Августовски бебета 2024г - Тема 2

О, ясно, да. Разбира се, няма логика при наличие, че си кърмите. Аз просто споделих при нас как беше, че може би двете неща в съвкупност помогнаха. Но разбирам напълно, това с рефлукса е може би най-ужасното нещо с което съм се сблъсквала след коликите, разбира се. И двете с първото ми дете не знаех що е това колики и рефлукс. Е сега с малкия се запознах доволно.
Момичета да повдигна ми се ще темата за психическото състояние по време на майчинството. Много ми се ще да си поговорим на тези теми. При мен някак в съвкупност от много фактори, ме мъчи една тревожност, която вечер е особено засилена. Някак вече три месеца с малкия човек и още не мога да се отпусна да се наслаждавам на майчиството. Може би заради проблемите, които имахме с него в началото, но вече ми писва и ми се ще да се наслаждавам на ссеки момент заедно и на това колко е малък и интересен сега. В същото време съвсем откровено ще признае, че нямам търпение да отрасне.

Аз ако не правя някои неща изцяло за мен си, ще се гръмна. С второто сега изобщо нямам усещане за потъване и губене на мене си. С първото всеки дава акъл, пита едни и същи въпроси и някак едва ли не все не се справяш. Сега директно при непоискани съвети се усмихвам ехидно и хич не слушам. Опитваме се някакво време с мъжа да имаме,!!! голяма грешка е, да се изгубите покрай детето. В някои семейства необратима.
За мен най-хубаво с детето и първата година и след това като проговори и започне някаква нормална комуникация.

Благодаря момичета точно това ми трябва мнения, споделен опит, да не се хвърлям да захранвам искам да преценя точно и правилно ситуацията.
Снощи открих находка в устата на детето ,уви много рано ,но с чаша се виждат две хубави резки отдолу на венеца
 пробвах  да видя с чаша ,защото прекалено често ми дава да го почесвам с пръстче...

И ние сме в клуба на никнещи зъби. Доста рано според мен, но това е. Долните два резци чакам скоро да пробият.

Pilala, как така “с чаша”? Какво имаш предвид?

Аз съвсем откровено си казвам, че нямам търпение детето да порасне. Да ходи на детска градина, да го оставяме при баби и дядовци за 5-6 часа или цял уикенд. Да ГОВОРИ!

 Имам кротко и спокойно бебе, което дори спи през нощта (засега 🥹), но тази 24/7 грижа и притеснения (здраво ли е? добре ли е облечено?! развивам ли го достатъчно? достатъчно внимание ли му обръщам? Как ще се справим с регресията в 5м? Как ще са зъбите? ) …

Та всичко това ми тежи, и физически и психически. И таткото помага, и по малко време за себе си имам, но пак ми тежи.

Герка вземам стъклена чаша(прозрачна да е ), ама много,много внимателно поставям едната страна на чашата върху долните венци на детето(все едно ще отпива от нея). Какво се случва- там където стъклото(стената на чашата) опира във венеца става една бяла линия, а точно в средата при нас над тази линия се виждат над нея и две бели резки...две зъбчета. При дъщеря ми ги забелязах чак когато почна да прозира венеца, но сега пробвах така. Не пробвайте с много тънка чаша да не стане беля.
 Аз изобщщо не искам да пораства , искам си го бебе да го гушкам ,колко и да звучи егоистично.
Герка, ще ти лиспват тези моменти  от опит го казвам,пак ще имаш време за всичко , децата растат бързо.Бъди сигурна ,че се грижиш добре, просто промени мирогледа ...аз сменям памперси и си пея, вечер като не може да заспи си казвам ще го гушкам и успокоявам аз съм най-добрата майчица Сутрин ставам и си почвам рутината, играем като е буден , с първото дете ми беше тегаво ,но сега се наслаждавам...особенно ако не плаче и знам че е ял както трябва е рай

При нас вече целият долен венец е побелял, ще забрави да гука, пръстчета, ръчички, гризалки само и са в устата. Аз си пъхам палеца и се вижда също, а и като го стиска се усеща колко е набъбнал венеца спрямо горния. И аз мисля, че преминах през депресия, щом се стигна да ме е страх да остана сама в къщи с бебка. Не мога да се отпусна и аз, не ме притесняват рутинните неща, ако трябва ще сваля и дреха от себе си, детето няма да остане на студено или нещо друго. Притеснявам се дали се развива здраво и ментално добре. Вглъбявам се във всяко едно негово движение. Незнам защо ме обхваща този страх. Късметлийка съм, нашата принцеска спи по цели нощи, не плаче за нищо, може би защото я пренасищам със всичко, незнам. През деня няма нужда от приспиване, тя сама си го показва и като и се спи заспива (прави една мисловна поза с дясната ръчичка, слага я върху нослето и очичките, така разбирам, че и се спи, на всички ехографски снимки е в тази поза, явно това и още навик от утробата и така се успокява) само вечер ни е малко зор. Вие имате ли неплачещи бебета, това нормално ли е? Но при всичко това, аз не намирам време за себе си и все съм изморена, но най-вечв от това притеснение, което не ме отпуска.

Все едно описа мен. Моето бебе вече не плаче. Толкова добре го познавам вече, че ако заплаче знам каква е причината. Или е гладен, или му се спи. Това е. През останалото време е спокоен и нямам проблеми, освен с момента на заспиването. Особено вечер е много труден. Заспива в количката повечето пъти. На ръце не обича. Ние и през деня не го държим. Аз също прекалено много се вглабявам сякаш в него и постоянно се чудя всичко наред ли е и съм на  стенд бай видиш ли нещо да не му стане, да не го заболи. Филмите в главата са много и съм наясно. Дано с времето се справя и да се опусна малко, защото в доста вредно.

При нас сироп Гастротус определено помогна. Бях скептично настроена, тъй като не исках да сменяме и храната за пореден път
Записвам сее в списъка с косопада… взех витамините на Pregnacare , по-рано се обсъждаше тази тема. Някой вижда ли подобрение, какво пиете ?

Sunshine, не си сама, и аз имам усещането, че не мога напълно да се насладя на момента. Освен това цялата умора ми въздейства, доста лесно се напрягам. Не ме е страх да остана сама с него, но понякога, когато не ми остава време за нищо, доста се натъжавам. Бях активен човек, зает с доста хобита, а сега още не мога да осъзная, че трябва да забавя малко темпото и да се радвам на всички мигове. При мен със сигурност има напредък, защото считам, че преминах през доста сериозна следродилна депресия, остатъците от която още ме преследват на моменти и не мисля, че е напълно отшумяла.

Лично аз страдам най много за времето с мъжа ми. Въпреки че сме от десет години заедно, никой не те подготвя за това реално колко много ще си липсвате. Не се ползваме от услугите на баби и съответно двамата сме си гръб. Липсват ми моментите ни заедно, гушкането, разговорите на по бира, без да сме вторачени в детето. Знам, че е период, но не бях подготвена или просто никой не говори за това покрай грижите за детето. Естествено ми липсва и старото ми аз, но това ще се върне.

Със сигурност не искам да пораства, даже напротив, ако може искам да е винаги малък. Страшно бързо расте и знам, че след буквално миг ще бяга и говори, а след два няма да иска да ме вижда вече :д. Не изпитвам потребност да го оставям на бабите, въпреки, че често го срещам с много хора, за да свиква. Но както бях споменала, имам известни затруднения със свекърва ми и понеже аз самата съм до голямата степен продукт на възпитанието на баба ми, не искам това да се повтаря и със сина ми.

Симбо, и аз по съвет на мацките тук ги почнах, но уви, подобрение още няма. Хем след баня си втривам и едни ампули, ама файдата. Ще ми се да ми остане време за една качествена маска с масла, да си завия с кърпа косата. Не че изисква много време, но имам чувството, че в главата ми е мъгла и все забравям. Все едно сезонният косопад се е смесил с майчинския…кошмар е.

Ние сме вече сериозно на тема зъби. Днес освен да кърмя на дивана и да пия чай, не мога да мръдна за нищо друго. На Давид венеца вече е дебел и доста повече зъбчета има в шушулката. Сутринта бяха по-спокойни, но пък си доспиваха от снощи. От обяд досега имат едно лежане на гимнастиката и след това са на гърда досега. Два пъти Давид заспива и пуска. Използвам момента, за да се облегна назад и той се буди веднага. Надявам се това да е трудна новост за тях, защото буквално не мога да мръдна.

