Постоянно се караме откакто имаме бебе

Период е, ще отмине.

Не иска да правите секс, не иска да се смееш, а да си сериозна? Какъв му е всъщност проблемът на този човек?

Следродилна депресия кара.
Милият.
Мега кекави станаха тези мъже, ей.

Колко тъжна е семейната картинка на днешното време.. 😐 Мъжът вместо да е опора на жената и да я обикне още повече след появата на детето, започва да й трови и без друго натоварения вече с отговорности живот. Не искам да обиждам никого, но вече искрено мисля, че читави мъже, ставащи за семейство няма. Мислят, че всички са им длъжни, неблагодарни са, не се радват на щастието, което живота им поднася.. тогава защо правят една жена и едно дете нещастни, като не са готови за това?! За Бога хора, информирайте се какво представлява семейната единица и отглеждането на дете преди да създавате семейство, което няма да обичате! Не забравяйте, че най-големия подарък за едно дете е родителите му да се обичат!
Какво не е наред със съвременния мъж, че не може да обича жена си след брака и детето?
ПП: Не сте виновна вие. Говорете открито с партньора си и му обяснете, че така не може да продължавате - или Ви осигурява спокойна среда или..

Когато се пробвам да говоря с него става голям скандал, не знам как да постъпя така че да не стане скандал ,а нормален разговор с установяване на проблема...

Не разбрах кого искаш да водиш на плуване - таткото, или бебето?
Ако е за таткото - ако не му се ходи, независимо каква е причината, не виждам причина да настояваш. Голям човек е, даже малко е странно ти да искаш да го "водиш".
Ако е за бебето, не виждам причина да не отложиш разхода за финансово по-добри времена. За тримесечно бебе не е жизнено важно да се научи да плува, има достатъчно време за това.

Вместо да се карате, говорете. С ясни и конкретни аргументи се постига много повече, отколкото с крясъци. Кажи му, че за развитието на бебето е важно да изгради връзка и с двамата си родители, затова трябва да му обръща внимание, да му говори, да си играе с него. Питай го това ли иска да са първите спомени на детето му - как крещи и си почива? Поговорете за вашите спомени от детството - за хубавите - не иска ли детето му да има същите? - за лошите - защо да не се опитате на вашето дете да ги спестите? Кажи му, че и ти си изморена, че и за теб всичко това е ново, но имаш нужда да ти е опора, да те гушне и заедно да преминете през трудния период. Много неща може, и трябва да си кажете, но начина не е с конфронтация, караници и ултиматуми, а чрез споделяне и спокойно обсъждане. Бебето ви доставя достатъчно адреналин, за да си образувате допълнително. Припомнете си - и двамата - какво е било в началото на връзката ви, защо сте се събрали, и си дайте сметка, че освен това, което е било между вас, сега има още едно малко същество, което има нужда от психически и физически балансирани родители, които да му осигурят спокойствие и топлина.

Искам да водя детето , защото искам да му е разнообразно и да се порадва и той ,както и аз покрай него,а не по цял ден да си седим вкъщи. Не мисля че едни 50 лева веднъж в месеца са големи разходи..За нас се пести ,но за детето не искам. Мислех че и на мъжа ми ще му е приятно да отидем и да плуваме с детето.

Безпаричието води до скандали, стрес и ей тия му настроения на мъжа. Да сменя работата за по-заплатена. Детето си има разходи, той какво си е мислил?!

Не е безпаричност, искаме да си направим етажа и гледаме да пестим,за да може да стане по-бързо . Той е полицай взима добри пари

Ох, такъв нервак е полицай?? Дано не е от въоръжените патрулни. Не знам какъв му е проблемът, дали си изкарва напрежението от работа у вас, но не е прав. Съчувствам ти, не знам какъв съвет да дам.

Не е лош ,никога не е бил така изведнъж когато се появи бебето нещо му стана ,все едно не ме иска във всякакъв аспект

Мъжът вероятно и преди бебето е бил скептичен за някои разходи, едва ли и преди бебето е помагал с пазар, къщни задължения? Така ли е? Не се променят чак толкова хората, просто тематиката се измества.

Ревнува от бебето и вниманието, което изисква то в момента. Среща се често при мъжете.

Това не е нормално, детето трябва да сплотява, а не да разделя! Казвала съм го и на моя човек, когато имаме някакъв спор за възпитанието на децата. Когато сме заедно всички трябва да сме едно цяло. Потърсете професионална помощ, не е нормално преди детето да е един, а след това съвършено друг човек. Попитайте го какво се е променило, какво толкова го прави нещастен..