В момента чета ... 92

  • 43 255
  • 712
# 435
Вие изобщо не сте длъжни да знаете кой е Стромае, но преводачът трябва да се поинтересува.

Аз не го знам. Но го потърсих. На какъв език според теб се произнася Стромае? Аз все на Стромай попадам... Чат-пат и Стромей.
Виж целия пост
# 436
Вие изобщо не сте длъжни да знаете кой е Стромае, но преводачът трябва да се поинтересува.

Аз не го знам. Но го потърсих. На какъв език според теб се произнася Стромае? Аз все на Стромай попадам... Чат-пат и Стромей.
На френски. Човекът е белгиец. Стромае идва от Маестро. И не мога да разбера какви са тези заядливи коментари. Приключвам тази тема.
Виж целия пост
# 437
Чета “Да умреш за идеите. Литературният живот на Пиер Паоло Пазолини” на Роберто Карнеро. Чета я в оригинал, въпреки че я имам и на руски език. Вероятно щях да я пропусна, защото, след немалко прочетено за живота на Пазолини, избягвам книгите за него. Първоначален повод бе анализът на руска влогърка за литературния живот в страната за изминалата година. След това гледах последното интервю на Акунин, в което той показва книгата, която е получил от Русия (от 10 години не живее там). Ето страници:
Скрит текст:
(Снимката не е моя.)
Да, става въпрос за цензура в официално руско издание от 2024 г. на онези моменти, в които не се крие хомосексуализмът на Пазолини. Заглавието препраща към трагичната ирония на случващото се.
Самият той не изживявал с лекота сексуалността си в католическа Италия от 50те до трагичната си смърт през 70те, но и не я е криел. Достатъчно е да си спомним някои негови филми.
С този последен пост за годината ви пожелавам да сте свободни, търсещи, непримирими и да не се задоволявате с това, което ви се предлага! Понякога цензурата може да не е толкова явна и да цели ограничаване и лишаване от голям читателски избор на добри заглавия!
Виж целия пост
# 438
Последно прочетох "Прислужницата" на Фрида Макфадън. Не знам защо очаквах повече или просто на мен не ми харесва да чета за психари. И другите ще прочета ама по-натам.
Сега започнах да чета "Гневът и гордостта" на Ориана Фалачи, тъй като ми е интересна темата за религиите. Предполагам,че ще прочета интервютата и "Един мъж" във времето напред.
Като майка на бебенце, едвам успявам да намеря два-три пъти дневно по 15-тина минутки на ден, та доста бавно ми вървят книжките. Но пък ми е толкова любимо.
Виж целия пост
# 439
Вие изобщо не сте длъжни да знаете кой е Стромае, но преводачът трябва да се поинтересува.

Аз не го знам. Но го потърсих. На какъв език според теб се произнася Стромае? Аз все на Стромай попадам... Чат-пат и Стромей.
На френски. Човекът е белгиец. Стромае идва от Маестро. И не мога да разбера какви са тези заядливи коментари. Приключвам тази тема.

То да не попита човек нещо... Аман от фръцли.
Мога да чета, потърсих информация, разбрах откъде идва. Питам за произношението.
Виж целия пост
# 440
Како, не се фръцкай и ти, хванаха ни по бели гащи, че не знаем кой е СтромаЕ.

Аз скоро в Сторител попаднах на друга простотия. Слушах една след друга две книги от поредица, в първата се говори постоянно за бейзбол, който във втората, незнайно как и защо премина в баскетбол! Много тъпо се почувствах. Ако не бях слушала току-що първата книга, сигурно нямаше и да забележа.
Виж целия пост
# 441
Аз случайно попаднах на първата книга на Дж. Д.Кърк и ми хареса много. След това си намерих всичките останали книги от поредицата за Джак Логан, както и още две поредици (в електронен формат успях само на английски да ги намеря). В сравнение с книгите на Кърк, Пасажер 23 ми се струва доста аматьорски написана и ме отказа тотално от Фитцек.

И на мен доста ми допаднаха Терапията и Пасажер 23 от Себастиан Фитцек. Е не чак за 5-ца, но ме развълнуваха. Затова сега си взех и най-новата му - Пакетът.
Нещо напоследък съм в задънена улица с кримките и трилърите, искам нещо много да ме увлече, да препускам задъхано по страниците.
Чели ли сте Дж. Д.Кърк? Какво мислите за неговите романи? Или пък да поръчам цялата поредица на Кармен Мола...
Виж целия пост
# 442
Приключих с "Ноември". Идеята определено е интересна, на моменти ми ставаше монотонно, имаше твърде много описания. Мислех да дам по-скоро 4/5, но последната страница ме развълнува много и ще дам 4.5/5.

Продължавам с една кратка коледна книжка "Коледен спомен" и приключвам с коледните книги за годината, защото тази година хич не уцелих с тях. Grinning
Виж целия пост
# 443
Аз продължавам да се чувствам объркана по отношение на "Синдромът на куклата"...
Колкото ми хареса "По слънчевата страна на улицата", толкова ме мъчи тази.
Не знам дали изобщо да я продължавам...
В противовес на лекотата и ефирността на "По слънчевата страна на улицата", тук е само мрак, сенки и полутъмно царство на кукли и марионетки във всеки един смисъл на думата..
Не мога да кажа , че съм разочарована (Дина Рубина продължава да ми е в сърцето завинаги!), но определено ми тежи четенето на тази книга. Енергията ѝ ме дърпа, чувствам я тежка и и се чувствам подтисната.
Вероятно не съм дорасла за нея? Объркана съм много.
Моля тези, които са я чели за мнение?
Виж целия пост
# 444
Миж, изобщо не ми хареса "Синдромът на куклата" и не я дочетох, даже до средата не стигнах.

А по темата - чета две успоредно - "Нишка" и "Дядо Прас".
Виж целия пост
# 445
Снощи дочетох Дядо Прас, чудя се дали имам време за още една коледна книга.
С Фрида съм на около 20%, но си я чета, макар и бавно (за сега не мисля да я изоставям) - тъкмо започна да флиртува с Диего Ривера.
Виж целия пост
# 446
На мен ми хареса "Синдромът на куклата", но не помня подробности. Със сигурност беше тягостна, обаче. Simple Smile
Виж целия пост
# 447
Точно това е атмосферата в "Синдромът на куклата" - потискаща, мрачна и обречена история, която на всичкото отгоре е пръсната като пъзел из страниците и трябва да я прочетеш цялата, за да разбереш всички връзки и откъде тръгва всичко, да си обясниш странните завои в сюжета. От друга страна точно това предизвикателство, плюс вплетената филисофия на сенките за мен бяха невероятно удоволствие, не ми е била скучна нито за миг, но и не е много лесна за четене.
Виж целия пост
# 448
Хареса ми "Синдромът на куклата", тъжна и нещастна ми беше
Виж целия пост
# 449
Завърших "Женският кръг на лейди Тан" на Лиза Сий. Научих интересни неща за китайската история и култура, но историите на героите не ме докоснаха. "Снежно цвете и тайното ветрило" ми беше харесала много повече.
Преполових "Приятели, любовници и голямото ужасно нещо" и Матю Пери ми стана още по-антипатичен, въпреки че не мислех, че е възможно. И то не заради алкохола и наркотиците, а защото се показва като арогантен и завистлив мрънкалник. Самовлюбен досадник, който обвинява останалите за скапаните си житейски избори и слабохарактерността си. А това, което казва за Киану Рийвс, е повече от грозно. По-добре да си беше замълчал, не винаги е удачно да разказваш живота си пред публика.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия