Как да продължа със съпруга ми?

Разбира се, че на всяка възраст човек може да започва нови неща.
Самата нагласа, че вече нещо "трябва" или "не трябва" на еди каква си възраст, само по себе си е загуба и предпоставка за неудовлетворяващ живот.
И мъже, и жени го правят.
Никога не знаеш как ще те завърти живота и какви обстоятелства ще стече за теб.

Ей ме на. На почти 50, нова работа, ново жилище, нов квартал, ново всичко!

Здравейте!
Имам проблем или не е така. Не знам какво да си мисля.
С мъжът ми се от почти 10 години заедно
 Имаме две деца, на 7 и 4. Бях много малка когато се запознах с него. Тогава бях в лош период и все едно намерих спасение в него
 Родителите ми са от онези които имат проблеми в семейството си- под това разбирайте побоища, скандали, драми, раздели, събирания и така и до ден днешен. Изживявала съм какви ли не ситуации и ме обзема паника и страх само като се сетя за някоя от тях.
Когато се запознах с мъжът ми, беше като спасителен пояс. Пояс с който щях да се отърва от семейството си и щях да живея добре. Да ама не. Още в началото разбрах, че не съм му първата истинска любов, даже си мисля, че никога не е изпитвал и капка любов към мен. Никога не ми е казвал някакъв комплимент или нещо от този род. Винаги ме е критикувал, обиждал ме е и ме подценява. За него съм 5-та стока човек. Винаги съм мислела, че ако аз му показвам колко много го обичам, той ще ми отвърне със същото. Така и не пожела да се оженим. На 8-та ни годишнина ми хвърли един годежен пръстен и това беше. Когато повдигна темата за сватба става раздразнителен и ми казва, че няма нужда от подобно нещо. Не чисти, не готви, не пере, единствено с децата ми помага от време на време. Винаги когато сме спорели обръща думите ми към мен и винаги аз излизам виновната, дори самият той да осъзнава, че не е така. Имали сме страшни скандали. В такива моменти изпадам в паника и започвам да се разделям с него, да си събирам багажа и да го мразя. Мразя и себе си, за това, че съм слаба, че нямам подкрепа от никого, че не мога умело да се защитя пред него. Толкова гадно ме кара да се чувствам и да се обвинявам за всичко. На хапчета съм от определено време. Помагаха ми в началото, но сега вече нямат ефект. Аз ли си измислям всичко, аз ли изпадам в някакви драми.

Какви са ти опциите, ако се разделите, Нещастна. Имаш ли къде да отидеш? Ако имаш - тръгвай си. Тая токсичност не ти трябва. Търпение към този - за какво?

Чакай мило момиче, Neshtastna22, хайде полека лека да построим нещата. Имаш 2 деца не бива прибързано да се юрваш на никъде. Трябва да изградиш своя оазис на сигурност и спокойствие.
Много съжалявам, че в този живот нямаш семейството, за което мечтаеш. Нямаш любов, приласкаване, нежност и грижа. Но ти си млада и нека видим дали пък не предстои пред теб.
Но ти се полага! И ще имаш щастие в живота си!
Първо обери емоциите си - за всяко нещо мисли с ума си, ако трябва консултирай се тук. Да се караш - нищо няма да постигнеш. Само се товариш и страдаш.
Второ - пий си хапчетата, но нека видим как се грижиш за себе си. Кои са хубавите неща, които си доставяш? Как сама себе си радваш?
Трето - каква самостоятеност имаш? Дом имаш ли как да поддържаш, храна и всичко необходимо ще можеш ли сама да осигуряваш ако няго го няма.

С две малки деца и усещайки се необичана не ти е лесно!
Но надали той толкова не те обича - все пак децата му са твои. Просто вероятно е такъв човек - критикуващ и имащ нужда да стъпви върху някого, за да се чувства голям. И знаеш ли, той също е пълен с комплекси и неувереност и неудоволетвореност!

За какво да си виновна ти? Какво пък толкова да не си направила правилно? И дори да сгреши за нещо човек - нищо лошо не е това! В крайна сметка е направил най-доброто а което е бил способен, ако някой не е доволен не омаловажава факта, че е положено усилие. Дори и всичко да се срути - важното е, че е строено. Разбираш ли? Вина за нищо нямаш!

Казваш, че нямаш подкрепа, но така ли е наистина? Това че родителите ти се карат помежду си не значи задължително, че няма да подкрепят теб.
Мъжа ти си си го избрала такъв без комплименти. Но си била малка и неопитна. Казваш, че не готви и не чисти, но може би дава пари за домакинството. Също така явно обръща внимание на децата. Дали с поведението си не нагнетяваш обстановката и ти? Ако не мислиш, че имаш вина и ако имаш образование, работа и смяташ, че ще се справиш и емоционално, може да видиш какви са ти вариантите. Но мисли градивно.

Родителите и не са стабилен дом, в който да заведе децата си. Каква подкрепа имате превид да и окажат?

Морална. Не е никак малко.
Явно търси такава подкрепа във форум.
Логистична. Ако се изнася.

Не е казано, че трябва да ходи с децата при тях. Даже не е казано, че трябва да се изнася с децата и да им променя бита. Децата вероятно нямат проблем с баща им. А с техните скандали.

Както някой беше писал малко по - напред, живота е твърде кратък. Не го пропилявайте в кофти връзки. Не оставяйте децата си да растат в отровна среда.

Към авторката на поста: с мъжа си, продължете по отделно. Не го вкарвайте в ситуация на желан от две жени, защото ще ви побърка и все ще сте виновна. Новата ще му е утеха, от изкукалата му и отчаяна жена и ето го на: принца, който не могат да си го поделят.  Покажете му вратата и започнете на чисто. Не сте виновна за нищо от случващото се. Ако се е чувствал неразбран, е имал 20 години да ви каже и да се опитате да го разберете. Да, но той не се е чувствал така. Сега просто една мома го разбира и всичко е цветя и пеперуди. Приемете простия факт, че в този момент ви свързва минало и нищо повече. Ако не е тази колежка, ще е друга. Има едно чувство на студенина, което появи ли се, всичко е приключило. Ще е с вас, докато се появи друга или докато пукне в удобство. Но и в двата случая няма да ви заобича както преди.

Връзката е от двама възрастни.
“Принцесо, нищо не си сбъркала” е за малко дете.
Позицията на щраус само ще вкара една жена в следваща подобна връзка. Добре е да има доза самокритичност, за да има израстване, а не просто бягство.

Neshtastna22, ползвала си този мъж, за да избягаш от родителите си, а сега искаш без ти да го обичаш, той да те обича, защо? У вас явно е било доста гадно, за да ти се вижда този вариант положителен, сега не знам какво е решението с две деца, дано да не е да се натресеш на следващата драма, за да избягаш от тази.