Как се справихте с различните мнения?

Не съм убеждавала никого. С бащата обсъждахме и моето мнение беше решаващо. Като вижда, че това е добре за мен и детето, какво да има против? С родители изобщо не е било коментирано.
Ако те биха си позволили да се намесват и да ми вменяват примерно вина, щях да им обясня, че те са взимали решения за своите деца, а аз с ММ - за нашите. Както те като родители навремето са знаели най-добре, така и ние сега знаем.
Тепърва започват ситуациите около детето, така че е добре навреме да поставиш всеки на мястото му.

Как? Ами с пряк въпрос:
Искаш ли да гледаш детето?
А впрочем е ноември. Ти записа ли го вече или просто се чудиш?

А защо е нужно да ги убеждаваш? Колкото по-рано сама осъзнаеш и покажеш на другите, че решенията за детето ги взимате само ти и бащата, толкова по-добре. Постави граници навреме (даже си закъсняла), че ще ти изядат главата иначе!
За мъжа ти - ами като не иска детето да ходи на ясла, да остава вкъщи да го гледа той. Казваш му, че ти не можеш повече така и смяташ, че за теб и за детето ще е най-добре то да тръгне на ясла, а ти на работа и ако не е съгласен да остане да те смени. С други родинини изобщо не бих го обсъждала.
Моите родители също са много против детето да посещава каквито и да било детски заведения (ако има как и на училище да не ходи), никога не съм им искала мнението, но те не пропускат да си го натрапят когато се видим или чуем. Ами през едното ухо влиза, през другото излиза. Директно им казвам, че няма да слушам подобни приказки и сменям темата.

Въобще не съм обсъждала решенията си относно детето ми с друг, освен с бащата. Държах баби да не участват в гледането, така че не участваха и в решенията. Бащата, ако не е съгласен за ясла, потърсете начин да си гледа детето повече – така или иначе това влиза в задълженията на всеки родител.

Не съм длъжна да давам обеснения на никои освен на съпруга си с когото си отглеждам детето. Баби, лели, стринки и прочие не влизат в отглеждането му дори в гледането за малко така, че всеки е свободен да си говори каквото си пожелае, но това не означава, че ще го отразя по някакъв начин.
Седната и говорете с таткото и вземете решение. Ако няма кой да го гледа нека отиде на ясла. Неща от сорта "малко е" или ''ще се разболява'' няма какво да Ви притесняват тъй като детето и на 5 може да се разболява
Важно е да има съгласие и разбирателство между вас двамата, а не между вас и целият град .

Никого не убеждавам в нищо. Решенията взимаме аз и баща му и толкова. На никого не съм разчитала да ми гледа детето, така че никой няма право да ми се бърка за неща свързани с отглеждане и възпитание. Претръпнах вече към непоискани съвети, или ги игнорирам или с две думи слагам точка по темата и това е.

Не дължа обяснения на никого за решенията, които взимам за детето си. С бащата сме го обсъдили, никой друг няма право на мнение и няма какво да ги убеждавам. Бабите са помагали с отглеждането, когато сме имали нужда, но не смятам, че това им дава право да се месят в решенията ни.

Проблемът е, че искат (моите родители). Това е техния аргумент. На яслата щял да се разболява, да съм им го давала за по един следобед или една разходка примерно, но 1. Разглезват детето, не мога да вкарам в релси дисциплината; 2. Проблеми с мъжа заради това;
3. След разходката идват у нас и превръщат всичко в двучасово гости и глъчка до късно, тоест след всяко гостуване на детето у тях, има дъъълго гостуване у нас;
Но това е само пример и не смятам да слушам тях, те са си изпълнили отдавна родителската роля, тук родителя съм аз. Проблемът е, че мъжът ми мисли като тях, че не му е времето - "малък е". Аз смятам, че му е време. Ако го запиша на своя глава, ще започне безкрайното му повтаряне, че мнението му за всички е незначително (прави го даже и ако реша да къпя децата без да е съгласен!) и не постигнем ли съгласие може да се скараме.
За мненията на околните и мен не ме е грижа, макар, че ме засягат до известна степен, но когато бащата е против, не знам как да постъпя. Явно ме чакат стрес и нерви още години?! Не ми харесва тази перспектива! 🥴
Ужасен е този роден манталитет, според който жената-майка трябва да се затвори вкъщи за години наред. Аз вече едва издържам еднообразието и нервите.
Той гледа само когато е на кеф, иначе "детето не ме обича, не казва татко"; "все едно ме няма"; не намира смисъл да се занимава със собствените си деца, не ме отменя в развлеченията на големия (игри, паркове и т.н.), детето търси контакт, внимание, той си седи и си пуши. Май съм единствената на този свят, която би преглъщала подобно нещо.

Значи имаш проблем с мъжа ти и него трябва да решиш.

т.е мъжът ти не е съгласен детето да тръгне на ясла, не е съгласен и твоите родители да го гледат? В същото време не го гледа и той? Очаква само и единствено ти да се "жертваш" и да седиш вкъщи с децата до безкрай, а неговият живот да си продлжава както досега. Ми не бих се съгласила и не бих търпяла на твое място. Заявяваш му директно, че не може да се продължава така, като иска да се сърди и да те обвинява.
ММ също е против яслите по принцип, но е наясно, че решението ще го взема аз, защото аз стоя вкъщи с детето. Голямото дете нямахме намерение да го пускаме, но като беше на 2 години и 2 месеца изтрещях вкъщи с него и на бързо го записахме. Мъжът ми нямаше думата щото видя, че не издържам и беше съгласен на всичко за да се превърна отново в нормален човек. Друг е въпроса, че после почти не ходи на тази ясла, но това няма значение, поне пробвахме.
Сега с номер две още не съм решила как ще действам, но ще направя това, което ме кара да се чувствам по-добре. Сътветвам те и ти да направиш така. Много е жалко, че майките не получават почти никаква подкрепа, но това е положението - доза здравословен егоизъм, иначе ще прегориш.

Със сигурност ще дойде ден, в който ще разбере и то по трудния начин, че не ми влиза в плановете за живота да съм домашен любимец/детска градина/ инкубатор - или пък децата ми да са затворени вкъщи аутсайдери. Дори и това да коства семейството ни. Той от годежа ни ги изповядва още тези възгледи и съжалявам, ама искрено, че още тогава си затворих очите. 🤦🏼‍♀️
Иначе и от неговото семейство има помощ, но няма как да е постоянна.
ПП: Хубаво е, че вашият съпруг ви в влязъл в положение и е видял, че сте на ръба, аз явно трябва да си дам здравето, за да се види, че ми е трудно.

Темата да общи приказки ли е или търсиш конкретно решение на сегашния проблем?

А защо чак трябва да убеждаваш случайни хора, че еди-си-как си гледаш детето? Какво значение има какво мисли съседката отсреща, леля Пенка или продавачката в кварталния магазин?

Ако имате проблеми с вашия съпруг, говорете по темата, вие се кажете доводите, нека той да ги обори, ако може и вземете решение заедно. Но според мен специално за пускането на детето на ясла, водеща е майката, защото тя стои вкъщи и се чуди как да го занимава. То и толкова ще ходи на ясла, де.

Не знам какво да те посъветвам, явно имаш доста проблеми с мъжът ти и то не само по отношение на яслата. Не си поставила условията си навреме.

Според мен опитай още веднъж с разговор, обясни му защо искаш детето да ходи на ясла и после направо го запиши. А ако бащата не ти влезе в положение, нека ти се сърди. Или продължаваш да търпиш. Не виждам други възможности.