Стилът ни според възрастта (40+) Лайфстайл тема за пораснали момичета. Ноември '24

Бали си е вече изцяло туристически остров, около всички забележителности сергии със сувенири, по водопадите изградени заведения, ако искате нещо по-автентично доста трябва да пътувате във вътрешността, невероятни ризорти, евтини цени, спокойствие. Всичко  е направено, за да задоволява туриста. За мен е ок, удобства, друга култура, природа, няма нещо, което да ми създава дискомфорт. Показват ни едно лице, което смятат че искаме да видим, но под него има толкова пластове. Азиатците винаги са ми били интересни като мислене и винаги съм смятала, че често белите ги подценяват, като ги видят едни такива дребнички усмихнати, любезни, а това са жители на силни икономики, вече много образовани и мисля, че не само туристите, а и чужденците, които се заселват там го подценяват. Даже и не мисля, че съм открехнала вратата, за да мога да ги опозная.  Гледаш ги едни такива по джапанки и потници, шматкат се нещо, а в същото време всеки от тях си живее наполовина електронно, токът им е с предплащане, зареждаш някаква сума, като я изразходиш токът ти спира, като заредиш новата сума ти плащат код на телефона, който трябва да вкараш на дисплея при бушоните и тръгва веднага. Такситата са само през приложения, като ти приеме поръчката, ти дава номера на колата, каква кола, снимка на шофьора и колко ще ти струва. Пак така се плаща с електронно заредена карта през приложението, може и кеш разбира се. Болниците им са уау, то техника, чистота, експедитивност, това което ти предпише лекаря, докато слезеш до рецепцията да платиш, вече те чака и лекарството опаковано да си го вземеш, от любопитство се заврях в една аптека, техните лекарства се продават на блистери, надписани на техния език и отдолу винаги пише съставката - ибупрофен, метамизол натрий и т.н. Бали е някаква автономна област в Индонезия, обясниха ми че имат 5 кралски клана, които се редуват през 5 години да управляват острова и имат доста голяма независимост от индонезийското правителство. Образованието като в цяла Азия е в култ - от първи клас почвали с 4 езика - балийски, индонезийски / изненадах се като ми казаха, че са доста различни/, китайски и английски. Няма пенсии. Правителството се грижи за образованието и здравето ти, а ти трябва да се грижиш за себе си. Семейните връзки са много силни, младите се грижат за възрастните, които вече не могат да работят и нямат спестявания за да се издържат.
Поколенията от едни 20-30 години насам са много образовани, вече има доста заможни хора, но това няма никакъв външен белег, да ще живее в по-добър квартал и голяма къща, защото е отдал земя под наем или някакъв друг добре развиващ се бизнес има, но ще продължи да си продава шишчета на сергията на ъгъла или да си  е рибар, ще си кара моторетката и ще си купува храна от сергията за стотинки. За да отидеш до плажа се минава през едни пътеки между ризортите, там винаги седи човек, който събира такса на тези с моторетките, които искат да отидат до плажа - някакви стотинки е. Нашият приятел, който живее там през смях ми каза - този така както го гледаш е собственик на земята на 4 ризорта, идея си нямаш колко е богат, но си седи тук и гледа внуците - 2 дечица си играеха до него, докато сина работи. Не можах много да ги усетя, но някак не пропускат и рупия във въздуха и ще те метнат за евро-две в миг, ако им се удаде възможност и в същото време го няма консуматорското, да печелиш, за да харчиш, да купиш и по-скъпа кола, по-скъп телефон и т.н.. Може би затова толкова не понасят индийците с тяхната показност. Колкото и да се  пазариш, никога не можеш да постигнеш цена като за местен, в едната галерия където пазарувах, аз приготвила се и превъртяла как да се пазаря, направиха ми 2 дискаунта, аз според напътствията се правя че си тръгвам и жената ми каза, това е знаем ги вашите номера, цената няма да падне повече и това е евтино за вас, а вие искате без пари да го вземете, няма да стане.Доста гадно се почувствах. Казаха ми, че е доста разпространено след чужденците живеещи там да си наемат някой местен да им пазарува срещу някаква сума месечно, тъй като цената за бели винаги била по 3, което пак наистина си е евтино за нас.

Това е кафето на тайландката
https://www.instagram.com/sabaicafebali/

Много е миличка, според мен си търси мъж - чужденец разбира се, в нейното кафе местен не влиза, предвид цените и местните не закусват кроасани, прясно изцедени сокове и смутита. Местните и въобще не ходят по кафенета да висят като нас.
Обясняваше ми какво означава sabai  на тайландски, разбрах го нещо като скандинавското хюга, а по речниците го превеждат катo relaxed, доста порових, но някак не я разбрах напълно тази дума и как я употребяват. Един ден и дадох едно лукче, винаги имам в чантата, разви го и хвърли опаковката на земята. Питам я защо, това е твоето кафене и тя ми отговори създавам работа на момчето. Подхванах разговор да ми обясни защо вътре си чистят къщите и като цяло държат на хигиената, а по улиците им се въргаля какво ли не - и тя пак ми даде същия отговор, как ще оставиш тези хора без работа, ако няма какво да чистят ще ги уволнят и ще останат без работа.

Историята на един петел.


Снимах го в двора на една голяма Галерия за дърворезби, изненадах се, че е клетка и попитах защо, казаха ми че много бягал и го сложили в клетка, защото без него няма кой да ги буди сутрин. Питах и момичета в салона защо е сложен в клетка, отговориха ми, че петлите са важни птици за тяхната култура и ги почитат, накрая питах тайландката за петльо, каза ми че това е боен петел. Хазарта е забранен в Бали и залагат само на боеве с петли, които се провеждат в храмовете 😁, защото там полиция ни може да влиза.

.