Как се справяте с импулсивно дете, което удря?

  • 1 505
  • 18
Синът ми е на 7. Умен, буден, жизнен, емоционален.
Започна първи клас.
При провокация като словесна обида или физически контакт като бутане примерно, реагира много остро с удар.
Говорим всяка вечер, отново ще опитаме с психолог, имахме два неуспешни опита, недовели до нищо.
Играем с човече вкъщи, едното дразни другото, и той да каже на учителката, както тя иска.
Има ли майки, минали по този път?
Не перфектни такива, дето да съдят и да са за сеира, а такива , които се успели да се справят с нещо такова?
Убедена съм, че ще се опитат да го изгонят от класа и училището.
Когато го провокират, той замълчава и сам се оправя, но като удари, веднага до изказват и вината е само за него.
Моля за съвети!
Виж целия пост
# 1
Работа с психолог и то дългосрочно ще е нужна, но моят съвет е да преместите Вие детето си в среда, в която няма да бъде дразнен и провокиран. Уви, усетят ли веднъж, че той не се оплаква, а отвръща никога няма да спрат да го провокират и изкарват него виновен. И няма оправия, детето ще се затвори още повече в себе си, рискувате и да се озлоби.
Виж целия пост
# 2
Само него ли провокират?
Виж целия пост
# 3
Имахме такъв проблем в първи клас. Разправии, срещи с директор и други училищни специалисти, където в стил "другарски съд" всички родители са крайно възмутени и искат престъпникът да се махне... някъде другаде. Даже и от училище ни натискаха да го преместим. Е, запънахме се, така или иначе те нямат право да го изключват. Мина на комбинирана форма на обучение, работихме с психолог, и много говорехме с него. Като посвикна с училищната среда и правила, а и другите деца с него, нещата се успокоиха.
Виж целия пост
# 4
На мен ми отказаха комбинирана форма, защото детето трябвало да е на качествени оценки, т.еда не покрива ДОС. Поне под такъв предлог.
Виж целия пост
# 5
Препоръчвам записване на някакъв спорт, но не бойни изкуства.
Баскетбол, волейбол, тенис, плуване, доста са възможностите.
Ще може да освобождава напрежението, което преминава в агресивни реакции, ще развие у себе си дисциплина и самоконтрол, както и умение да бъде сплотен с отбора (класа), вместо да се чувства като аутсайдер.
Виж целия пост
# 6
Ако класът не го приема, ако вече е нарочен за удобната жертва - "ние тормозим за забавление, той реагира и го отнася", спортът, медалите по математика или спечелените конкурси няма да променят отношението към него. Трябва да се работи не само с жертвата, но и с дразнителите.
Виж целия пост
# 7
Глупости, никога не е бил на качествени оценки. Нещо са ви метнали.
Аз тогава се консултирах с Анет Маринова, която освен училищен психолог е и активна в посока приобщаващо образование. Помислете да потърсите външни мнения.

Забравих да спомена, че беше и с ресурсна подкрепа синът ми.

Спорт да, препоръчва се. И да, училищният психолог и класният трябва да си говорят с класа като цяло, защото има разни хитри провокатори, които после са по-тихи от водата.
Виж целия пост
# 8
Детето определено има нужда от помощ, за да се социализира. Това, че е умен, буден, емоционален и т.н. би могло да му е от ползва, но на 7 години вече е крайно време да знае как да реагира в дадена ситуация.
Представете си група от 25 децата първокласници, съвсем нормално е някой да го докосне, побутне или обиди, неизбежно е.
Въпросът е как вашето дете реагира.
Не съм перфектен родител, детето ми беше жертва на подобно отношение и не, не е "бил дразнител", а просто съученик, който е имал неблагоразумието да попита нещо ....
Започвайте работа с психолог или друг специалист и не губете време.Има причина за въпросното поведение.
Виж целия пост
# 9
В градината не бе ли пак така?
Рецидив на седем не вярвам, т.е вече един колектив е минал. Как се справихте там? И не обърна ли внимание учител в групата?
Виж целия пост
# 10
Със сигурност е било така и в детската градина.

Сега се сещам за нещо, което чух от психолог - мъжете (в т.ч. и момченцата) преработват тъгата в гняв, агресия, ярост.
Жените ( и момиченцата) преработват тъгата в чувство за вина.
И ако сме в ситуация  момченце, което удря, бързо избухва и т.н. въпросът е не какво го е ядосало, а защо е тъжно, какво го е натъжило, разстроило.
Виж целия пост
# 11
Имахме такъв проблем в първи клас. Разправии, срещи с директор и други училищни специалисти, където в стил "другарски съд" всички родители са крайно възмутени и искат престъпникът да се махне... някъде другаде. Даже и от училище ни натискаха да го преместим. Е, запънахме се, така или иначе те нямат право да го изключват. Мина на комбинирана форма на обучение, работихме с психолог, и много говорехме с него. Като посвикна с училищната среда и правила, а и другите деца с него, нещата се успокоиха.

Какво е комбинираната форма?
Психолог намерих.
Виж целия пост
# 12
Една част от часовете е с класа, другата част е индивидуално, което при нас на практика беше домашно обучение.
Виж целия пост
# 13
Случайно след обед да се случват случките по-често, на занималня като са?
Имате ли вариант да го взимате на обед? Може да се изморява, разконцентрира и това да провокира агресията по-лесно.
Приятелка мина през нещо подобно, премести детето 2 клас в друго училище, взимаха го на обед. Работеха с психолози, тръгна на плуване, кротна се. Сега е в гимназията вече и си е съвсем нормален.
Виж целия пост
# 14
Имахме такъв проблем в първи клас. Разправии, срещи с директор и други училищни специалисти, където в стил "другарски съд" всички родители са крайно възмутени и искат престъпникът да се махне... някъде другаде. Даже и от училище ни натискаха да го преместим. Е, запънахме се, така или иначе те нямат право да го изключват. Мина на комбинирана форма на обучение, работихме с психолог, и много говорехме с него. Като посвикна с училищната среда и правила, а и другите деца с него, нещата се успокоиха.

Какво е комбинираната форма?
Психолог намерих.

На кой психолог се спряхте?
Питам, защото съм поставена пред подобни предизвикателства с дъщеря ми, която е на 6 години.
От близо година започнаха при нея подобни прояви, които с течение на времето се засилиха.
Преместихме я в нова детска градина във 3та група (първите две години почти не е ходила в предишната си група), но я "посадихме" при нови деца, които вече си бяха оформени като групички. Сякаш тя не успява да се "синхронизира" с децата, опитва се иска, но не полага достатъчно усилия. И ... резултатът е, че започна да посяга. От детската градина ми казват, че си "нарочва" някое дете и се държи лошо с него, нагрубява, бута, бие, рита. Сега се е концентрирала върху едно момченце. Когато я питам защо го прави - или казва "Не знам", или обяснява, че никой от групата не го харесва и тя също нямало да го харесва, или пък, че някое дете и е казало да го удари.
Започвам да се тревожа като премине в първи клас, с нови деца, на ново място.
Търся психолог, за да ни подкрепи и да намерим път заедно.
Дано да не е късно за нас.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия