Връщане от чужбина към България?

То и в България го гледаш през крив макарон.

Като човек върнал се в България, го отчитам като най-голямата ни грешка.

Подобна дискусия, в подобно място и с подобна аудитория е напълно безсмислена.
Всеки изхожда от собственото си място, минало, сегашно, с различнен опит и мотиви е и много трудно могат да се дадат адекватни отговори на подонен въпрос.
Авторката сама трябва да реши.

Авторката има късмет, че не е обвързана, че в двойките какви драми настават по този въпрос... А ако има и деца в семейството, съвсем

тя авторката, отдавна забягна...
гледах обяви в джобс.бг и съм направо изумена , какви цифри, какво нещо се дават там...а нищо подобно не съм чула от приятели, значи или лъжат, или другите лъжат ...
то, всички може да лъжат, де...

О, може би не се изразих правилно. Ако под "реализация" се разбира просто намиране на някаква работа, то и за океанографи има такава. Но аз имах предвид адекватно платена, с много добра организация, условия на труд, отношение, фирмена култура и т.н. И освен всичко това с нужните ресурси и ноу хау за да се работи наистина на топ ниво.

Пътечке, за живееща в Испания, била ли си някога безработна? Понеже аз- да. Работя на fijo discuntinuo и всяка година съм поне 2 месеца на борсата. Знаеш ли колко пъти платих здравни осигуровки, докато съм безработна, така както са задължени безработните в Бг? Николко пъти, нула евро.
Не знам цитираната сума, която плащаш на месец, защо я спрягаш като здравни осигуровки, като не са такива. Удържат ти seguridad social, разбира се, но там освен здравни, влизат удръжките за пенсия и болнични. Здравни осигуровки като отделени от социалните плащаш ли? Ама няма как да знаеш, щом твърдиш, че нямаш фиш. Ако си аутономо, плащаш 300 евро seg.soc., но това не са ти само здравните.
Не знам защо се развика, като на теб не са ти ясни нещата. А че се припокриват с тези в Португалия, е ясно и с един дребен сърч в нета.

Да си безработен в чужбина е по-яко, отколкото да си безработен в България. Най-малкото, ще трябва да си плащаш споменатите 30лв (или колко са) здравни на месец.
За това нямаме и не сме имали спор. Всички сме на едно мнение.

Ако си на борсата не плащаш здравни.

Ама ако не си на борсата, плащаш. За мен това е някакъв парадокс.

Естествено, че тези 324 евро на месец включват всички осигуровки. Не съм казала, че са само здравни.

Хора, темата не е за осигурителните системи на държавите.

кажи нещо полезно, тогава!
тя темата отдавна е изчерпана, а авторката изчезнала

Този спор е абсолютно безсмислен.

Има хора, които не стават за емигранти - просто така са устроени, че не се чувстват добре далеч от близки и приятели и така и не успяват да се адаптират. Не, че са толкова дискриминирани или са чужденци, това е състояние на духа, така да се каже. Тези хора винаги ще гледат към България, ще виждат всичко в силно романтични краски. Някой ще се върнат, ще се сблъскат с реалността и ще обясняват как камъка си тежи на мястото.
Има хора, които са адаптивни, които могат навсякъде да се чувстват у дома си, бързо градят приятелства. Тези хора като цяло се адаптират по-добре в чужбина, но това със сигурност не гарантира успешна реализация.

Няма как да се каже кое е най-доброто като ултимативната истина, защото всеки човек има различна реализация и различно разбиране за успех. За един, например, да си гледа животни на село, да си поддържа земята и т.н. да изглежда като спокоен и приятен начин на живот, натурален, така да се каже. Но това, пък за друг, може да е ад, защото има големи амбиции, има нужда от цивилизация и урбанистичен начин на живот.

Ако човек върши недотам квалифициран труд, вероятно в чужбина ще е по-добре позициониран. Ако върши по-високо квалифициран - зависи - може да се окаже, че в България ще живее по-добре. Всичко е въпрос на конкретика, затова не може да се говори ангро. Затова и човек трябва да вземе решения строго индивидуално, от собствената си камбанария, от собственото си имане или нямане. Да знае той/тя какви компромиси е готов да  направи. Да, всичко е компромис в тоя живот!

Ами ето, казвам нещо, което според мен е полезно, ако човек успее. Аз емигрант не съм била никога, но животът ми поднесе някои изненади последните години в милата ни родина, така че за себе си разбрах две неща - първо, промените обикновено са за добро и второ, че имаш много по-големи шансове да се адаптираш и успееш, ако видиш , оцениш и използваш позитивите при новите обстоятелства. Винаги има такива.

slanchezara ,


само бих добавила- и, да не забравяме, че тоз живот е кратък! - да мислим в посока реализация, е до време
после идва време за ползването на благата- за кратък период, за съжаление