Какво ще ме посъветвате?

Спри да мислиш за това и ще стане.

Здравей,   Утро77!
При нас с мъжа ми вече минаха 6 месеца и резултат няма. Опитах с тестове за овулация - нищо. Бях си втълпила, че сигурно имаме проблем, е отидохме на лекар, направиха ни фоликулометрия и спермограма - резултати отлични. Доктора беше почти сигурен, че този месец трябва да забременея. Да, да, ама не! Пак нищо!   И всеки месец едно и също, гадната менструация си идва сякаш нищо не я смущава! Всеки път го преживявам ужасно, рева, депресирам се, тормозя и мъжа ми! Въобще нещата са отвратителни! И той всеки месец чака със страх дали ще ми дойде, защото вече се чуди какво да прави с мен и как да ме успокоява.
Но този месец нещо ми просветна! Вече наистина ми писна! Писна ми от тестове, пресмятания, изчисления на овулации, ходене по доктори..., писна ми от всичко! При мен това е фикс идея и аз усещам, че ако не се взема в ръце, със сигурност ще полудея! И реших друго. Вчера, след поредното идване на менструацията ми не заплаках, както друг път и да чакам безпомощно пред компютъра, а просто си излях яда. Обещах си, че повече няма да робувам на забременяването, няма да следя и да пресмятам нищо, няма да ходя на доктор (освен ако нямам някакъв проблем, разбира се, дай Боже да не се случва ), няма да мисля постоянно за това и няма да побърквам мъжа си.  Как ще го постигна незнам, ама ще направя всичко възможно.   Ще си живея живота, и ще се радвам на всеки прекаран миг със съпруга ми, а няма да му тровя и неговия живот и да развалям винаги нещата. Няма да съм вече затвореното момиче,в което се бях превърнала от няколко месеца насам. Аз сама не мога да се понасям, а се питам близките ми как ме търпят, сякаш те са ми виновни за моите неуспехи... И така, отидох на фризьор, на солариум, отидох на пазар и сякаш малко се успокоих. Ще видя до кога ще издържа, но ако аз не си помогна, няма кой. Ако бебчето ще става, ще стане и без моите сметки, и без моите сълзи, и без моите притеснения да не изпуснем точния момент. А да не ти казвам секса в какво ни се беше превърнал, всичко беше по график, програмирани бяхме отвсякъде и се чувствахме като роботи, а не като двама съпрузи, които се обичат и правят любов, за да заченат своето дете. Направо ужас! Но така е, неизбежно е, вманиачаването е страшно нещо, човек може да полудее!
Така че, моят съвет е да се успокоиш, ама истински! Ти вътрешно, сама за себе си да приемеш, че нещата насила немогат да станат.  Насила хубост не става, нали! Ах, колко е вярна тази поговорка! Казваха ми момичета във форума "Живей си живота и не го мисли много, бебчето ще дойде, когато му е времето." Ама аз не, не се вслушвах в техните думи, не исках да спра да мисля и резултата беше, че щях истински да превъртя и да похабя отношенията с мъжа ми. Недей и ти, миличка, да стигаш до там и чак тогава да осмисляш нещата, няма смисъл. Мене вчера все едно някой ме събуди от дълбок сън. Обичай мъжа си, наслаждавайте се един на друг, живей наистина така, както си живяла винаги, посрещай с радост и с усмивка деня и все някога чудото ще стане, все някога Господ ще ни дари с детенце! Просто не е сега нашия момент, сега е ред на други да стават мами, но ще дойде и нашето време! Успокой се и в никакъв случай не си втълпявай, че имате проблеми.  Глезете се повече със съпруга ти, защото после като дойде бебо, ще глезите него, нали така...
Желая ти всичко най-хубаво и моля те, наистина се успокой!!!

Браво, Hariela, това е най-страхотния пост, който съм чела! Когато ми дойде М миналия месец (а бях толкова сигурна, че сме успели!), изживях драма само за няколко минути. Чак се чуствах гузна и виновна от това, че сигурно другите момичета искат бебе повече от мен, щом аз го преживявам толкова лесно, а те страдат дълго и безутешно. 
 Но после реших, че чашата е или полу-пълна, или полу-празна и това зависи само от мен. Не сме успели - ами продължаваме да опитваме! Ако не се получи още няколко месеца, започваме иследванията. Ако има проблем го лекуваме. Важното е, че се обичаме, че искаме да имаме дете и сме готови да направим всичко необходимо за това. И, междувременно, да живеем живота си - той е това, което се случва докато ние правим планове, все пак! Така че, кураж, момичета! Ще станем мами!
 А до тогава - аз разсъждавам така: не съм бременна, жалко. Обаче мога да карам ски и да не се страхувам от паданията, да пия аспирин за мускулната треска, да танцувам бели денс,  да не се притеснявам от заразни болести, да ходя на масови мероприятия, без да се страхувам, че ще ме блъскат... Мога да се наслаждавам на времето, когато тялото ми си е само мое - защото след това, когато дойде момента,  ще го споделям с детенцето си.
Ами така де, имахме един премиер, който поне едно нещо каза на място - да гледаме положително! 
И после - един слънчев ден...  ще видим две чертички 

Hariela браво, мила. Честно казано направо ме разплака, възхитих ти се. Евала ти за куража и за всичко. Браво за това, че щадиш себе си и съпруга си. Направо нямам думи. Егати постинга - страхотен, още съм разбита. Дано повече момичета, които отчаяно искат веднага и на всяка цена да имат бебе да го прочетат.Тъкмо това щях да напиша, но след твоя постинг вече нямам думи.             
Ти си силна жена и скоро, съвсем скоро....
Желая ти всичко най-най, скоро ще имаш каквото поискаш, само "дръж печено" /както винаги казва баща ми, за да ме похвали и окуражи/.

Едни братовчеди си родиха дете на 10 година от брака, а след няколко месеца се оказа, че пак ще стават родители.

Не бива да се тревожиш!!!!!!!
Знаеш, че на мен ми отне повече време и забременях тогава, когато успях да мисля за други неща...
 

Не знам дали тук е мястото да пипитам аз нещо което ме вълнува ?!

 От прочетеното до тук разбирам, че няколко месеца неуспешни опити за бебеправене - все още не се говори за проблем .
 Въпросът ми е следния : трябва ли да чакаме цяла една година, за да разберем, че имаме проблем и чак тогава да се заемем с лечение и решение на проблема ??? и да загубим още една година ???
 Не е ли по - добре в самото начало да си наравим необходимите изследвания за да сме наясно със състоянието си ?!
 и ако .. дай Боже всичко е ок  - просто спокойно да си правим опитите за бебе .. ?

 Просто си разсъждавам ?!
 Моля, някой да ме посъветва ?!

Диляна, няма нужда да се натоварваш с изследвания и ходене по лекари още в началото на бебеправенето ако всичко е наред здравословно. Аз например направих някои изследвания още на 3-4 месец от бебеправенето само защото съм с нередовен цикъл, но с по-сериозните изследвания се заехме чак на 10ия месец неуспешни опити. Както виждаш не сме чакали да мине година  Ако се притесняваш защо не става можеш да започнеш с изследвания и по-рано - да кажем на 6тия месец от опитите, може да се направи фоликуметрия и да се таймира овулацията за да действате в най-подходящия момент. 

Иначе има един набор от профилактични изследвания, които е желателно да се направят преди да започнат опитите - преглед от гинеколог, УЗИ, цитонамазка, микробиология. Също така да се почне редовен прием на фолиева киселина.

ХАРИЕЛА,
много си права в поста си - нещото, което трябва да направим е да се успокоим, да насочим вниманието си към това, което имаме сега, да оценим малките неща...

Сигурна съм, че един ден всички ние ще успеем!   

Ох, аз определено последните месеци се опитвам да мисля за други неща... Последният месец дори успях да се почувствам доста добре...

Очаквам този месец да ми е още по-леко на душата!!!
Ако не друго поне да не се тормозя и да се стресирам допълнително.

Пък дано да има ефект! 

            

Момичета, да ви развеселя.
Правим опити от 2 месеца. 1-вия не се получи.
Сега за 2-ия е рано да се каже, но си я чакам лелката.

Преди една седмица вдигнах луд скандал на мъжо, че мислим само за работа, не ни остава време за кекс от толкова нерви, че сме изпуснали всички възможности да бебеправим този месец. И млъкнах!
През главата ми мина една мисъл: "Добре де, ами ако все пак съм бременна, след този скандал как ще му обясня, че е негово?" 
Така че - либофф, либофф и само либофф.

Slavunder,
Аз също съм от глупата на нетормозещите се.И причини за това-бол.
Преди да почнем опитите,ходих на гинеколог и жената потвърди,че всичко си ми е на място "там вътре".Също говорих с приятелки,които вече имат бебета-едната чакала 9 месеца преди да стане работата,другата 1 година.Предварително се настроих,че не става като да идеш в магазина и да си купиш нещо.Първите 2-3 месеца изобщо нищо не съм правила-само си отбелязвах на едно много долно календарче с един ТИР датите на М.На третия месец си направих графика,на четвъртия месец отворих учебника по атомна физика и висша математика и направих едно супер сложно уравнение кога евентуално би трябвало да ми е ову-то и точно тогава разгембих половинката то либоффф и ся няма лелка,а мижава втора чертичка на теста.
Всеки път,когато ми идваше предните месеци,правех една идиотска физиономия,измърморвах нещо от рода на "М***а му и прасе,па доде",почесвах се и се настройвах за следващия.

Както се казва в една песен Don`t worry,be happy!!!

Ей,  rushsf
направо ме уби - атомна физика и висша математика!!!! 
Шегуваш ли се??????? 

Utro77, не се притеснявай още , аз от толкова години опити научих едно, че стреса е най -големия враг за бебеправене...на теб са ти казали че всичко е добре, значи не се притеснявай, ако искаш можете да направите изследване на него на спермата(брой, подвижност), това са много лесни тестове . Но не се притеснявай само 10 месеца са....моята приятелка забременя точно година след като започнаха с опитите. Успех!