?
Има значение, когато не съвпада с истината на бг мама. А тя е една, жива аксиома.
Проблемът е, че не се изживяват като късметлии.
Чий проблем? Пък и нали четеш karinella, живо доказателство, че много имоти - много мъка.
Виж целия пост
# 192


Както и да спорим, първо да не забравяме за кои времена говорим. Не можеш да ме обвиняваш, че не съм имала интернет като ученичка, нали? Ми подобно е и с изнасянето на квартира зорлем. Пак казвам - никой от познатите ми от моето поколение не се е изнасял зорлем на квартира като студент или в първите години след завършване.


По този повод-говорим си у нас с младежа за нашите времена. Той живее два етажа над нас, там беше като ученик с баба си, защото след училище тя го посрещаше, слагаше му домашна храна, а ние на работа и тн. Но преди месеци майка ми почина. Синът ми, вече студент, си остана в нейното-и реално-своето жилище, там му е всичко. Няма гадже и веднъж баща му  с искрена интонация въздъхна"Еееех, аз навремето, на твоите години, да съм имал твоите условия, ехеей" Joy

Да спомена още  за нашите времена-била съм студентка в друг град(София). При първата уговорка за квартири, хазяйките предупреждаваха"Никакви момчета!" Въобще, трудностите бяха много, но радости те никак не бяха малко уверявам ви! Не всичко е въпрос на терени и имоти.
Виж целия пост
# 193
За мен си е мизерно да се съобразяваш с родителите си за всичко. От това кога искаш да правиш купон, до това къде да се сексиш с гаджето. Не е моето, можех да го направя, отказах.
Е, на мен чак ми става съмнително колко хора пък имат възможност да се изнесат от родителите си при пълнолетие и не се съобразяват с нищо. Аз от ученичка съм по общежития, не е един град с майка ми.  По три момичета в стая, малко ли се съобразяваш. Правеха проверки, събираха ни котлони и печки, ако намерят, а зимата беше студено. По-късно в студентското общежитие пак съм се съобразявала, доколкото мога, но със сигурност съм пречела, както и на мен са ми пречели. Имаше една, която сутрин преди 6 си миеше всяка сутрин косата и после пускаше сешоар. Всяка сутрин, защото косата ѝ била мазна. Имало е миризливи манджи, купони, светнат ток по цели нощи и пречене да спиш нормално на тъмно, пушачи с непушачи, секс в съседното легло.... Ами на квартира пак се съобразявах - със съквартиранти, със съседи, с хазяи, идвала е полиция да предупреждава да спре купонът, мъжът пък се съобразяваше със съседите до степен, че не искаше да правим секс, ако чуеше, че са будни тия до нас. И сега се съобразявам - да не събудя мъжа ми, който си ляга сутрин, да не събудя детето, кога да носим тревата... Не знам кога ще дойде това време да не се съобразявам с никого и с нищо.
Виж целия пост
# 194
Живяла винаги сама в стая, дори и когато бях със съквартиранти. Не съм имала проблеми за сметка на почти пълна свобода. Плюс много съзряване и учене на независимост
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия