Червените флагове при мъжете

В днешно време не можеш да скриеш и имането и нямането, ама по принцип само по-семплички хора разпитват директно. Останалите намират начин да разберат, ако ги интересува, и без да разпитват.

Познавах една, която поне година живя при сестра си нелегално на общежитие, завършила беше вече и работеше, за да събере пари за първоначална вноска за жилище. Като четвърти човек в стаята.

Абе аз по сериозните съм ги правил и без да живея отделно, не за една кола, а за няколко включително и товарни. Както и за друга техника. И не съм изкарвал като джуниър в някоя фирма, а като баш началник. Само да поясня, ако си мислите, че тати те насажда на тази длъжност и си бъркаш в носа по цял ден, доста далеч от истината е. Ако не се справиш ще те смачкат за отрицателно време.
Така че примерите тук не са всеобхватни и общо валидни

Не съм съгласен.
Никой не знае какво, колко имам в точност, дори най-близките ми приятели. Не се разпитваме и не коментираме. Имаме бегла и обща представа, но за нас е важно другият да е добре, толкова. Ако може да се помогне с нещо сме насреща. Никой никого не разпитва. Ако се сподели, така е преценил и си остава между нас.
Дори "работодателят" да си "мисли" и гледа, вижда какво ти се превежда, не ти знае другите парични потоци и какво ти се случва в живота. Всичко си зависи от човек доколко и какво споделя, защото ако ти не се инкриминираш сам, няма кой друг. Всичко друго е в поле догадки.
Смял съм се много с такива някакви "констатиращо-пророческо-любопитни" коментари от сорта "сигурно взимаш еди си колко".
Нагли и нахални, любопитни хора не търпя.

Аз съм чувала за кандидат свекърва, която разпитвала чрез позната в данъчното колко печелят кандидат сватовете Найс, а?!

Рф, твоята история я знаем всички във форума, не се опитвай да ни пробутваш легенди

Добре, Хечи, приемам, че просто познаваме или пък се фокусираме върху различни индивиди.
Изброените неща не съм ги мислила никога, получавали са ми се и не са ми тежали. А съм била битово глезена по тукашните стандарти.
Приемам, че по- скоро съм изключение, а не нормата и е логично, ако не готвиш и ти чистят, така да свикнеш и да не можеш после да се оправиш. При мен роля е изиграла някаква форма на дисциплина.

Ужас! И какво я прави тая информация после?

Не знам, до там ми стигнаха информаторите

О, то няма лошо, че изброените неща са ти се получавали. Даже е супер. И дори някаква самостоятелност не е само до пари на родителите и тн. Понеже се сещам и за много заможни семейства на мои приятелки, които не са ги глезили, не са получавали на готово много неща. И това не значи да не им платят образованието. Дали са им старт, но не са поредната кифла, която обикаля салоните и чака на тате да й зареди мерцедесчето.

Аз си признавам, че ми е било трудно в някои етапи и съм била и с празен хладилник, и с мокри крака и това ме е научило да си ценя парите и да знам, че разполагам с това, което съм си изкарала. Може би това е да си самостоятелен, да знаеш, че разполагаш с толкова, колкото ще си изкараш. И ще си решиш сам проблемите около колата, обувките, високите сметки зимата и подобни неща.
Но пък това ме е направило по-борбен човек. И за това дългото живеене около родители ми се вижда червен флаг, а за друг може да не е така. Ако с партньора имаме фундаментални разлики, то няма да се получи. Хубаво е да намираме себеподобни, вярвам, че твърде различните хора от нас може да са ни познати, приятели, но трудно биха били ок за семейство.

Ох, много ми е интересно, как се става самостоятелен на 23-25, без чужда помощ? Идва 18 годишна студентка от провинцията в София да учи редовно. Живее на общежитие, родителите й нямат възможност да й дават повече пари от тези за семестриални такси, път, общежитие и храна. Та, тя какво трябва да работи, докато учи, за да спести за 5 години поне 20 хиляди евро, колкото й трябват за самоучастие, за покупка с кредит на панелна гарсионера в Люлин или Дружба? И, докато ги спести, дали вече няма да й трябват 40 хиляди евро, за да бъде самостоятелна? Или, да плаща квартира и да пести за самоучастие, колко години ще й трябват, и като каква да работи ? Щото, то освен наем, сметки, храна, трябва и да се облечеш и обуеш, за да идеш на работа... А и за социален живот все пак трябват пари, не всеки е склонен да се замонаши на младини, да дели квартира с още няколко души, да се облича втора употреба, и да яде хляб и кисело мляко, за да бъде самостоятелен и независим..

Това със самостоятелността има толкова много пластове... изобщо не е и само до финансите. Познавам хора, вярно че са сравнително млади, които наистина са се изнесли на квартира обаче грам не могат да се оправят сами и реално постоянно получават подкрепа от родителите си. И парична, и какво ли не друго.
Познавам и такива които може и да се водят че живеят в същото жилище при родителите си, но реално да са по-отделени и от съквартиранти. Работят си, поемат си личните разходи и покупки, допринасят съответно за битовите покупки и сметки и храна и прочие. Включват се в готвенето и другите битови дейности защото все пак не са на гости в тая къща. И от много ранна възраст мама не влиза да им изчисти стаята и не им пере прането или изобщо да им влезе в стаята или тяхната част от жилището без покана. За разлика от някои от тия на квартира които всеки уикенд си натоварват събраното пране и го закарват при мама... и това не са само от най-младите.
Имах познат който тогава е бил на 30тина години, имаше си вече собствен апартамент макар че повече висеше при мама, изкарваше много добри пари като за този град, със самочуствие на добре реализиран и успешен... и по някое време се оплака на всички как майка му му изпрала ключа за колата защото му бил в джоба на панталона. Мерси съм за такъв успешен и реализиран мамин златен мъж
Аз като съм по квартири от 14 годишна, ако ви се изкажа че съм станала самостоятелна от тогава, нали и аз ще се смея, и вие даже още повече Много ясно че в много по-късен етап съм разчитала само на себе си, тогава нашите са ми поемали разходите. Е, свикнах още тогава да си правя сметката защото си знаех с какви пари разполагам и защото виждах съучениците си как още във вторник нямат нищо и в петък искат на заем от някого че да се приберат... няма спор, това е полезно умение и е хубаво всеки да го има. По-късно и като студентка ги виждах същите неща от някои които за пръв път не бяха при мама и тати.
Но ако само наистина успешните, които в млада възраст са успели да си докарват прилични доходи дето да позволяват постъпки и за жилище си намираха партньори щото другите не стават... да сме се затрили до сега като вид

Това може да се тълкува по два начина:
- Тя и синът и са златотърсачи.
- Тя и синът и се страхуват дали другите не са златотърсачи или с финансови проблеми.

Всеки си има различни тежести, предполагам.
За мен не е проблем да си бюджетирам. Правила съм го, живяла съм с 200 евро и пак ми оставаха.
Въпреки вида ми (глася се, обичам дрехи, парфюми) не ме притеснява да нямам много пари за дрехи. Виждала съм страхотни неща във вторите употреби и в темата тук. И одеяло мога да си метна, ако стане много студено и нямам пари за парно.
Виж обаче, мисълта, че в продължение на 20 години трябва всеки шиб@н месец да си там, да платиш на банката, независимо жив или умрял, независимо дали работата ти е гадна, независимо дали си депресиран, независимо дали си прегорял ме ужасява.
За мен не е ОК нормализирането на това да имаш такъв дълг и да се хвърляш през глава на всяка цена, защото в САЩ така правели. И предизвикаха кризата именно с необезпечени ипотеки. Съжалявам, но дългът не е инструмент. И в рамките на нормалното (никой не говори до 50 да живееш с вашите) могат да се правят нагласявания.

Познавам наистина 3-4ма човека, тръгнали от нулата. Другата жена от примера ми, кръгъл сирак, изнесла се на 18 след смъртта на майка си, към днешна дата е невротичка, има поне 2-3 болести от стрес и сега се наживява и компенсира. На 40. Хем не е от най- чувствителните. И нейното самоучастие не е от работа на заплата, впрочем. А от бригада.

Това, което се сещам да допълня към нещата, които сте изброили за мъжете (хаха, имотният пазар и той си има достатъчно червени флагчета, разбира се)...

- търсенето на одобрение на всяка цена. Било то с цел някаква лична изгода, или пък поради много силно изразена несигурност. Нещо, което съм виждала сякаш по-често в мъжки компании, отколкото при момичета, е едно такова леко или нетолкова леко подмазване от страна на някои момчета към така да се каже лидера/ите в определена група. Или пък съобразяване с неговото или масовото мнение, само и само, за да си приет. Пък дори и когато не си съгласен с това мнение, мислиш по коренно различен начин и тн. За мен е отблъскващо някой да го прави това и ми хрумват много проблеми, които могат да произлязат от такова поведение. Мога да го разбера откъде идва понякога, може да ми стане жал за такъв човек. Но трудно бих могла да го харесам като нещо повече

- по подобен начин и ако лъже за мнението си по някоя тема и като цяло за каквото и да е, с цел да впечатли момиче

- в интерес на истината, като допълнение към последното, обсипването с много комплименти, дори да са за неща, които са така, също ми е съмнително

Мен пък ме ужасява мисълта всеки момент хазяйката да може да ми каже "тръгвай си" въпреки, че си плащам ежемесечно, без значение дали работата ми е гадна, дали съм депресиран или ми е жега Иначе има логика и в твоите размишления, де...

Не сещам за друго освен за 3 резервни варианта
- да живееш с вашите, докато някой друг не те прибере
- да спечелиш от тотото (дай Боже всекиму)
- да наследиш (не го пожелавам никому), но дори и така не е сигурно, че наследството ще стигне за да ти да си купиш гарсониерка.
По принцип ние възрастните сме задължени да работим за да имаме какво да ядем, обличаме и да се топлим зимата. Ако имаме и деца - съвсем. А колко хубаво беше като бяхме малки - свършваш парите и просто пак си набираш от дървото/храста