Кой е любимият ви виц? Нека се посмеем заедно...45

В днешно време е все по-трудно да срещнеш натурален, обикновен, прост глупак. Всичките вече са с някакви образования, специализации и квалификации.
*****
- Миличък, какво ще ми подариш за Коледа?
- Скъпа, това е рожденият ден на Исус, не твоят.
*****
Слуховете, че няма да има Коледни бонуси, рязко промениха сексуалната ориентация на шефа в очите на служителите ...

Навършвайки 65, Нане става пенсионер. Мара, жена му, го съветва:
- Сега, нема само да ми висиш вкъщи...! Прави нещо... запиши се в клуб, намери си хоби!
На другия ден Нане се прибира и казва:
- Записах се в парашутен клуб. Ето ми членската карта. Сега доволна ли си!?
Мара гледа картата и избухва:
- Ненормалник...! Требват ти очила... това е членска карта за клуб с проститутки!
- Е, добре съм се наредил...!
- Платил ли си им? – тревожи се Мара.
- Миии, платих... Вуте ме нави да се запишем за 3 скока седмично...

- Мамо, влюбих се в най-добрия приятел на тати!
- Ама той може да ти е баща!
- Стига с тези закостенели разбирания, възрастта няма значение!
- Ти май не ме разбра…

Професор по математика среща свой бивш студент:

- И, как е?... Прилагате ли знанията, които съм ви предал и в живота?
- Ами, да... Наскоро си изтървах ключовете в една шахта, огънах една тел във формата на интеграл и си ги извадих...

В едно царство, всъщност град-държава, имало един цар, които решил да вдигне данъците. Обаче се уплашил, че народът може да се разбунтува. Викнал министъра за съвет и той му казал:
- Царю, нашият народ е толкова заспал, че каквото и да направим няма да се разбунтува. И за да го докажа, разреши ми от твое име да взема някои мерки, за да ти го докажа. Съгласил се царят.
Ден 1. Министър наредил да затворят всички порти на града-държава и оставил само една, която имала един тесен мост. За да минат по него с кола, трябвало да изчакаш насрещния, защото на моста имало място само за една кола. Както и очаквал, помърморили хората, но спазили заповедта.
Ден 2. Сложил такса на моста. Вече който искал да премине, да отиде на работа или да пазарува от пазара на съседният град, трябвало да плаща. Народът си плащал и си карал. Имало един, двама, които мрънкали, но и те плащали.
Ден 3. Сложил на моста един манаф и му наредил да оправя всички наред. Сега, който искал да мине е по моста, освен такса отнасял и едно стабилно изчукване отзад. Отишъл министърът при царя и му разказал. Царят не повярвал на ушите си и наредил мерките да останат за един месец, след което издал заповед всички да се съберат на площада пред двореца. В уречения ден, след един месец, се събрали хората. Излязъл царят и казал.
- Скъпи поданици, измина един месец с новите наредби. Как се чувствате? Някой ако иска нещо да каже, да се оплаче, да даде препоръки, нека да говори сега, без страх, че ще го накажа или репресирам. Излязъл от тълпата един мъж и рекъл:
- Царю, ако може сложи още 5-6 човека да ни еб@т докато чакаме да минем, че така като е само един, горкият едва насмогва и сутрин и вечер стават големи задръствания на моста.

Развалих съня на комшийките. Сложих на входа бележка:
"Не заключвайте, чакам мъж!"
Сега всички стоят по прозорците и чакат.

***
Не може да бъде описано чувството, когато някой в просъница те прегърне и те придърпа към себе си!
Особено, когато живееш сам.

1000 - коефициентът на важността, значимостта и приоритетът на нещо, ако го върши тя.
0.0001 - коефициентът на важността, значимостта и приоритетът на същото нещо, ако го върши той.

- Иванчо, чух че си водил цялата рода на риболов. Успешен ли беше?
- Да. Тъщата се удави!

– Скъпи, аз умея хубаво да готвя само торта и риба.
– Споко, мила... с времето ще се научиш. Само ми кажи, това в чинията торта ли е или риба?

Един крадец се промъкнал в жилищен блок посред бял ден. От почти всички апартаменти се чувал шум от хора. Само от един не долитал нито звук. Обаче на вратата се мъдрела табела със странен надпис: „Внимание! Зъл папагал.“ Едва сдържайки смеха си, апашът измъкнал шперцовете и проникнал вътре за нула време. Когато стигнал до хола, видял метална клетка, в която се намирал голям пъстроцветен ара. Крадецът попитал насмешливо:
– Хей, пиле проскубано! Ти ли си злият папагал, бе?
Папагалът потвърдил:
– Да, аз съм.
Обирджията се разтреперил от престорен ужас:
– Леле, как ме уплаши! Искаш ли да ми покажеш точно колко си зъл?...
Паоагалът отговорил:
- Разбира се!
И после креснал колкото му глас държи:
- Рекси, дръж!

- Келнер! Какво е това дето ми го донесохте? Чай или кафе?
- А вие не можете ли да го отличите?
- Не!
- Тогава трябва да ви е все едно!

_________________________________________________________________________________________________

- Една порция крилца, ако обичате.
- Пилешки ли?
- Не, донесете ми телешки, ако имате.