И аз да споделя - не мога да се оплача от приспиванията, засега доста лесно заспива. Изградила съм ѝ желязна вечерна рутина от първият ден, когато се прибрахме от болницата и вечер заспива най-лесно. До тук обаче с хубавото за съня.. През деня е окей.. плавно минава към 3 дрямки, има дни с 4, но често си откарва с 3. Дълъг обеден сън, добри интервали на будуване, лесно заспиване, НО през нощта става по 2-3 пъти, като окончателно се буди в 6, най-късно 7ч. Направо ми се реве, не помпя кога последно се наспах. През деня с домакинската работа, разходките и малко грижа за себе си се изморявам супер много, а вечер спя с прекъсвания и докато отново се унеса накрая се събира доста малко общ сън. Днес един семеен приятел ме попита “докога имаш намерение да я храниш нощем?” Не знам как  не избухнах. Сякаш на мен ми е кеф да ставам посред нощ. Слушах лекция с Йоана от “Мамо, спи ми се” относно нощните ставания и засега предложените там методи не действат. Да ѝ давам всяка вечер с по минута по-малко на гърда, за да намалява с всеки път и да спре да иска. Ако я спра преди да е хапнала почва да пищи.. посред нощ. Или да я утешавам без да ѝ давам гърда. Става същото, само дето вместо да я накърмя и да продължи кротко да спи, изпада в истерия, накрая пак яде само дето се приспиваме после 40мин. Оплаках си се.

Иначе за плаченето и аз вече много добре си я познавам. Само да мрънне и знам какво ѝ е, затова и не се стига до сериозни ревове.

Понеже в момента чета за захранването, да споделя, че навсякъде срещам информация, че се прави между 4 навършени и 6 навършени месеца. Аз мисля да почна на 5 и две седмици примерно. Нямам търпение в интерес на истината. Искам да ѝ готвя и да си я храня, да усеща различни вкусове и да гледам реакции.

Кукличка, за нощното хранене, щом се будят и са гладни значи си имат нужда да хапнат. С това се успокоявам, въпреки че си будувам средно по два-три часа на нощ, а Лъчезар рядко има по-дълъг интервал от 3 часа, всеки ден съм смазана.

Искрено ти завиждам за приспиването. Ако не ми помагаше мм просто не виждам как щях да издържам и физически, и психически.

Кукличка,
Всичките ли пъти иска да яде? Да не е въпросната регресия в четвърти месец? Буди се, не може сама да заспи и търси начини за успокояване, най-вече в сученето.
Иначе и Вида вечер няма проблеми със заспиването, но през деня е зор. Само като почна да я приспивам и откача. Днес се ядосах вече, защото съм я гушнала, а тя се мята като риба на сухо и я оставих да прави каквото си иска. След още час огладня, хапна и спа 2 часа. Все гледам да не заспива с яденето, не трябвало така, ама то все така се получава..

Кукличка, аз също искрено ти завиждам за приспиванията и съня през деня. Браво за това, че си я научила да си заспива самичка и то толкова бързо!
При нас от седмица заспива към 22:30-23:00(с триста зора) и спи до 7:30-8 часа. Да, радвам се, че не се събужда през нощта и успявам да поспя повече, но за сметка на това през деня съня е много труден. Заспива що годе бързо ( на ръце), но се събужда през 10-15 минути. Съответно отново приспивам и така няколко пъти… няма един хубав по-дълъг сън(случва се рядко или ако сме на разходка). В повечето случаи ако искам да поспи по-дълго, я оставям да спи в мен и люлея почти постоянно… като отново се събужда от време на време. Може да си представите, че така нямам почти никакво време да свърша нещо у дома, да сготвя или да направя нещо за себе си.
Опитвам се да я приспивам в нейното легло или на нашето, по всевъзможни начини, но не се получава. Не знам вече какво да правя… Тази вечер от 22:00 часа се приспиваме и заспа чак сега в 23 часа. Заспи, събужда се след 10 минути, съответно приспивам наново и така цял час.
Не ми се мисли през 4-тия месец и регресията, ако се събужда често през нощта и с този сън през деня, как ще се справям.